Невинни жертви без съд и присъда

Публикувано на 05 Feb 2019 08:39

На 26 април 2000 г. Народното събрание приема, а няколко дни по-късно е обнародван Законът за обявяване комунистическия режим в България за престъпен. А на 1 февруари всяка година се отбелязват тъжните и жестоки събития от 1945 г., довели до смъртта на хиляди българи, осъдени от съд, наречен цинично от тогавашната власт „народен”. Има и един друг период, веднага след 9 септември 1944 г., когато без съд и присъда, новата т.н. “народна власт”, започва да измъчва и избива хиляди хора, несъгласни с установилия се комунистически режим. Сега е времето да се напомни тази черна страница от нашата история, не за противопоставяне, а да се държи будна съвестта на всеки и да не се допуска това да се повтаря. Във Велинград няма паметна плоча или паметник за почитане паметта на тези жерти, но също има хора, които са били репресирани и са пострадали от режима. Един от тях е Георги Александров Колчагов.
Той е роден през 1915 г.в тогавашното с. Чепино. Баща му Александър Колчагов е от Банско и е бил участник в четата на Яне Сандански. През 1906 г. се преселва в Чепино, но продължава да участва в четническото движение за освобождението на Македония до 1912 г. Това семейство е със силно изразени патриотични традиции, за което говори фактът, че майката на Александър Колчагов е била осъдена от турските власти по онова време на 101 г. затвор заради помощта, която е оказвала на четническото движение.
Нейният внук Георги Колчагов, след като завършва образованието си, започва работа като дърводелец при баща си в първата работилница за детски играчки в Чепино. Постепенно тя става столарска работилница и младежът усвоява занаята на баща си. Оженва се, създава семейство и през 1938 г. му се раждат две деца - близнаците Александър и Костадин. В неговата работилница са работили 10-12 души и са го запомнили като честен, справедлив и отговорен човек. През 1944 г. 29-годишният Георги Колчагов получава писмо от партизаните, в което те настояват, той да им даде пистолет с патрони и 200 000 лева, които им били нужни в борбата срещу фашизма. В уречения срок Георги не предал исканото от партизаните и няколко дни по-късно бил запален неговият чарк на Лепеница. Но страшното тепърва предстояло.
Веднага след 9.IX.1944 г. Георги Колчагов е арестуван без никаква причина, обискиран е домът му, конфискувано е имущество. За това, че не е изпълнил заповедта на партизаните, той е обявен за фашист и враг на народа. На 29.IX.1944 г., след като е бит многократно, го изкарват от ареста, заедно с Тодор Шейнов и Георги Божилов, и повече за тях нищо не се знае - ни вест, ни кост. Съпругата на Георги Колчагов е ходила в милицията да се интересува какво става с мъжа й, но са я предупредили да не пита повече, за да не й се случи и на нея най-лошото. Тримата арестанти са убити в местността “Конската глава” и не е позволено на семействата им да ги вземат и да ги погребат като хора. Впоследствие продължава тормозът към семейството и децата на Георги Колчагов. На тях не им се разрешавало да учат във висши учебни заведения, имали са проблеми с намиране на работа и винаги им се е напомняло, че баща им е “враг на народа”.
В крайна сметка този случай и трагичната история на Георги Колчагов не е някакъв опит за реваншизъм и противопоставяне. Това не е нужно. Но истината за онези мрачни събития трябва да се знае, защото истината е една, тя няма две лица, а само различни тълкувания, натоварени с идеологически догми. Всички издевателства над хора, всички убийства без съд и присъда, независимо кога и от кого са извършени, трябва да бъдат осъдени и разобличени. Времето минава, но истината и поуките от историята не бива да се забравят.
(По материали от Клуба на репресираните) Георги Дишлянов

Отказаха вписване: решенията на събранието на читалището в Чепино са незаконосъобразни

01 Apr 2026 07:03

На 31 март Агенцията по вписванията (АВ) към Министерството на правосъдието отказа да впише решенията, гласувани на отчетно-изборното събрание на ОНЧ „Св. св. Кирил и Методий-1905“...