Ще възкръсне ли паното на Г. Божилов-Слона на центъра на Велинград?
Спасяването на сграфитото на Георги Божилов-Слона е кауза, която „Темпо“ подкрепя вече две десетилетия. За съжаление - безрезултатно! С надеждата, че вече е дошло време хубавите думи и обещания да се превърнат в дела, ще върнем лентата назад през годините.
Георги Божилов, по прякор Слона, e роден през 1935 г. в Пловдив. През 1959 г. завършва ВИИИ „Н. Павлович“ специалност декоративно-монументална живопис в класа на проф. Георги Богданов. Има над 25 самостоятелни изложби в България[и чужбина. Името му се нарежда сред творците известната „Пловдивска школа от 1960-те“ наред с с Енчо Пиронков, Димитър Киров, Йоан Левиев, Колю Витковски, Христо Стефанов.Георги Божилов-Слона е известен както със своята живопис, така и с поредицата от монументални приложни творби, които създава в Пловдив: стенопис в Народната библиотека „Иван Вазов“, мозайка в Централната поща, сграфито при Художествената галерия в Стария Пловдив. Носител е на награда на СБХ през 1964 г. и на званието „заслужил художник“ през 1979 г. През 2001 г. 66-годишният художник загива в тежка автомобилна катастрофа. Днес домът му в Пловдив е превърнат в арт център, а дъщеря му Мия Божилова заедно с група творци от града създават и фондация на името на Георги Божилов-Слона.
Георги Божилов е много голямо име в българската живопис и можем да се гордеем, че в центъра на Велинград има две негови творби. Едната е мозайката на Орфей и Евридика върху фасадата на хотел „Здравец“, а втората е паното сграфито на стената на сградата на КООП на самия централен площад „Николай Гяуров“. Голям пропуск и грешка е, че през всички изминали години липсва всякаква публична информация, от която велинградчани и гостите на курорта да научат, че в центъра на града присъства с творбите си един емблематичен български художник като Георги Божилов-Слона. Вместо да рекламираме ценните творби, няма дори малки табелки с името на автора и паната.
Паното върху стената на сградата на ЦКС е създадено в периода 1975-76 година. В центъра на композицията е темата за водата – голямото богатство, с което е благословен Велинград. Преди повече от 15 години уредникът на общинската Художествена галерия Бранко Манушев сигнализира, че уникалното и ценно сграфито на Георги Божилов се руши и трябва да бъдат взети спешни мерки за неговото спасяване. Проблемът бе поставен на вниманието на Съюза на българските художници „СБХ“, за да се търсят най-верните начини за реставрация и консервация. На 27 август 2003 г. се провежда извънредно заседание на обществената комисия за паметниците на културата и монументалната украса, свикано по молба на главния архитект на общината Тодор Енев. На това заседание Бранко Манушев запознав комисията с мнението на специалистите и че секретарят на СБХ Ивайло Мирчев е препотвърдил позицията на съюза за пълно съдействие от тяхна страна, защото става дума за творба на един от най-известните съвременни български художници. Договорено е да дойдат специалисти на място и да се получи експертна оценка от двама художници и един реставратор, за което е нужно общината да плати 160 лева. Крайното предложение на комисията за паметниците на културата е да се извърви процедурата, да не се форсират нещата и в никакъв случай да не се постъпва аматьорски.
Обаче решенията са едно, а действителността съвсем друго. Нещата не само че „не се форсират“, а на практика не се стига до никакви ефективни действия. И в следващите години сграфитото продължава да се разпада пред очите и на общинската власт, и на велинградчани, и на гостите на курорта. Темата е забравена, затрупана от лавината градски проблеми и опитите да бъде обърнато внимание върху съсипването на един безспорен културен обект остават „глас в пустиня“.
А гласове в защита на паното не липсват! Ето какво разказа в интервю за „Темпо“ през септември 2010 г. Методи Пешунов – пазарджишки художник, който заедно със Стоян Куюмджиев е автор на мозаечното платно на сградата на общината във Велинград: „Бях личен приятел с Георги Божилов-Слона, който беше велик човек. Хубаво е да се запази нещо от него във Велинград. В момента е много разрушено. Нашата идея е това, което все още е запазено, да залегне в една бъдеща стенопис. Да запазим неговите неща, няма да бягаме и ще запазим същата тема за водата и на базата на това, което го има, да включим и нови елементи. Така ще почетем паметта на Слона - като продължим направеното от него и като последователи на неговото мислене. Това е базисен проект, допълнително трябва да се направи и идеен проект, който да се разглежда. Идеята е което не е разрушено, да остане, като включим и по-съвременно виждане. Не да реставрираме, защото е нетрайна техника, а и ерозията е страхотна. Добре е се запази този калкан, който е много хубав като архитектура, но плаче нещо да се направи и да се работи с мозайка, която е вечна техника.
В центъра на Велинград има още една творба на Г. Божилов-Слона - мозайката “Орфей и Евридика” върху сградата на хотел “Здравец”. Та е правена през 1968 г., жалко, че сега са я боядисали, но поне е запазена. Сграфитото на калкана на сградата на ЦКБ е по-късно, от 1975-76 г. Сега имаме произведение на изкуството, което е част от историята на Велинград, но се руши и никой нищо не прави. Хайде да го направим и да се види, че разрухата е спряна!“
Сега предстои мащабен ремонт на централната градска част и наистина е крйано време разрухата на паното да бъде спряна! По проект сцената, която в момента закрива част от стената със сграфитото, ще бъде преместена и пространството пред творбата ще се отвори. Друг е въпросът дали в следващите години там няма да бъде издигната висока сграда, тъй като мястото в съседство е частна собственост!
Бъдещият нов център на Велинград заслужава да има като украса възкръсналото пано на Георги Божилов-Слона. Нашата община би могла да почерпи опит от община Пловдив, която през 2013 г. възстанови сграфито на художника в Стария Пловдив и облагороди околното пространство със зеленина и специално осветление. При добра воля от страна на нашата общинатова би могло да се случи и във Велинград. Кметът Костадин Коев обяви намеренията си в тази посока. Велинград само ще спечели, ако тези добри намерения станат дела. Защото един град на 70 години има нужда и от дух и художествена памет. Ще е символично сграфитото на центъра на Велинград да възкръсне през 2018 – европейската година на културното наследство.
Елена Баева