Въпроси и отговори за Анезица
Публикувано на 12 Mar 2019 10:26
Във велинградското публично пространство витае някакво усещане, че не всичко е известно и не всичко се казва (умишлено или не) за живеещите хора и техните имоти в т. нар. „квартал” или „махала” Анезица - част от квартал Чепино. В опит да се получат официални данни на конкретни въпроси, от редакцията на вестник „Темпо” беше заявено желание до кмета на Общината Костадин Коев за достъп до обществена информация. В заявлението бяха поставени следните въпроси:
1. Какъв е общият брой на живеещите в Анезица хора през 2018 г. с постоянен адрес (имат ли посочена улица и номер)? 2. Колко хора в Анезица живеят там с настоящ адрес (улица и номер) към 31 декември 2018 г.?
3. Колко е общият брой на гласоподавателите от Анезица според избирателните списъци по секции от последните избори за президент през 2016 г.?
4. Колко е броят на всички ученици от Анезица от I до VII и всички от VIII до XII клас за учебната 2018/2019 г.?
5. Колко от имотите (къщи, бараки, плевни, обори и др.) в Анезица са законно построени със съответните разрешителни и имат акт за собственост?
6. Колко семейства от Анезица са платили за последната година на плащане „данък сгради” и „такса смет”?
7. Колко деца са родени през 2018 г. от майки, живеещи в Анезица?
8. Колко хора, живели в Анезица, са починали през 2018 г.?
След изтичането на законния срок от 14 календарни дни получихме отговори на част от въпросите и обяснения защо на някои от тях не е даден отговор. По реда на зададените въпроси са представени следните официални справки:
На 1. въпрос е посочено, че „Лицата, които са с постоянен адрес в кв. Анезица на 11.02.2019 г. са 2 201 бр. Улиците и адресите, включени в кв. Анезица, са съобразени с плановете на гр. Велинград – стар кад. район № 509, нов по кадастрална карта 503.”
На 2. въпрос е отговорено, че „Лицата с настоящ адрес в кв. Анезица на 11.02.2019 г. са 2 179 бр.” За улиците и адресите е същото като в отговора на 1. въпрос.
Според Закона за гражданската регистрация (ЗГР) „постоянният адрес е адресът в населеното място, което лицето избира да бъде вписано в регистъра на населението”. Това е и адресът за кореспонденция с органите на държавната власт и органите на местното самоуправление. Той се вписва и в документите за самоличност – лична карта, международен паспорт и свидетелство за управление на МПС. А „настоящ адрес е адресът, на който лицето живее.” По принцип постоянният адрес може да съвпада с настоящия адрес, както се оказва и с по-голямата част от живеещите в Анезица.
На 3. въпрос не е възможно да се даде информация за броя на избирателите, защото избирателнителните списъци не са по квартали, а по секции. Препоръчва се да се ползва сайта на ЦИК и се посочва, че в секция № 20 гласуват само хора, живеещи в Анезица. По списък за предзидентските избори през 2016 г. това са били 1 038 души. Справка със сайта на ЦИК показва, че в две други секции с № 19 и № 21 гласуват още около 300 души, живеещи в Анезица и това личи по характерните фамилни имена на тези хора. Така се оформя общ брой на хората с право на глас от Анезица в рамките на около 1 400 души, които са навършили 18 г.
На 4. въпрос е отговорено, че „Броят на учениците от I до VII е 350 деца учебната 2018/2019 г. Броят на учениците от VIII до XII е 48 деца и младежи за учебната 2018/2019 г.”
Тези данни показват сериозен проблем по отношение желанието за образование. Фактите сочат, че една част от тях отпадат от образователната система, а други деца от Анезица след завършване на основно образование и след навършване на 16 г. напускат училищата и едва много малка част от тях завършват и получават диплома за средно образование. Без средно образование, професионална квалификация и специалност те нямат почти никакви шансове да си намерят някаква работа, свързана със знания и умения. Така се вливат в армията на безработните и стават клиенти на различните социални помощи.
На 5. въпрос информацията е налична в интернет страницата на Агенция по геодезия, картография и кадастър и (АГКК). Уточнява се, че „със заповед от 06.06.2018 г. на ИД на АГКК за гр. Велинград, в т. ч. кв. Анезица е одобрена кадастрална карта. В кадастъра се отразяват законно построените сгради и постройки с документи за собственост. Справките се правят по ЕГН за физически лица и БУЛСТАТ за фирми.”
На 6. въпрос е представена информация, че са декларирани 45 имота и са платени „данък сгради” през 2018 г. за 25 имота с 25 собственици. За „такса смет” са декларирани 45 имота и са платени през 2018 г. 25 имота с 25 собственици.
Тук прави впечатление, че в Анезица има поне 400 къщи, а са декларирани само 45 имота. Как е станало така, че е допусното да се натрупат толкова нерегистрирани и недекларирани имоти в Анезица? Къде са били през годините всички кметове, кметски екипи, Общински съвети, гл. архитект и всякаки отдели и служби в Общинската админитрация, та има толкова незаконни постройки?
На 7. въпрос е отговорено: „За 2018 г. в гр. Велинград са родени 70 деца, чиито майки са от кв. Анезица”.
Статистиката сочи, че всяка година майките в Анезица раждат между 70 и 80 деца. Това означава, че всички деца от бебета до 18 години са около 1 300. Така с броя на гласоподавателите – 1 400 души се получава числото 2 700, което е доста по-различно от официално обявения брой – 2 201 души! Разликата е около 500! Организацията „Всяко Дете”, която прави проучване през 2004 г., съобщава, че в Анезица тогава живеят над 2 000 души. А това е преди 14-15 години и лесно може да се сметне, че сегашният брой е много повече от посочения!
На 8. въпрос са е посочено, че: „За 2018 г. починалите на територията на гр. Велинград лица от кв. Анезица са двама човека.”
Звучи наистина много странно и невероятно да има толкова ниска смъртност в Анезица! Ако наистина е така, познавах единия – учителя Роман Чилев! Кой ли е другият? Една справка с двете погребални агенции в града показва, че за 2018 г. са извършени поне 35 погребения на починали хора от Анезица. Освен това повечето хора извършват погребенията по мюсюлмански обичай и в мюсюлманските гробища. Има случаи, когато някои семейства сами извършват погребенията, без да ползват услугите на погребалните агенции. А дали са съобщили в Общината за смъртта на близкия си? И тук възниква още един сериозен въпрос, на който служба „Гражданско състояние” (ГС) трябва да даде обяснение. Защо има регистрирани само двама души като починали от Анезица, когато те са много повече? Освен това, за да бъде погребан починал човек, трябва да има издаден съответния смъртен акт. Откъде се е получило разминаването между официалната информация и реалните факти?
Георги Дишлянов
1. Какъв е общият брой на живеещите в Анезица хора през 2018 г. с постоянен адрес (имат ли посочена улица и номер)? 2. Колко хора в Анезица живеят там с настоящ адрес (улица и номер) към 31 декември 2018 г.?
3. Колко е общият брой на гласоподавателите от Анезица според избирателните списъци по секции от последните избори за президент през 2016 г.?
4. Колко е броят на всички ученици от Анезица от I до VII и всички от VIII до XII клас за учебната 2018/2019 г.?
5. Колко от имотите (къщи, бараки, плевни, обори и др.) в Анезица са законно построени със съответните разрешителни и имат акт за собственост?
6. Колко семейства от Анезица са платили за последната година на плащане „данък сгради” и „такса смет”?
7. Колко деца са родени през 2018 г. от майки, живеещи в Анезица?
8. Колко хора, живели в Анезица, са починали през 2018 г.?
След изтичането на законния срок от 14 календарни дни получихме отговори на част от въпросите и обяснения защо на някои от тях не е даден отговор. По реда на зададените въпроси са представени следните официални справки:
На 1. въпрос е посочено, че „Лицата, които са с постоянен адрес в кв. Анезица на 11.02.2019 г. са 2 201 бр. Улиците и адресите, включени в кв. Анезица, са съобразени с плановете на гр. Велинград – стар кад. район № 509, нов по кадастрална карта 503.”
На 2. въпрос е отговорено, че „Лицата с настоящ адрес в кв. Анезица на 11.02.2019 г. са 2 179 бр.” За улиците и адресите е същото като в отговора на 1. въпрос.
Според Закона за гражданската регистрация (ЗГР) „постоянният адрес е адресът в населеното място, което лицето избира да бъде вписано в регистъра на населението”. Това е и адресът за кореспонденция с органите на държавната власт и органите на местното самоуправление. Той се вписва и в документите за самоличност – лична карта, международен паспорт и свидетелство за управление на МПС. А „настоящ адрес е адресът, на който лицето живее.” По принцип постоянният адрес може да съвпада с настоящия адрес, както се оказва и с по-голямата част от живеещите в Анезица.
На 3. въпрос не е възможно да се даде информация за броя на избирателите, защото избирателнителните списъци не са по квартали, а по секции. Препоръчва се да се ползва сайта на ЦИК и се посочва, че в секция № 20 гласуват само хора, живеещи в Анезица. По списък за предзидентските избори през 2016 г. това са били 1 038 души. Справка със сайта на ЦИК показва, че в две други секции с № 19 и № 21 гласуват още около 300 души, живеещи в Анезица и това личи по характерните фамилни имена на тези хора. Така се оформя общ брой на хората с право на глас от Анезица в рамките на около 1 400 души, които са навършили 18 г.
На 4. въпрос е отговорено, че „Броят на учениците от I до VII е 350 деца учебната 2018/2019 г. Броят на учениците от VIII до XII е 48 деца и младежи за учебната 2018/2019 г.”
Тези данни показват сериозен проблем по отношение желанието за образование. Фактите сочат, че една част от тях отпадат от образователната система, а други деца от Анезица след завършване на основно образование и след навършване на 16 г. напускат училищата и едва много малка част от тях завършват и получават диплома за средно образование. Без средно образование, професионална квалификация и специалност те нямат почти никакви шансове да си намерят някаква работа, свързана със знания и умения. Така се вливат в армията на безработните и стават клиенти на различните социални помощи.
На 5. въпрос информацията е налична в интернет страницата на Агенция по геодезия, картография и кадастър и (АГКК). Уточнява се, че „със заповед от 06.06.2018 г. на ИД на АГКК за гр. Велинград, в т. ч. кв. Анезица е одобрена кадастрална карта. В кадастъра се отразяват законно построените сгради и постройки с документи за собственост. Справките се правят по ЕГН за физически лица и БУЛСТАТ за фирми.”
На 6. въпрос е представена информация, че са декларирани 45 имота и са платени „данък сгради” през 2018 г. за 25 имота с 25 собственици. За „такса смет” са декларирани 45 имота и са платени през 2018 г. 25 имота с 25 собственици.
Тук прави впечатление, че в Анезица има поне 400 къщи, а са декларирани само 45 имота. Как е станало така, че е допусното да се натрупат толкова нерегистрирани и недекларирани имоти в Анезица? Къде са били през годините всички кметове, кметски екипи, Общински съвети, гл. архитект и всякаки отдели и служби в Общинската админитрация, та има толкова незаконни постройки?
На 7. въпрос е отговорено: „За 2018 г. в гр. Велинград са родени 70 деца, чиито майки са от кв. Анезица”.
Статистиката сочи, че всяка година майките в Анезица раждат между 70 и 80 деца. Това означава, че всички деца от бебета до 18 години са около 1 300. Така с броя на гласоподавателите – 1 400 души се получава числото 2 700, което е доста по-различно от официално обявения брой – 2 201 души! Разликата е около 500! Организацията „Всяко Дете”, която прави проучване през 2004 г., съобщава, че в Анезица тогава живеят над 2 000 души. А това е преди 14-15 години и лесно може да се сметне, че сегашният брой е много повече от посочения!
На 8. въпрос са е посочено, че: „За 2018 г. починалите на територията на гр. Велинград лица от кв. Анезица са двама човека.”
Звучи наистина много странно и невероятно да има толкова ниска смъртност в Анезица! Ако наистина е така, познавах единия – учителя Роман Чилев! Кой ли е другият? Една справка с двете погребални агенции в града показва, че за 2018 г. са извършени поне 35 погребения на починали хора от Анезица. Освен това повечето хора извършват погребенията по мюсюлмански обичай и в мюсюлманските гробища. Има случаи, когато някои семейства сами извършват погребенията, без да ползват услугите на погребалните агенции. А дали са съобщили в Общината за смъртта на близкия си? И тук възниква още един сериозен въпрос, на който служба „Гражданско състояние” (ГС) трябва да даде обяснение. Защо има регистрирани само двама души като починали от Анезица, когато те са много повече? Освен това, за да бъде погребан починал човек, трябва да има издаден съответния смъртен акт. Откъде се е получило разминаването между официалната информация и реалните факти?
Георги Дишлянов
Велинград тел: 0876521487
Продава апартаменти във Велинград
CopyRight Вестник "Темпо" ЕООД , Велинград 2023