За кучетата и хората
Публикувано на 04 Feb 2020 08:52
Ако перифразираме заглавието на книгата „За мишките и хората” от Джон Стайнбек, може да се получи „За кучетата и хората” – тема, която от години е актуална във Велинград и стои като неразрешим проблем за местната власт. Сменят се кметове и общински съветници, но бездомните, безпризорните, безстопанствените или уличните кучета, както най-често ги наричаме, не намаляват! Точно обратното – те сякаш стават все повече!
На живеещите във Велинград и на гостите на града никак не им харесва да срещат на центъра и на пешеходните зони безстопанствени животни. Самотни екземпляри или на групи от 5-6 кучета могат да се видят на десетки места из целия град! Трябва да се признае, че за да има бездомни животни, има безотговорни хора, които предпочитат да изхвърлят доскорошните си любимци на улицата и да спрат грижите си за тях. А тези животни не могат да стоят гладни и тук идва следващият проблем - за тяхното изхранване. Влизаме в омагьосания кръг на непрекъснато повтарящи се проблеми без реални правилни действия за тяхното разрешаване!
Какви са разпорежданията в законите и наредбите по този проблем?
1. Според чл. 40 от Закона за защита на животните (ЗЗЖ) Общинският съвет приема програма за овладяване популацията на безстопанствените кучета и предвижда средства за изпълнението й. А кметът на общината има задължение да организира изпълнението на програми за овладяване популацията на бездомни кучета, настаняването им в приюти и др., както и да взема мерки за предотвратяване на агресивно поведение на кучета към хората.
2. Пак според ЗЗЖ безстопанствените животни (родени като такива, загубени или изоставени от своите собственици, които не обитават дом, ферма или специално определено за тях място) се настаняват временно в изолатор на общините и кметствата. Кметовете на общините организират улавянето и изолирането на скитащи кучета и осигуряват финансови средства за провеждане на задължителните ветеринарномедицински мероприятия, предвидени в наредба на министъра на земеделието и горите.
3. И отново според този закон общинските власти са длъжни да вземат под надзор всички безстопанствени кучета чрез залавяне, кастриране, обезпаразитяване, ваксинирането им срещу бяс и настаняването им в изградени и стопанисвани от тях приюти. Анализът на законовата уредба сочи по недвусмислен начин, че основната мярка за надзор е именно настаняването на кучетата в приюти, като само по изключение се допуска кучетата да бъдат връщани на местата, от които са взети. В ЗЗЖ изрично е предвидено, че кучетата са под надзора и грижите на общините, което означава, че чрез взетите от тях мерки същите следва да гарантират безопасното им поведение спрямо хората, независимо от вида на тези мерки (дали чрез настаняване в приюти или чрез връщане по места).
4. Общинският съвет има приета Наредба за регистрация, стопанисване и контрол на кучетата на територията на общината и Програма за овладяване на популацията на бездомните кучета. Трябва да се водят протоколи от акции за улов, транспортиране до Пловдив, обезпаразитяване, ваксиниране, кастране и връщане на безстопанствени кучета. Но дали това реално се извършва? Сключен е и граждански договор с човек, на когото е възложено да извършва и съпровожда улова на такива кучета до временен приют на територията на община Велинград, както и да реагира на подадени сигнали в тази връзка на посочен от Общината телефон. Но какво може да направи той, ако от няколко месеца пикапът за превозването на кучетата е повреден?
Всички тези написани мерки звучат много добре, но защо реалностите показват, че предприетите действия са крайно недостатъчни? Оказва се, че добрите намерения на книга не водят до реални и ефективни резултати. Някъде се къса връзката и неизбежно възникват множество въпроси:
1. Какво липсва на местната власт – желание, финансови средства или възможности за справяне с проблема?
2. Ясно е, че Общината няма необходимите средства, за да изгради същински приют, отговарящ на всички изисквания, защото не е достатъчно само да се осигури терен. Трябват и пари за изхранването на животните, за лекарства, както и за заплати на наети лица. Освен това има нужда и от изграждане на две постройки – за приют и за нова ветеринарна лаборатория, но те все още не са факт. И защо при това положение Общината не помага поне на онези няколко доброволки, които със собствени средства и труд се грижа за стотици кучета във временния приемен дом зад оранжериите?
3. Защо популацията на бездомните кучета не намалява? Дали акциите за тяхната кастрация са крайно недостатъчни? Или отдавна транспортирането на кучета за кастрация в Пловдив е прекратено?
Изпратих до ОП "Зооветеринарен ломплекс" в Пловдив следния въпрос: "Кога за последен път като дата от Община Велинград са докарвани организирано бездомни кучета за кастрация във Вашия комплекс?" Отговорът: "Последната дата, на която има записани докарани за кастрация кучета от Велинград, е 06. 07. 2015 г. С уважение: д-р Веселин Бекирски, Ръководител "Улов" към ОП "Зооветеринарен комплекс".
Отделно от това говорих по телефона и с "Немски кастрационен център" в Пловдив. Той е доброволческа организация и работи предимно с бездомни кучета от община Пловдив, но не отказват кастрация и на кучета от други места. От Центъра заявиха, че при тях никога не са докарвани кучета за кастрация от Велинград.
4. Често се изтъква като причина, че непрекъснато безотговорни хора от Велинград, а най-вече от околните населени места и дори от други общини, изоставят напълно съзнателно кучетата си тук. И ако това е установено, защо липсват конкретни мерки за откриването и санкционирането на такива хора?
Не на последно място трябва да се обърне сериозно внимание и за жестокото отношение на някои хора, които, нарушавайки ЗЗЖ, решават да се справят с бездомните кучета, като ги убиват или нараняват. Не са малко случаите на умишлено отровени животни! Така се случи и на 23 срещу 24 януари, когато явно след добре организирана „наказателна акция” бяха изтровени десетки кучета за една нощ, съобщиха граждани в редакцията и хора в социалните мрежи, които са видели умъртвените животни в Каменица и Лъджене! Но тези незаконни избивания на кучета едва ли ще решат проблема?
Понякога кучетата стават агресивни, когато се чувстват застрашени, много гладни или по други причини и могат да нападнат хора. Има доста случаи на ухапани от улични кучета хора и това може да се потвърди от Центъра за спешна медицинска помощ. Преди няколко години един пострадал човек осъди Общината за това, че е бил ухапан от безпризорно куче.
В крайна сметка „и ножът, и сиренето” са в ръцете на местните власти. На тях по закон са им дадени права и задължения да действат адекватно и да се справят с този проблем. Крайно време е да осигурят необходимите средства, да проявят нужното желание и да демонстрират възможности, за да видим общественополезни резултати. Не е достатъчно за едно управление да представя своите успехи чрез парадна показност, а много по-важно е да не замазва възникналите проблеми, а да ги разрешава по най-добрия начин – компетентно и дълготрайно!
Георги Стоянов
На живеещите във Велинград и на гостите на града никак не им харесва да срещат на центъра и на пешеходните зони безстопанствени животни. Самотни екземпляри или на групи от 5-6 кучета могат да се видят на десетки места из целия град! Трябва да се признае, че за да има бездомни животни, има безотговорни хора, които предпочитат да изхвърлят доскорошните си любимци на улицата и да спрат грижите си за тях. А тези животни не могат да стоят гладни и тук идва следващият проблем - за тяхното изхранване. Влизаме в омагьосания кръг на непрекъснато повтарящи се проблеми без реални правилни действия за тяхното разрешаване!
Какви са разпорежданията в законите и наредбите по този проблем?
1. Според чл. 40 от Закона за защита на животните (ЗЗЖ) Общинският съвет приема програма за овладяване популацията на безстопанствените кучета и предвижда средства за изпълнението й. А кметът на общината има задължение да организира изпълнението на програми за овладяване популацията на бездомни кучета, настаняването им в приюти и др., както и да взема мерки за предотвратяване на агресивно поведение на кучета към хората.
2. Пак според ЗЗЖ безстопанствените животни (родени като такива, загубени или изоставени от своите собственици, които не обитават дом, ферма или специално определено за тях място) се настаняват временно в изолатор на общините и кметствата. Кметовете на общините организират улавянето и изолирането на скитащи кучета и осигуряват финансови средства за провеждане на задължителните ветеринарномедицински мероприятия, предвидени в наредба на министъра на земеделието и горите.
3. И отново според този закон общинските власти са длъжни да вземат под надзор всички безстопанствени кучета чрез залавяне, кастриране, обезпаразитяване, ваксинирането им срещу бяс и настаняването им в изградени и стопанисвани от тях приюти. Анализът на законовата уредба сочи по недвусмислен начин, че основната мярка за надзор е именно настаняването на кучетата в приюти, като само по изключение се допуска кучетата да бъдат връщани на местата, от които са взети. В ЗЗЖ изрично е предвидено, че кучетата са под надзора и грижите на общините, което означава, че чрез взетите от тях мерки същите следва да гарантират безопасното им поведение спрямо хората, независимо от вида на тези мерки (дали чрез настаняване в приюти или чрез връщане по места).
4. Общинският съвет има приета Наредба за регистрация, стопанисване и контрол на кучетата на територията на общината и Програма за овладяване на популацията на бездомните кучета. Трябва да се водят протоколи от акции за улов, транспортиране до Пловдив, обезпаразитяване, ваксиниране, кастране и връщане на безстопанствени кучета. Но дали това реално се извършва? Сключен е и граждански договор с човек, на когото е възложено да извършва и съпровожда улова на такива кучета до временен приют на територията на община Велинград, както и да реагира на подадени сигнали в тази връзка на посочен от Общината телефон. Но какво може да направи той, ако от няколко месеца пикапът за превозването на кучетата е повреден?
Всички тези написани мерки звучат много добре, но защо реалностите показват, че предприетите действия са крайно недостатъчни? Оказва се, че добрите намерения на книга не водят до реални и ефективни резултати. Някъде се къса връзката и неизбежно възникват множество въпроси:
1. Какво липсва на местната власт – желание, финансови средства или възможности за справяне с проблема?
2. Ясно е, че Общината няма необходимите средства, за да изгради същински приют, отговарящ на всички изисквания, защото не е достатъчно само да се осигури терен. Трябват и пари за изхранването на животните, за лекарства, както и за заплати на наети лица. Освен това има нужда и от изграждане на две постройки – за приют и за нова ветеринарна лаборатория, но те все още не са факт. И защо при това положение Общината не помага поне на онези няколко доброволки, които със собствени средства и труд се грижа за стотици кучета във временния приемен дом зад оранжериите?
3. Защо популацията на бездомните кучета не намалява? Дали акциите за тяхната кастрация са крайно недостатъчни? Или отдавна транспортирането на кучета за кастрация в Пловдив е прекратено?
Изпратих до ОП "Зооветеринарен ломплекс" в Пловдив следния въпрос: "Кога за последен път като дата от Община Велинград са докарвани организирано бездомни кучета за кастрация във Вашия комплекс?" Отговорът: "Последната дата, на която има записани докарани за кастрация кучета от Велинград, е 06. 07. 2015 г. С уважение: д-р Веселин Бекирски, Ръководител "Улов" към ОП "Зооветеринарен комплекс".
Отделно от това говорих по телефона и с "Немски кастрационен център" в Пловдив. Той е доброволческа организация и работи предимно с бездомни кучета от община Пловдив, но не отказват кастрация и на кучета от други места. От Центъра заявиха, че при тях никога не са докарвани кучета за кастрация от Велинград.
4. Често се изтъква като причина, че непрекъснато безотговорни хора от Велинград, а най-вече от околните населени места и дори от други общини, изоставят напълно съзнателно кучетата си тук. И ако това е установено, защо липсват конкретни мерки за откриването и санкционирането на такива хора?
Не на последно място трябва да се обърне сериозно внимание и за жестокото отношение на някои хора, които, нарушавайки ЗЗЖ, решават да се справят с бездомните кучета, като ги убиват или нараняват. Не са малко случаите на умишлено отровени животни! Така се случи и на 23 срещу 24 януари, когато явно след добре организирана „наказателна акция” бяха изтровени десетки кучета за една нощ, съобщиха граждани в редакцията и хора в социалните мрежи, които са видели умъртвените животни в Каменица и Лъджене! Но тези незаконни избивания на кучета едва ли ще решат проблема?
Понякога кучетата стават агресивни, когато се чувстват застрашени, много гладни или по други причини и могат да нападнат хора. Има доста случаи на ухапани от улични кучета хора и това може да се потвърди от Центъра за спешна медицинска помощ. Преди няколко години един пострадал човек осъди Общината за това, че е бил ухапан от безпризорно куче.
В крайна сметка „и ножът, и сиренето” са в ръцете на местните власти. На тях по закон са им дадени права и задължения да действат адекватно и да се справят с този проблем. Крайно време е да осигурят необходимите средства, да проявят нужното желание и да демонстрират възможности, за да видим общественополезни резултати. Не е достатъчно за едно управление да представя своите успехи чрез парадна показност, а много по-важно е да не замазва възникналите проблеми, а да ги разрешава по най-добрия начин – компетентно и дълготрайно!
Георги Стоянов
Велинград тел: 0876521487
Продава апартаменти във Велинград
CopyRight Вестник "Темпо" ЕООД , Велинград 2023