Поезия със собствено звучене
Всяко време по нов начин прочита произведенията на писателите, затова те трябва да пишат така, че бъдещите хора да могат да открият себе си в тях. Поетът Ангел Горанов се съобразява с това и се старае да прокара брод към бъдещите поколения, които ще живеят в друг свят, с нови усещания и нови възгледи. Поради това той разчупва някои от старите похвати и търси конкретното, предметното и изразните възможности на свободния стих. Това го определя като самотен и оригинален поет. Желанието си за неповторимост е изразил в стихотворението “Певец”:
“От думи храм той изгради. С ръка на майстор-зограф не по канони изписа иконите.”
В “Реквием” мечтае да се върне на живия свят в стръкче разлистено:
“Ще се радвам, хора, че не приличам на себе си, че не съм се повторил”.
Любомир Левчев казва, че поезията е изящно движение на мисълта в света на чувствата. Поетът Горанов е много взискателен при подбора на словесния материал, има верен усет и вкус да намери най-подходящото, най-доброто. “Измервам с карати словата”, казва авторът. Той е поет-естет. В стиховете му има “брези белоноги”, “извор тих, синеок”, платноходка е “облак в океана небесен”, словата са “капки целебни”, а капките дъждовни са “на ангел сълзите”.
В творчеството му преобладава жизнената, светлата тоналност. Това е отразено в “Музика”, “Сърце”, “Небе”, “Светлина”, “Топола” и др. В едно от стихотворенията си нарича себе си “светлинно дарител” - чрез словото разлива светлина наоколо. Той е будител на човешката съвест. В “Гора” казва, че и след себе си ще ни остави “трилистните лампи на ранни кокичета”. Тези лампи ще ни предупреждават и стопират и ще ни сочат правилната посока. А камбаната му “ще ехти и в глухарче, и в камък” и ще буди заспалите, глухите и безразличните, ще ги подтиква към добри дела.
Но, както казва Калин Донков, никой звън не пада от небето. Ако искаш да се получи звън в изкуството, трябва да откъснеш нещо скъпо от душата си.
Горанов е майстор на кратките афористични стихове, затова те са житейски изводи, човешки пътеводители: “Ручеят е от капки, потокът - от ручеи, реката - от потоци, морето - от реки, но... Без капки океан ще има ли?”. Чрез поетичната си дарба и полемиката, която води с читателите, авторът обсъжда с тях житейските проблеми: ужасната атмосфера на действителността, болката и участта на хората, трудностите на ежедневието. В стиховете “Съсед” и “Нещастница” апелира към опрощаваща и възвишена любов и проправя пътека към доброто. Защото пътят към духовната стълба минава през любовта и смирението: “В планина от думи пътеки направих да открия дума-разковниче. И се спрях пред сияние-дума от божествената ръка изписана - любов”.
Какви са посланията на поета А. Горанов към нас, читателите?
В “Пътека към слънцето” и в “Светлина в светлината” ни призовава да се включим в борбата за оздравяване на заболялото ни общество, като на тъмнината противопоставим светлината, истината и любовта.
В “Благослов на Перун” желанието ме е да извисим душите си, да ги пречистим и да ги издигнем високо над греховния свят. Той ни завещава да изпълним нравствения си дълг към обществото и към времето, в което живеем.
Авторът ни довежда и до най-важния извод, че щастието и чудесата са в самите нас и в самия живот и че в трудния път до тях се състои голямата им ценност.
Ницше казва: “Бъди какъвто щеш, но бъди такъв докрай!”. Пожелавам на юбиляра Ангел Горанов много здраве и нови творчески успехи! Винаги бъде себе си, поете!
Величка Делиева