В рамките на честванията, посветени на 120-годишнината от създаването на читалище „Будилник” в Ракитово, вечерта на Библиотеката „освети” онази част от човешката същност – толкова невидима и още по-значима – духовната.
Заглавието ми е лека перифраза на прозрението на Декарт: „Мисля, следователно съществувам”, но като се сетя за казаното от друг мислител, Дени Дидро, „Хората престават да мислят тогава, когато престанат да четат”, перифразата си идва на мястото. Всъщност това е голямото послание на литературно-музикалната вечер, посветена на библиотеката. За мен е Библиотеката. Не само в Ракитово, където и да се намира, една Библиотека е сърдечният пулс на обитателите на града, селцето, полиса или дома. Тя е убежище на мислите, изречени и записани от някого, за да бъдат споделени от други хора по начин, по който постепенно проправят пътека на светлината. Искате ли да ви бъде по-светло? Четете.
Това ми внушиха организаторите и изпълнителите на спектакъла, наречен „Мечтатели с пера”. Уютният мизансцен с библиотечните шкафове, хората между тях, четящи и рецитиращи, докато на екрана проблясваха и се задържаха достатъчно дълго имена на книги и автори. Всичко това създаде атмосферата на духовна интимност – такава, каквато е и същността на четенето: интимен акт, само ти и книгата.
Благодаря на Анна Кантарева-Митева, ръководител на библиотеката, на съорганизаторите и изпълнители Георги Балкански, Мария Гергененова, Николина Левтерова, Маргарита Гергененова, Свилен Топчиев, Стоян Арабов.
Наистина…Вечерта, която ни подарихте, се оказа осезаемо…светла!
Катя Ташева
Чета, значи съществувам
