На 22 април 2005 г. Ангел Горанов навършва 75 години. По този повод искам да го поздравя от страниците на в. “Темпо” и да изкажа мнението си за неговото творчество като читател.
Всяко време по нов начин прочита произведенията на писателите, затова те трябва да пишат така, че бъдещите хора да могат да открият себе си в тях. Поетът Ангел Горанов се съобразява с това и се старае да прокара брод към бъдещите поколения, които ще живеят в друг свят, с нови усещания и нови възгледи. Поради това той разчупва някои от старите похвати и търси конкретното, предметното и изразните възможности на свободния стих. Това го определя като самотен и оригинален поет. Желанието си за неповторимост е изразил в стихотворението “Певец”:
“От думи храм той изгради.
С ръка на майстор-зограф
не по канони изписа иконите.”
В “Реквием” мечтае да се върне на живия свят в стръкче разлистено:
“Ще се радвам, хора,
че не приличам на себе си,
че не съм се повторил”.
Любомир Левчев казва, че поезията е изящно движение на мисълта в света на чувствата. Поетът Горанов е много взискателен при подбора на словесния материал, има верен усет и вкус да намери най-подходящото, най-доброто.
“Измервам с карати словата”, казва авторът. Той е поет-естет. В стиховете му има “брези белоноги”, “извор тих, синеок”, платноходка е “облак в океана небесен”, словата са “капки целебни”, а капките дъждовни са “на ангел сълзите”.
В творчеството му преобладава жизнената, светлата тоналност. Това е отразено в “Музика”, “Сърце”, “Небе”, “Светлина”, “Топола” и др. В едно от стихотворенията си нарича себе си “светлинно дарител” - чрез словото разлива светлина наоколо. Той е будител на човешката съвест. В “Гора” казва, че и след себе си ще ни остави “трилистните лампи на ранни кокичета”. Тези лампи ще ни предупреждават и стопират и ще ни сочат правилната посока. А камбаната му “ще ехти и в глухарче, и в камък” и ще буди заспалите, глухите и безразличните, ще ги подтиква към добри дела.
Но, както казва Калин Донков, никой звън не пада от небето. Ако искаш да се получи звън в изкуството, трябва да откъснеш нещо скъпо от душата си.
Горанов е майстор на кратките афористични стихове, затова те са житейски изводи, човешки пътеводители: “Ручеят е от капки, потокът - от ручеи, реката - от потоци, морето - от реки, но... Без капки океан ще има ли?”.
Чрез поетичната си дарба и полемиката, която води с читателите, авторът обсъжда с тях житейските проблеми: ужасната атмосфера на действителността, болката и участта на хората, трудностите на ежедневието. В стиховете “Съсед” и “Нещастница” апелира към опрощаваща и възвишена любов и проправя пътека към доброто. Защото пътят към духовната стълба минава през любовта и смирението:
“В планина от думи пътеки направих
да открия дума-разковниче.
И се спрях пред сияние-дума
от божествената ръка изписана -
любов”.
Какви са посланията на поета А. Горанов към нас, читателите?
В “Пътека към слънцето” и в “Светлина в светлината” ни призовава да се включим в борбата за оздравяване на заболялото ни общество, като на тъмнината противопоставим светлината, истината и любовта.
В “Благослов на Перун” желанието ме е да извисим душите си, да ги пречистим и да ги издигнем високо над греховния свят. Той ни завещава да изпълним нравствения си дълг към обществото и към времето, в което живеем.
Авторът ни довежда и до най-важния извод, че щастието и чудесата са в самите нас и в самия живот и че в трудния път до тях се състои голямата им ценност.
Ницше казва: “Бъди какъвто щеш, но бъди такъв докрай!”. Пожелавам на юбиляра Ангел Горанов много здраве и нови творчески успехи! Винаги бъде себе си, поете!
Величка Делиева
Поезия със собствено звучене
