“Здравето във всички политики” бе мотото на срещата, която се състоя на 25 юли в залата на Туристическия информационен център във Велинград. А близо двучасовата дискусия показа, че в нашия град се е натрупала грамада от проблеми в сферата на здравеопазването, но те са оставени на заден план през последните години.
Срещата бе организирана от Инициативния комитет “Да поработим за Велинград”, който покани Диана Хаджиангелова - председател на националното пациентско обединение Конфедерация “Защита на здравето” и на Асоциацията на българите, боледуващи от астма, алергия и ХОББ (хронична обструктивна белодробна болест). Очакваше се домакин на събитието да бъде ресорният зам.-кмет Исмаил Моллов, но той не присъства заради служебни ангажименти, а като представител на общината дойде Ани Маркова. Не се отзоваха председателят на комисията по здравеопазване в Общинския съвет д-р Чавдар Калъчев, както и поканените гости от общините Сърница и Ракитово. Активно се включиха управителите на “СБР-НК” ЕАД - клон Велинград д-р Илза Попова, на Пневмоболницата “Св. Петка Българска” д-р Цветан Дафов, д-р Христо Масларов като представител на личните лекари, магистър-фармацевтът Моника Писарева, директорът на СУ “В. Левски” Емил Моллов, а минути преди края на срещата дойде и управителят на общинската болница “МБАЛ-Велинград” д-р Жеко Чешмеджиев.
Във Велинград има 4 ДКЦ и 2 болници плюс още 3 специализирани, но оплакванията на пациентите са много, каза при откриването на дискусията София Ключкова от ИК “Да поработим за Велинград”. Г-жа Хаджиангелова подчерат, че пациентските организации са разпознаваеми и търсени по време на избори, когато получават ухажване и обещания, но след това поставените от тях проблеми остават неразрешени. Затова са решили 1 година преди местните избори да проучат проблемите на местно ниво и да потърсят европейски политики за тяхното решаване. Тя изрази учудването си, че при подготовката за срещата не е успяла да открие на официалния сайт на Община Велинград информация по темата здравеопазване и явно липсва отдел, който да се занимава с нея. За Велинград като СПА столица на Балканите, където идват много туристи от страната и чужбина, достъпът до здравеопазване е изключително важен и не всичко е въпрос на пари, а и на добра организация.
ДОБРИЯТ ПРИМЕР: СПАСЯВАНЕТО НА ПНЕВМОБОЛНИЦАТА
Като добър опит от Велинград Диана Хаджиангелова посочи активната гражданска позиция, изразена в подписка и срещи в Министерството на здравеопазването (МЗ), във връзка с Пневмоболницата. Повод за това стана наредба на МЗ, която заплашваше болницата с фалит, тъй като ограничи достъпа на пациенти без решение за ТЕЛК над 50%. Легловата база на Белодробната болница намаля от 300 на 120 легла и то при положение, че в България има само 3 такива болници и тази във Велинград е най-предпочитаната от пациентите. Събраната от граждани подписка и изказаните становища пред зам.-министър Жени Начева доведоха до отмяна на спортия текст от наредбата. “Някой път управляващите имат нужда от по-голяма информираност за проблема”, каза г-жа Хаджиангелова и изказа благодарност към ИК “Да поработим за Велинград” за активната гражданска позиция по случая.
Управителят на здравното заведение д-р Дафов подчерта, че има огромна нужда от такива срещи, на които да са обсъждат проблемите на здравеопазването в града и общината. След промяната на наредбата Пневмоболницата вече е стабилизирана, работи на 100%, забавените заплати са изплатени, задълженията са на санитарния минимум. За да няма спекулации, д-р Дафов напомни, че болницата е в забранителния списък за приватизация и в новата здравна карта.
София Ключкова съобщи, че са направили предложение сградата на Белодробната болница да бъде обявена за паметник на културата. Д-р Дафов каза, че той не е против, но е хубаво да се потърси експертно мнение дали при такъв статут ще могат да бъдат извършвани наложителните ремонти по сградата, най-спешните от които са на покрива и дясното крило.
СПА СТОЛИЦА БЕЗ НОЩНА АПТЕКА
Дългогодишен, но нерешен проблем във Велинград, е липсата на нощна аптека. Моника Писарева от аптека “Надежда” изтъкна, че една от големите пречки са изискванията на закона аптеката не само да има отделно гише и паник бутон, но и нощното дежурство да се поема от магистър-фармацевт, на когото след това трябва да се осигурят 2 денонощия почивка. Именно последното е най-голямата пречка, тъй като толкова магистър-фармацевти просто няма. И аптекари, и лекари се съгласиха, че би било добре общината да стане посредник и да открие разговор по проблема. Д-р Дафов напомни, че общината дава разрешителин за работното време на апкетите и трябва да координира стъпки за решаване на този социален проблем. Според д-р Илза Попова не бива да се товари само една аптека, а да се направи общ график за дежурства, чрез който тежестта да се разпредели равномерно. Че за курорт като Велинград нощната аптека е повече от нужна настоя и детска лекарка, родена в нашия град, но работеща от години в Австрия. Пътят за намиране на решение не е лесен и може да стане само с доброволното съгласие на фармацевтите. Г-жа Писарева изтъкна, че ако общината не ги покани да обсъдят темата, няма как да стане. И че е важно хората да знаят, че по много въпроси - например снабяването със скъпоструващи лекарства, на практика аптеките са тези, които вършат социалната дейност на държавата. Тя изрази оптимизъм, че с новия директор на НЗОК системата ще бъде оптимизирана.
В УЧИЛИЩАТА НЯМА МЕДИЦИ ОТ 14 ДО 17 ЧАСА
Важна тема, свързана с медицинските грижи в учебните заведения, постави директорът на СУ “Васил Левски” Емил Моллов. За осигуряването на медицинско обслужване в училищата са назначени фелдшери, но заради ниското заплащане, интересът към професията е много нисък. Тяхното работно време е до 14 часа, но занятията на учениците на целодневно обучение са до 17 часа. В този промеждутък от 3 часа в училищата няма медицинско лице, а точно това е времето, когато умората от учебния ден кара децата най-много да търсят игри и физическа активност. Г-н Моллов припомни случая от преди няколко месеца в столично училище, където дете почина след сблъсък със съученик точно във времето, когато в училище няма медицински работник. Ситуацията е много рискова, държавната система по никакъв начин не покрива този риск и виновни са директорът и учителите, които обаче не са медицински лица.
Участниците в срещата бяха единодушни, че проблемът е голям. Но не бяха оптимисти, тъй като в момента лекари се намират трудно дори за Спешната помощ, а какво остава за училищни фелдшери с ниски заплати. “Проблемът ще се задълбочава, скоро и сутрин няма да имате медицински лица”, прогнозира д-р Христо Масларов.
Г-н Моллов обърна внимание и върху изискването от новата учебна година издаваните от лекари бележки за отсъствия на ученици да бъдат регистрирани и сканирани от учителите. Това още повече ще увеличи и без това голямата бюрокрация и в здравеопазването, и в образованието.
ВЕЛИНГРАД - НЕ СПА СТОЛИЦА НА БАЛКАНИТЕ, А ЛЕЧЕБНИЦА НА ЕВРОПА
Моята мечта е Велинград да не бъде СПА столица на Балканите, а лечебница на Европа, каза д-р Илза Попова, управител на “Специализираната болница за рехабилитация-НК” клон Велинград. Тя бе категорична, че по закон минералните води приоритетно трябва да се ползват за лечение, но на практика това не се спазва. Във Велинград минералната вода се ползва основно от структури, които не са лечебни, някои от тях дори не отговарят на изискванията за СПА центрове, други се рекламират като балнеолечебни, но нямат лекари. Законът отваря много врати за ползване на минералните води и от юридически, и от физически лица и така нещата се изместват, но не в полза на лечението, за което отговаря лекарят.
Тук София Ключкова допълни, че в момента топла минерална вода има дори в тоалетните на някои хотели, но за сметка на това състоянието на баните е равносилно на геноцид. Тя настоя за строг контрол от страна на МЗ, за да станат баните във Велинград отново балнеолечебници.
Д-р Попова изтъкна, че Велинград има голям дълг към децата, защото точно тук е мястото за изграждане на болница за рехабилитация на деца. Нуждата от такова здравно заведение е огромна. “СБР-НК” е гръбнакът на държавната рехабилитация, но това са болници за възрастни хора, а много деца също се нуждаят от подходяща за възрастта им рехабилитация. Тъй като здравеопазването е на първо място профилактика, общината трябва да мисли в тази посока и да осигурява повече и то модерни условия за спорт и двигателна активност на децата и младите хора.
В същото време д-р Попова обърна внимание върху демографската структура на населението в общината, която предвещава, че в близките години тук ще има остра нужда от медицински грижи за възрастни хора. Ако Велинград иска да запази авторитета си на град за медицински туризъм, то трябва да осигури възможност на хората от третата възраст достойно и активно стареене, подчерта д-р Попова.
Разговорът повдигна много теми за размисъл, които обикновено не са във фокуса на местните управници. Диана Хаджиангелова пое ангажимент по някои от тях да бъдат създадени фокус-групи и да се извърви пътя от местните проблеми до националните решения. Но за всички е ясно, че този път нито ще е кратък, нито ще бъде без препятствия. И все пак гражданите сме тези, които трябва много по-активно да отстояваме нашите права, особено когато се отнася за здравето.
Елена Баева