Когато г-н Коппе отказа повече да издържа ФК “Чепинец”, кметът на общината д-р Дафов ми възложи да организирам общо събрание за избиране на ново ръководство. Беше ми казано, че клубът минава към общината. Кметът ми каза още, че ще започне възстановяването на стадиона. Бях се отказал от футбола, но при това положение приех и реших да се заема със задачата. Започнах да разказвам на всички, обичащи футбола в града, а те не можеха да повярват. Как ще стане? Кой ще даде пари? Въпроси, въпроси... Предложих Муртин и Ваклинов за треньори на мъжкия отбор, а Н. Тончев за администратор и да помага за организиране на събранието. Бях си изготвил стратегия за работата ми в клуба, за треньорите, за обслужващия персонал. Исках коренна промяна във всичко и за 3-4 години да влезем последователно във “В”, а после и в “Б” група. С хора като братя Бееви друга цел не можеше да има. До събранието всичко вървеше по план и няколко дни преди него д-р Дафов ми каза, че отборът се поема от братя Бееви със 75% участие, а общината с 25%. Това ми даде надежди, че футболът ще го бъде, защото видях, че кметът изпълнява предизборните си обещания. В кабинета на кмета, час преди събранието, бяхме се събрали Ф. Беев, д-р Дафов, Муртин, Ваклинов, Тончев и моя милост. Предложих за ръководство списък с имена на изтъкнати деятели на футбола във Велинград, но г-н Ф. Беев беше лаконичен: президент - Ф. Беев, вицепрезиденти - К. Беев и д-р Дафов, членове - Б. Чолев и адвокатът В. Левичаров. Бях възложил на Тончев да води събранието и това беше голяма моя грешка. При избора, вместо моето име в УС, той съобщи това на Весо Ников. И тогава разбрах, че Н. Тончев изпълни нечия поръчка и постъпи подло. С какво може да помогне на велинградския футбол тази невзрачна фигура? После Тончев се оправдаваше, че объркал листчетата с имената. Как ги е сбъркал, като листчето беше само едно и всяко име в него беше уточнено час преди събранието? Този човек за сетен път ми показа, че за него морал и съвест са чужди понятия. Дойде време за подготовката на отбора и за новите назначения на треньори. Направен бе и офис на клуба, братя Бееви откупиха и частната земя от игрището зад Кална баня. Чувстваше се вече, че се гледа сериозно на футболното бъдеще. И тук някъде започна истинската война срещу мене, отвсякъде и от всички. Защо да е Чолев, а да не са те? Всеки повече мислеше не за футбола, а се стремеше към парите на братя Бееви. Бях пренебрегнат като технически директор и почти не се съветваха за нищо с мен. И това им беше голямата грешка, за която сега плащат. Още в началото г-н Ф. Беев беше ясен и точен: “Аз от футбол не разбирам и ще плащам само за свършена работа”. С други думи той каза, че ще дава парите, а аз (Чолев) да ръководя футбола. Но постепенно едно се казваше, а друго се правеше. Започна една задочна война между треньорите в ДЮШ и мъжкия отбор, а те заедно срещу мен зад гърба ми. Защо ли? Защото знаеха, че под мое ръководство щеше да има истински учебно-тренировъчен процес и истинска организация на работата, която да отговаря на авторитета на фирма “Бееви”. Започна подготовката на мъжете и не вярвах на очите си! Без изготвен план, без двуразови тренировки с необходимите натоварвания и разнообразие, неправилно, несъобразено със спортно-техническите способности и възможности на футболистите. Направих забележка на треньора Муртин да си изготви планове за седмичния цикъл и за есенния подготвителен период. Не бяха изготвени! Едновременно вървеше и селекцията на отбора, където също бяха допуснати грешки. Предложих да се направи всичко възможно и да се привлекат футболисти като К. Атанасов, С. Гардански, Г. Налбантов, С. Качаков, А. Пеев, а и някои други. В същото време останаха 8-9 студенти, които “тренират” в София, а играят в “Чепинец”. И ми е чудно, при положение, че има достатъчно пари, осигурени от президента, вместо отборът да тренира планомерно и двуразово, вместо да прави контролни мачове с по-силни съперници и да подобрява формата си непрекъснато, стана точно обратното. Стигна се до равенства в Пещера и с “Хебър”. Публиката е най-верният барометър и хората казват: “Никога в клуба не е имало толкова много пари, а отборът ни е толкова слаб”. Чувам да се говори и дори се пише, че пак се купуват мачове при гостуванията. И ако това е вярно - срам за футбола, срам за “Чепинец”, срам за братя Бееви, срам и за града ни! Искам да кажа, че никой не ме е уволнявал от клуба, сам го напуснах. Причината е, че в него се правеше всичко друго, но не и футбол. И тук е мястото да кажа на г-н Ф. Беев и на д-р Дафов, че аз съм професионалист и многократно съм го доказвал. Както направих преди години, когато последователно изведох отбора от окръжната група, през “В” и влязохме в “Б” група, а за купата на страната играхме на полуфинал! Казах, че искам да върнем до 2-3 години “Чепинец” в “Б” група, да помагам и работя за това, без да съм се пазарил за пари. И щях да го направя, но Вие не изпълнихте обещанието си и не ме оставихте да се занимавам с всички технически въпроси. И сега нямаше да бъдем в това срамно положение - наказани и глобени. Футболът, освен с пари, става и със специалисти и то с много добри специалисти. А сегашните треньори не водят отборите си до желаните добри игри и резултати. Веднага трябва да бъде освободен Н. Тончев, защото той повече пречи с интригите си и търси главно собствения интерес. Всичко това казвам с болка и разочарование, защото виждам как се пилеят парите и усилията на братя Бееви, които уважавам. При тези отлични условия “Чепинец” заслужава да заеме своето място дори в професионалния футбол. Похвално е, че се заехте да помогнете на клуба и при възстановяването на стадиона. Но оставете футбола на специалистите, на тези, които са доказали, че могат. Отървете се от “интересчиите”, от тези, които Ви заблуждават и лъжат, че могат да направят нещо. Защото за футбола наистина трябват пари, но футболът е не само спорт, а и морал. Борис Чолев, треньор по футбол и носител на почетна “Златна значка на БФС”