Не само пълна, а препълнена бе голямата зала на общината в 13 часа на 15 януари 2019 г. - общественото обсъждане на идейния проект за визия на Клептуза, предложен от кмета Костадин Коев. Присъствието на толкова много хора в средата на работния ден доказа, че бъдещето на Клептуза е тема изключително важна за велинградчани. Част от публиката беше дошла по поръчение и/или задължение, но не бяха малко и гражданите, желаещи да изразят личната си позиция. Присъстваха общински служители и няколко съветници, почти всички директори на общински и професионални училища и детски градини, директорите на общински фирми, предприятия и дневни центрове, представители на читалища и граждански сдружения, голяма група от участници в скорошните национални протести, собственици на търговски обекти на Клептуза, политически активисти, както и граждани с лична позиция. Видимо малък интерес имаше от страна на местния хотелиерски, ресторантьорски и туристически бранш.
Водещ на общественото обсъждане бе председателят на Общинския съвет Али Мареков, който определи регламента - 3 минути за изказване. Във встъпителните си думи кметът Костадин Коев благодари на всички, дошли на обсъждането, на активните участници по темата в социалните мрежи и на страниците на вестник “Темпо”. Той подчерта, че внася идеен проект, който е съобразен с това, че общината е допустима за финансиране само с проекти за паркова среда и зони за отдих. Крайното решение ще бъде на съветниците, но нека да направим така, че да се гордеем с Клептуза, а не да се срамуваме, както е сега, допълни кметът.
Идейният проект бе представен от главния архитект на общината Тодор Енев, който изрази радост, че за първи път на обществено обсъждане има толкова много хора. 10 декара паркова среда и 23 декера около двете езера - това е парцел от общо 33 декара, които от 2008 г. са публична общинска собственост (ПОС), заяви главният архитект. На тази площ проектът предлага изграждането на детска и спортна площадка плюс фонтан в парка, сцена с амфитеатър за публиката плюс 2 фонтана и гейзер в горното езеро, водни атракции и кей за разходка в долното езеро. Акцент в идейния проект са водните атракции. За сцена в горното езеро може да се ползва съществуващата площадка, защото Клептуза на първо място е защитена местност и законът не позволява да се правят нови фундаменти. По същата причина за амфитеатрална сцена може да се ползва част от стария ресторант. Интересно защо, но при представянето на идейния проект Т. Енев изобщо не спомена фонтаните и гейзера, които буквално “превземат” горното езеро.
Архитектът подчерта, че най-важното е спирането на търговията в парк Клептуза, което трябва да е начало, отправна точка, за да се тръгне отнякъде. До момента търговците са офункционирали средата, но търговията не се връзва с новия проект. Затова се предлага зоната за търговия да бъде на паркинга, който е около 1100 кв.м. При това положение за паркинг ще се ползва пространството при рибарника.
Много важна тема е съдбата на двете стари сгради до горното езеро, които представляват сантимент за велинградчани. По думите на Тодор Енев темата за ресторант на Клептуза е приключена, защото практиката е показала, че няма нужда от такъв през по-голямата част от годината. Има конструктивно становище, че сградата има продънване на колоните и е опасна, единственият вариант е да стане амфитеатър със съществуващата водна площ във фойето. Той припомни, че през 2013 г. Община Велинград бе една от само 26 общини, които успяха да направят интегриран план за градско възстановяване и развитие, в който Клептуза е обособена зона за въздействие. На тази база през 2014 г. общината имаше идея за въстановяване на старата сграда като музей на водата и информационен център, но “Европа не дава пари за такива цели”. С общинския бъджет ремонт на сградата е мисия невъзможна, трябва да се търси външно финансиране по точно определени програми и да се запази строената по времето на кмета Йосиф Шнитер сграда с тераса за снимки, заяви арх. Енев.
На въпрос от залата дали на Клептуза има друга собственост освен публична общинска арх. Енев отговори отрицателно. И поясни, че за ресторанта на наемателя Георги Велев тече съдебна процедура и каквото реши съдът, това ще е. Думите му бяха посрещнати с недоволство и недоверие от голяма част от приъсстващите.
Първото изказване бе на Мария Рангелова, която бе категорична, че обществено обсъждане не се прави в 13 часа в работен ден. Клептуза е феномен и най-важният въпрос е дали проектът е съобразен със Закона за защитените територии. Трябва да се акцентира върху феномена карстов извор, а не да се прави копипейст на Дубайски фонтани. Финансовото състояние на общината не е тайна, така че проектът трябва да се прави с по-малко средства, каза г-жа Рангелова. От името на ОА Ина Семерджиева отговори, че проектът е съобразен със ЗЗТ и е съгласуван с РИОСВ и Басейнова дирекция.
В общественото обсъждане се включи Атанас Павлов - адвокат на Георги Велев по течащото в момента дело в Административен съд - Пазарджик за ресторанта на Клептуза. Според него проблемът на предлагания проект е заровен в спирането на търговската дейност. Припомняйки библейската притча как Христос е изгонил търговците от храма, адвокатът заяви: “Клептуза не е храм, а търговски обект!” Туризмът се развива чрез съпътстващи дейности, хората ще останат без работа, каза Ат. Павлов. В същата посока бяха и думите на Даниела Янева, която напомни, че търговията на Клептуза съществува от много години. Тя се изказа няколко пъти, като призова да не бъдат лишавани търговците от хляб, още повече, че търговия има навсякъде в такива места по света. В защита на търговията и заведенията на Клептуза се изказаха още Мария Радичева и Атанас Осков, който даде пример, че с преместването на павилионите на центъра работата на търговците е паднала 3-4 пъти.
Архитект Георги Сарамбелиев, който участва в организирания от общината през 2014 г. конкурс за Клептуза, отбеляза, че неговото тогавашно предложение поразително прилича на последното предложено от общината. Най-важното е карстовият извор, да се подчертае природната среда и да се запази уникалната стара сграда в стил “модерн”. Търговия, хотел, ресторант са несъвместими с Клептуза. Мястото на сцената е в долното езеро, за да може акцентът в горното езеро да остане изворът, каза арх. Сарамбелиев.
Клептуза е вододайна зона, кой говори от името на водата, попита пазарджиклийката Калина Янева. Според нея на базата на общественото обсъждане общината трябва да обяви конкурс за работни проекти. Като недостатък на предложения идеен проект посочи липсата на автор и на финансово-икономическа обосновка. Тя определи като лъжа твърдението, че на Клептуза няма частна собственост, посочвайки, че през 2003 г. Тодор Енев е издал заповед за озаконяване на строежа на Георги Велев и попита главния архитект дали поема публично отговорността да спре незаконния строеж.
В изказването си Мрамор Полежански настоя проектът за Клептуза да бъде финансиран от държавата, защото Велинград е СПА столица на България и на Балканите.
Георги Янчев бе единственият общински съветник, който се включи в общественото обсъждане. Неговото мнение бе, че трябва да има търговска зона, еко пътеки до параклиса “Свети Илия” и пресечната точка на мердиан и паралел.
Становището на Сдружението на хотелиерите и ресторантьорите “Велинград и Западни Родопи” бе представено от неговия председател Златко Златанов. Идеята ни е да се акцентира на извора, против сме направата на гейзери - ако се правят, поне да са в долното езеро, каза той. Горното езеро трябва да бъде красиво осветено, а сградата да се запази. Понеже във Велинград липсват анимации за деца, може да се мисли за детска площадка с пързалка с топла вода в долното езеро. По отношение на търговията предложението на СХР е на Клептуза да се продават само екопродукти от региона и то в красиви еднотипни къщички.
Минният инженер Емил Вълков алармира, че концесията за добив на волфрам в местността Грънчарица не е отменена, което застрашава Клептуза с преминаването на 10 милиона тона руда с 20-тонни самосвали. На изток от Клептуза има концесия за злато, на север - волфрам, а се каните да правите атракции, каза г-н Вълков. В отговор адвокат Семерджиева напомни, че с окончателно решение ВАС отхвърли инвестиционното намерение на “Ресурс 1” за волфрамова мина, а инвестиционните намерения за златна мина също са отменени със съдебно решение. След разгорещен спор в залата Емил Вълков отново подчерта: концесията за волфрам не е отменена!
София Ключкова се включи в обсъждането със съобщението, че подписката за Клептуза на Иницитивния комитет “Да поработим за Велинград” вече е събрала над 2000 подписа и ще продължи, така че хората ясно ще кажат какво искат. Тя показа листовка на кмета Шнитер като пример как Велинград се е създавал като курорт. Управляващите се менят, грешките се задълбочават и става все по-лошо, каза С. Ключкова и допълни, че не вярва на случващото се в залата, свързано с Клептуза. След репликата й, че измамата започва през 2003 г. с разрешителното за строеж, подписана от арх. Енев, микрофонът на г-жа Ключкова бе изключен, като Али Мареков се позова на регламента за 3-минутни изказвания.
Христо Осков призова, че в туристическите дестинации е нормално да има търговия и че Клептуза трябва да се запази в автентичния си вид и с лодки, за да могат хората да отпочиват.
Последното изказване бе на Цветко Петлов, който заяви, че този Общински съвет е към края на жизнения си цикъл и ако сега няма средства, то в бъдеще ще се намерят. Сградите трябва да се консервират, а не да се разрушават, защото в защитена територия е почти невъзможно след това да се построят.
В хода на обсъждането кметът Коев каза, че не насаждат свой проект, че Клептуза е икона и ще направят всичко възможно да се съобразят с всички предложения и да се стигне до вариант, който градът харесва.
Общественото обсъждане ясно показа няколко неща:
* За 2 часа в залата не се чу нито едно изказване в подкрепа на фонтаните и гейзера, които са в центъра на предложения идеен проект. Нито един не се изказа и в подкрепа на предложеното събаряне на двете стари сгради, които са част от спомените на поколения велинградчани и гости на курорта. Повечето от изразените мнения бяха за акцент върху извора, запазване на природния феномен и на старата сграда, превърнала се през годините в част от облика на Клептуза.
* Силни са гласовете за запазване на търговската дейност. Това е в противоречие с първоначалната идея на кмета К. Коев за Клептуза като зона без търговия, която вече звучи в нов вариант - обособена зона за търговия на паркинга.
* Общественото обсъждане не хвърли светлина по въпроса за финансирането - със заем, за какъвто говори кметът или по европейски проект, както обясни главният архитект? Няма яснота и за сроковете, които общината си поставя по темата Клептуза, която след общественото обсъждане се прехвърля в Общинския съвет.
Какво следва? Кметът покани всички желаещи да входират официално своите мнения и предложения, за да станат основа за следваща дискусия. Чак след това ще се види какъв идеен проект ще бъде внесен пред Общинския съвет, чиято ще бъде последната дума за бъдещето на Клептуза. По думите на кмета всичко това трябва да се случи “в най-кратки срокове”.
Най-голямата опасност е, че темата (случайно?) бе отворена броени месеци преди местните избори. Опасно е Клептуза да стане част от предизборни страсти, обещания и битки. Подобен сценарий гражданите на Велинград не трябва да допуснем. За адвоката на г-н Велев Клептуза може и да не е храм, но хората, които сме част от Чепинската котловина, знаем, че още от древни времена и до днес Клептуза е част от нашия храм.
Елена Баева