С голям интерес прочетох книгата „Душа в душа“ на колегата Алекс Мазълов. Почувствах умиление за ученическите години, прекарани с Милен Налбантов в Педагогическото училище в Пловдив. Пред мен се изправи онова мило и добро момче – вечно усмихнато, любознателно и целеустремено. Около него сякаш витаеше доброта и обаяние. Благодарение на умението на автора да прониква дълбоко в душата на своя герой, аз видях един израснал самороден УЧИТЕЛ, един краевед, етнограф, общественик, един ЧОВЕК – отдаден безрезервно на хората.
Голяма е заслугата на г-н Мазълов да изгради така увлекателно, точно и въздействащо образа на Милен. Предизвикателство е да пишеш приживе биографична книга. Но той се справя отлично. Богатството на езика му, на съпреживяването с героя, умението да усеща и вижда случващото се му помагат да навлезе в психологията на образа, да долови трепета и чувствата на героя и да разкрие многообразието на неговата дейност. От страниците на книгата лъха топлота, уважение и преклонение пред духовния му и житейски приятел – Милен.
Заслужава адмирации и подходът на автора да обогати и уплътни образа на Налбантов чрез спомени на негови съвременници и отзиви за книгите на Шан.
Дерзай, творецо! С книгата си „Душа в душата“ ти помогна на своите съселяни с основание да наричат Милен Налбантов „живата история на Драгиново“. Той заслужава това!
Вероятно имаш още много неща да разкажеш. Можеш и трябва! Очакваме!
Мария Стойкова, заслужил учител, Пловдив
Книга спомен за приятелство
