Жалба по лято и още нещо
От това ми чука есента. Трябва да се стягат за отопление дърва.
Ми цяло лято кво прави? На Плажа си ходи, с различни мацки плакнахте пенсионерските очички. Не мислехте за дърва.
Стига, бе жена, стига ми чука лук на бялата глава! Нали съм се записал още пролетта.
И кво от това? Носи се мълва „дано не е така“, че горското „Алабак“ не доставяло дърва. Носят се слухове различни.
Слух № 1: няма кой да размахва острата секира и да събаря дъб след дъб. Сиреч няма кой да ги добива. Толкова бил масрафът на резача за резачка, за бензин, масло, за кон, за ярма и така!
Слух № 2: Нарочно се създава напрежение с цел да се вдигнела цената на дървата.
Слух № 3: Че са бягали дървосекачите и са бягали по други стопанства за по-добро заплащане. Слух № 4: Карат, бай Ристо, само че сега за по-свои хора.
Слух № 5: Няма да доставят повече от 5 кубика дърва на глава „на къща“.
Кое е вярно питам, господа? Дойде есента! Братя Коцеви по малко караха и те, изглежда линията им спре. Хей, приятели, търсете стари авери – дано някой някъде ни вреди!
Подминах грижите на общината по годишнините и празненствата. Кметът, че града напълни с красота, сега дано му остане време да сложи ред в снабдяването на дърва.
Толкоз!
Христо Семерджиев, средна ръка ветеринар