д-р Радичев, АГО: Проблемите са от години, а решението им не е въпрос само на желание, а и на финанси. Всеобща тайна са лошите битови условия и липсата на отопление. Персоналът работи на границата на своите морални възможности. Изискванията на хората вече са други и много пациенти търсят алтернатива.
д-р Ванков, Неврологично отделение: Важен е въпросът за бъдещето на неврологичната помощ във Велинград. Нуждите на района от такава помощ ще нарастват, а в отделението няма никаква апаратура и не могат да бъдат сключени клинични пътеки по изискванията на Здравната каса. Огромен е рискът болни с мозъчен инсулт да се транспортират за скенер в Пазарджик. Независимо от липсата на скенер във Велинград диагностицираме вида на мозъчния инсулт и смъртността тази година е намалена с 5%. Трябва да предизвикаме обществена дискусия дали Велинград може да си позволи да има скенер.
д-р Личев, Вътрешно отделение: Срещата е закъсняла. Ние искахме среща преди акредитацията, тогава някои от дефектите можеха да се отстранят. Връзката ни с общината не е достатъчно близка. Не е необходимо да се обичаме, достатъчно е да се уважаваме, защото сме поставени да работим на такива места, от които зависи съдбата на много хора. Искахме среща, за да разберем каква е преспективата за болницата, има ли кандидати за приватизация? В какво състояние е една болница, която струва 600 000 лева, а има да дава 300 000 лева? Това е болницата, на плещите на която е цялата спешност, състоянието граничи с апокалипсис. Няма никакви стимули за хората, които работят - целият персонал на ВО го задържам при това мизерно заплащане благодарение на своя авторитет. Работим при непрекъснат недоимък на лекарства, а от това зависи човешки живот. Трябва да се разбере реалната заплаха от експлозия на болничния персонал. За морал се работи донякъде, трябва да внимаваме да не се разпадне болницата! Защото това рефлектира много жестоко върху съдбата на населението от нашия град
.
д-р Андреев, Клинична лаборатория: Получи се луфт, който остави болницата като сираче. Ръководството на общината трябва да се изправи пред нуждите на болницата и да ликвидира някои абсурди - например заплащането.
д-р Ташев, Хирургично отделение: Да свалим картите на масата! Срещата е закъсняла, разочарован съм от акредитацията, това не е никаква комисия. Какво сме виновни ние и пациентите - няма един аналгин, няма чаршафи и се спи върху дюшеците, измисляме най-евтиния антибиотик... Това не е медицина! Най-болезненият въпрос за болницата са парите. Най-качествените лекари, сестри и санитари в момента са в болницата, а ги питайте колко получават! Не получаваме нито стотинка от Здравната каса, защото парите от клиничните пътеки отиват за погасяване дълга за лекарства. Какъв е тоя добър мениджмънт на болницата като няма пари?! Няма такъв, общината трябва да помогне да намери мениджър за болницата и да обяви конкурс. Ще си изтървем специалистите и кадрите!
д-р Кюркчиева, управител на МБАЛ Велинград: Болницата пое негативите на цялата здравна реформа. Това, че не се върши работата от общопрактикуващите и доболничната помощ, се отрази фатално на бюджета на болницата. Средствата за работни заплати по отношение на извънредния труд и разположенията нарастнаха няколко пъти. Това, че някой не може да се преструктурира и организира, не трябва да е проблем на болницата. В огромен размер на болницата тежи хемодиализата - всеки месец даваме много средства за ремонт на старите коли, а за нови няма пари. Господ да слезе от небето, нещата ще бъдат пак така. Върху нас тегнат абсурдите на разделителния протокол, дългът за ток от декември 1998 г. е 193 000 лева. Аз съм за приватизацията, защото на болницата й трябват свежи пари в момента. Уважавам правото на напусналите болницата колеги и желанието им да работят на друго място. Но става страшно, ако много решат да напуснат.
ПРЯКА РЕЧ
