Сцената на Античния театър в Пловдив - има ли артист, който да не иска да играе точно на това място, което е храм на изкуството от векове?! В горещата вечер на 31 юли в Античния театър дойде “Чепинският змей” - юбилейната постановка, с която преди година Представителният ансамбъл за народни песни и танци “Чепино” към ОНЧ “Св.св. Кирил и Методий-1905” отбеляза своя 70-и рожден ден. Поканата към велинградчани дойде от домакините на Международния фолклорен фестивал, окйто е част от програмата “Пловдив - Европейска столица на културата”. Хореографията, дело на Аделина Пещерска плюс музиката, написана по автентични песни от Чепинско от Петър Кръстев плюс вдъхновеното изпълнение на целия ансамбъл “Чепино” с главен художествен ръководител Боян Байраков за пореден път накараха легендата за Клептуза, за змея и любовта, за борбата между доброто и злото да стигне до сърцата на публиката.
А след представлението, което за всички от ансамбъл “Чепино” ще остане като скъп спомен и заслужена гордост, ние попитахме част от участниците какво е усещането за изиграеш “Чепинският змей” на сцената на Античния театър в Пловдив. И ето какво споделиха:
Боян Байраков, гл. худ. ръководител на ПАНПТ “Чепино”: Преди 40 години, когато завършвах хореографската школа, моят учител ми пожела да имам ансамбъл с красиви и усмихнати лица и да танцуваме на големи и престижни сцени. Днес, 40 години по-късно, се радвам, че стоя пред вас, танцори, певци и музиканти от ансамбъл „Чепино“. Горд съм, че получихме покана да танцуваме на най-престижната сцена в България, намираща се в сърцето на европесйката столица на културата Пловдив - сцената на античния театър. Това е благодарение на вас и аз ви благодаря!
Анна Саздова, певица в женски народен хор ПАНПТ “Чепино“: Излизаме на сцената, чуват се първите тонове на музиката, излизат танцьорите и първо настръхвам цялата, след това идват сълзите... Не са много, само малко - да замъглят гледката на притаилата дъх публика. Много време и слова са ми нужни, за да мога бегло да опиша това, което се случва на сцената и в душата ми. Коя съм аз? Случайна жена, благословена да бъде част от това представление, пресъздаващо една легенда, разказвана от прескъпи за мен хора, отлетели на небето... Ще кажа още нещо, което за мен е много важно: за да може човек да сътвори тази магия, той трябва да е много, много специален, да е изтъкан от любов, от светлина, гордост и родолюбие!
Виктория Башкехайова, танцьор в ДФА “Чепинче“: Танцувам в ансамбъл „Чепинче” от много време. Миналата година беше премиерата на „Чепинският змей”, в който сме с танцьорите от големия ансамбъл „Чепино“. Не съм си и представяла, че мога да бъда част от такъв спектакъл! Първия път, когато изиграхме „Чепинският змей”, преди да се качим на сцената, бях много развълнувана и щастлива. Не бях притеснена, защото знаех, че сме подготвени отлично. Но за добрите резултати се искат и големи усилия. Репетициите бяха дълги и много уморителни. След като се прибирах вкъщи, бях много изтощена. Но въпреки всичко продължавам да си ходя на танци, защото чувствам, че съм оползотворила дните си. Всеки ден с нови сили и с нова усмивка отивах в читалището и с удоволствие започвах да танцувам. Мисълта, че можеш да постигнеш много, те държи на крака. Имам мотивация, защото знам, че щом танцуваме, ще запазим българската култура и в бъдеще. Усещането да излезеш на сцената с усмивка и да предадеш на зрителите хубавите емоции е незаменимо. Благодарна съм, че съм част от тази вълшебна българска магия.
Борис Димов, танцьор в ПАНПТ “Чепино“: В „Чепинският змей“ аз съм овчарчето, което с хитрост спасява момата и изгонва змея. Главната роля в постановката е предизвикателство и огромна отговорност. Това всъщност е една провокация за самия мен в желанието и намирането на смисъл да си главен герой не само на сцената, а и в живота.Да побеждаваш злото не само в легендите, а и в съвремието и най-вече да правиш нещо истинско, което е добър пример за по-малките. “Чепинският змей” за всички нас се превърна още след първото изиграване не просто в един танц, а в едно емоционално преживяване. Сплоти ни, даде ни нова енергия, провокира ни, вдъхнови ни. Извън сцената всички сме приятели от години, веселим се, забавляваме се, помагаме си, но сега този „Змей“ сякаш всички ни омагьоса. Искаме още сцени, още публика, защото „Чепинският змей“ тепърва ще разказва историята си.
Мария Чучкова, ПАНПТ “Чeпино“: За мен е огромна чест и същевременно голяма отговорност да бъда част от този спектакъл. Играя в ансамбъла от 9 години и никога не бях си представяла, че това прекрасно нещо ще се случи точно на мен. Изключително благодарна съм на ръководителката ни Аделина Пещерска, че за пореден път ми гласува доверие и ми повери точно тази роля. Когато танцуваш от сърце и душа, усещането винаги е прекрасно. Без значение дали играя Величка в "Чепинският змей" или някой от останалите танци, аз давам всичко от себе си.
Виктория Джонева, ПАНПТ “Чeпино“: Какво е усещането да участваш в спектакъла “Чепинският змей” ли? Неописуемо! Това е нещо, което не може да се изрази с думи. Огромна съвкупност от емоции, които трябва просто да се изтанцуват! “Чепинският змей” е нещо невероятно! Нещо, което те кара да затаиш дъх и да настръхнеш. Когато си на сцената, нищо друго не съществува. Знаеш, че трябва да дадеш всичко от себе си, защото отговорността публиката да остане доволна е твоя, а аплодисментите и радостта в очите на хората са най-голямата награда. За мен е огромна чест да бъда част от магията на този спектакъл и от голямото семейство на ансамбъл “Чепино”!
Темпо