На Бабинден в Туристическия информационен център във Велинград дадоха пресконференция доц. д-р Таня Тимева - медицински директор в МЦ “Д-р Щерев” и носител на наградата за най-добър акушер-гинеколог на България за 2017 г. и д-р Стоян Борисов, главен секретар на Българския лекарски съюз.
Д-р Тимева изрази голямата си тревога от данните за рекордната и критично ниска раждаемост в България за 2017 г. Родени са едва 56 436 бебета, с 4 578 по-малко спрямо 2016 год. Намаляването на жените в репродуктивна възраст и късната възраст, на която жените стават майки за първи път, са причини за ниската раждаемост. Като един от водещите български специалисти по асистирана репродукция доц. Тимева подчерта, че медиците правят всичко възможно да помагат на двойките с репродуктивни проблеми. Изключително важен проблем е, че жените раждат във все по-напреднала възраст и затова задача на лекарите и на цялото общество е да ги агитират да раждат, докато са млади. Отлагането на първата бременност е характерно не само за България, а за цяла Европа. Ако преди време 24 години са били идеалната възраст за първо дете и 28 г. за второ дете, то сега възрастта се е покачила поне с 3-4 години. Икономическата криза и желанието за кариера водят до все по-късни бракове, но успоредно с това расте и броят на двойките с репродуктивни проблеми. От 2014 до 2016 г. в България са родени 2 751 деца, дошли на бял свят с помощта на асистирана репродукция и финансиране от държавния фонд. От 2018 г. фондът вече финансира не 3, а 4 опита за ин витро, което е сериозна помощ за семействата, защото един опит е с цена 4-5000 лева. Разширени са и индикациите, като помощ от фонда могат да получат и двойки с генетични заболявания, както и хора с онкологични заболявания, които могат да съхранят свои репродутивни клетки. Годишно се финансират около 11 500 процедури, което сочи голямата роля на клиниките за асистирана репродукция.
На въпрос на “Темпо” дали през 2018 г. в България ще се родят повече деца д-р Тимева отговори, че не иска да прогнозира, защото данните на статистиката са катастрофални. Тя още веднъж призова жените да раждат, докато са млади, да се обърне внимание на профилактиката на репродуктивното здраве, като още на ученическата скамейка младежите да получават нужната сексуална култура и да е ясен пътят до репродуктивните специалисти. Все още много хора, особено в малки градове и села, преминават през психологически и емоционални проблеми, за да се допитат до такива лекари и клиники, но са готови на всичко за крайния резултат да имат дете. Около 4-5% от родените деца у нас годишно са заченати чрез асистирани репродуктивни техники. Това е голям успех, но и голяма отговорност и предизвикателство пред специалистите по репродуктивна медицина.
Д-р Борисов също подчерта, че в последните години се увеличават както броят на жените, страдащи от стерилитет, така и на двойките, които търсят помощ в центровете за асистирана репродукция. Затова Българският лекарски съюз настоява за повече средства за ин витро, за часове за сексуална просвета в училище, за по-голяма информираност на хората за съвременните възможности за лечение на безплодие.
Главният секретар на БЛС коментира и протестите на общинските болници, включително тази във Велинград, през изминалата седмица. Дълговете на общинските болници към момента са около 100 милиона лева. Причината е, че клиничните пътеки са недофинансирани и остават на нивото от 2007 г. Друг голям проблем е, че Здравната каса не изплаща на болниците средствата за така наречените надлимитни дейности. Здравните заведения са си свършили работата, лекували са неосигурени пациенти, осигурявали са спешна помощ, но за последните 3 г. касата им дължи над 130 милиона лева. Към сериозната финансова криза в здравеопазването на места се прибавя недоброто, дори престъпно управление на някои общински и държавни болници. В България сега има общо 345 болници, от които 130 са частни, но в последните 20 години не е построена нито една нова университетска болница, подчерта д-р Борисов. От новия министър финансист лекарите очакват финансово оздравяване на системата, но освен обещанието за 28.5 милиона лева допълнителни средства все още не са намерени работещи решения за състоянието на общинските болници. Това са здравни заведения със социални функции, със свои пациенти, част от които живеят в трудно достъпни райони и затова всяка преструктуриране, затваряне или намаляване на дейностите може да доведе до трусове. На базата на решение на Върховния административен съд д-р Борисов заяви, че съветват общинските болници да заведат дела срещу Здравната каса с искове за плащане на надлимитните дейности. Според него главната отговорност за състоянието на хронично недофинансираното българско здравеопазване е на политиците, защото те разполагат с цялата власт. Предложението на БЛС е всички политически сили в НС заедно с профсъюзните и съсловни организации да приемат национална стратегия за здревеопазване със срок от 20 години и който и да е на власт, да я изпълнява. На този етап обаче подобно предложение не се възприема, защото политиците не поемат отговорност за истински реформи.
Елена Баева