ПРЯКА РЕЧ: Вела като част от бизнес-план!
Публикувано на 10 Mar 2020 08:50
Малко история. 30-годишната сага с т.н. ”Дом на културата” продължава!
Община Велинград стартира процедурата за отчуждаването му от собственика на имота – акционерното дружество “Карат-С”. Със свои решения Общински съвет вече раздели общия поземлен имот на 3 отделни – два от новообразуваните парцели с предназначение за строителство на сгради за бизнес, настаняване и развлечения, а последния е самата сграда с предназначение “За Културен дом и изложбена зала” с площ от 4 812 кв.м. и сграда със застроена площ 2 130 кв.м. Въпросът е за последната, трета част.
Проведе се извънредна общинска сесия. И на нея не чух различни мнения, освен това, че „поради липсата на бюджетни средства, общината ще се съсредоточи да предложи други налични ресурси, каквито са общинските земи”. Дали ще е след или преди санкция от общинския съвет е подробност. Важното е, че според съветниците единствената възможност е да се предложи общински терен като замяна! Още преди това се разбра, че става въпрос за парцел от 15 декара публична общинска собственост между гроба на Вела Пеева и бившата хижа “Кисловодск”!
Какво единодушие! Какъв телешки възторг! Все едно става дума за ливади край града!
И така, възникват поне няколко въпроса към драгите общинари! Първият е: как така преди години Културният дом от общинска собственост внезапно стана частна такава, как общината тогава „забрави” да защити интереса си, кой понесе отговорността? Как този дом внезапно се озова в ръцете на „Карат-С”, ведно с терена около него? Кои са били кметовете, съветниците, главните архитекти?
Вторият въпрос е: а защо се предлага парцел, а не пари? ”Не можем да тръгнем на преговори за Културния дом с празна торба. Трябва да влезем в преговори, но може и да не се стигне до сделка. Ако искаме Велинград да има Културен дом, това е пътят. Нужен е бизнес подход”, каза наскоро кметът Коев. А защо в торбата няма пари и колко години ви трябват, за да я напълните? Дори финансовото министерство наскоро ви нашляпа и ви писа двойка по финансова грамотност и предприемачество. И ако сте събирали както трябва всички местни данъци и такси, може би щеше да има достатъчно пари за откупуването.
Нека допуснем, че операцията с откупуването на Културния дом е приключила успешно. Но тогава идва по-трудното, да не кажа страшното: довършването (а не ремонта) на сградата, за да изпълнява тя своята функция! За това ще се необходими десетки пъти повече пари. За тях какво ще продадем? Може би целия град?
А може би собственикът не иска пари, а точно терена, за да може да го застрои и от това да печели много, ама много пари? И ако това е логично, защо общината се стреми към същото, защо играе на вълната на собственика, независимо че кметът ни внушава:„За мен лично е от изключителна важност да оформим централната градска част, като зона за отдих,култура и забавление“. Този парцел не е ли в централната част? Какво ща стане с досегашната му функция на парк, който ще се трансформира в „застрояване” и то не на детски градини, нали? Грозотията на т.н. “парк” зад площада не ни ли стига?
И как някой си представя, че гробът на Вела можел да бъде обект на бизнес–план, на бизнес-интерес? Това не е само поредната простотия, но и гавра с паметта на Вела! И понеже някои само ми канижат за Европа, но имат провинциално мислене, искам да им разкажа за Финландия. Техен национален герой (както е Левски за България и Вела за Велинград) е композиторът Ян Сибелиус. Неговият фантастичен паметник се намира в парк, в центъра на Хелзинки, който носи неговото име! Никой даже не може и да си помисли, че може да застроява в този парк!
Трети въпрос: кой каза, че парите трябвало да бъдат „налични в общинската хазна”? Така говорят икономически неграмотници и хора със счетоводно мислене, но не и предприемачи! Защото пари може да се намерят от различни източници. Да припомня, че наскоро държавата отдели 4 милиона лева за ремонт на Пловдивския театър. А някой направил ли си е труда да се запознае със съответните еврофондове или те бяха интересни само за „къщите за тъщи”? Много градове и даже села направиха чудеса за своята култура с привлечени средства, но за това се иска акъл и бягане, а не викане на неволята!
„Няма налични пари” означава не само икономическа неграмотност, а и политически мързел!
Четвъртият въпрос е даренията. Никой даже и не говори за тях. А това е стара българска традиция. За съжаление, сега най-искрено даряват само бедните. Задавам си въпроса: за 30 години някой направи ли значимо дарение във Велинград? За кръста също имаше дарения, аз също участвах.
Не сме ли слушали и чели за най-богатия българин за всички времена - Хаджи Нинчо Палавеев от Копривщица, който през 1932 г. връчва на министъра на просветата дарителски документ, с който предоставя сумата от 6000 английски лири (3,096 млн. лв.) за учредяване на фонд на негово име. Приходите от фонда трябва да служат за "вечни времена" за издръжка на гимназия с изучаване на нови езици. Подпомага строежа на Пловдивската духовна семинария. Помага бедни ученици, многочислени семейства, сираци и инвалиди от войните. Дарява за водоснабдяването на града, за построяването на Паметника-мавзолей в центъра, за изграждането на гранитна камбанария през църквата "Свети Николай" и за доизграждане на други храмове в града. Дарява на Копривщица 450 кг злато!!!
И разбира се, прочутите дарители от Карлово - братята Христо и Евлоги Георгиеви, които през 1986 г. даряват на българската държава 800 хил. лв. за построяване сграда на университета и предоставя парцел от 10 134 кв.м. в центъра на София (на стойност 200 хил. лв.).
Нима тази фирма „Карат-С” не може да направи дарение? Искам да припомня за един мой преподавател , когато бях студент. Става въпрос за проф.Васил Геров, преподавател по водни турбини, когото наричахме „Водният цар”! ! Той е един от основателите на Държавната политехника в София, положили основите на съвременното инженерно образование у нас. Завършва машинно инженерство във Висшето техническо училище на гр. Нанси. До 1939 г. работи във Франция, като достига до позицията главен конструктор на фирмата за производство на помпи Diebold. След началото на II световна война през 1939г. се връща в България. Създател на най-добрата университетска лаборатория по хидравлика в Европа (във ВМЕИ). Беше полиглот, владееше 5 езика!
Той си беше построил фантастична триетажна къща, с голям двор, в най-скъпия софийски квартал” Лозенец”, която сам беше проектирал! Ходил съм там с група колеги и знам за какво говоря! Великолепна архитектура. А вътре....нямам думи, истински дворец! Вътрешни стълби. По стените бяха поставени много картини, най-вероятно закупени във Франция. Вази и други съдове. И книги, много книги, не само технически, но и в областта на френската култура. Той имаше и ...пиано! И не само го имаше, но и свиреше на него! Преживе професор Васил Геров дари къщата си и цялото имане в нея на фонд ”13 века България”! Той не беше женен, нямаше наследници. Сегашните олигарски никога няма да направят това, а той, ученият със западно образование, който цял живот е печелил с труда си, дари всичко на държавата! Погледнете снимките от тази къща! Къща в най-скъпия софийски квартал! Сами може да прецените за каква баснословна сума можеше да преговаря проф.Геров, но той я дари! Нима това не може да се случи и сега?
И шестият въпрос опира до постоянното мърморене, че ”нямало пари, че не сме толкова богати”?! Хайде бе! Едва ли друг път България е имала толкова пари, в т.ч. и за култура. Преди дни беше отбелязана 125-годишнината от рождението на Мара Чорбаджийска, съпруга на Чудомир и невероятна художничка. През 1929-30 г. културното министерство командирова двамата в Париж, за да се запознаят с преподаването по изобразително изкуство. Това, разбира се, е оказало изключително влияние на творчеството на Мара Чорбаджийска! Но искам да обърна внимание на броячите на стотинки, че това се случва в един от най-тежките периоди на България – след първата национална катастрофа (Балканските войни), след Първата световна война и най-вече след Ньойския договор! В най-тежкия период нашата държава се грижи за духовността си и иска да създаде условия на творците си!
Дори и веднага след Освобождението тогавашният министър на просвещението командирова също в Париж група български писатели, сред които е и Захари Стоянов. Никой от тях не е знаел и бъкел френски език и нормално министърът е бил атакуван от „здравите интелектуални сили”. И тогава министърът мъдро им отговаря:” Когато те подишат парижкия въздух, ще създадат по-добра БЪЛГАРСКА литература”!
Е, дали през тези периоди България е била по-богата от сега? Не, просто е имала мислещи и родолюбиви българи, желаещи нейното духовно извисяване, а не провинциални използвачи! А ние повече от 30 години се чудим какво да не направим, за да нямаме дом на културата. Всички досегашни кметове, които не направиха нищо за Културния дом, някак бързо си построиха къщи, хотели, аква-паркове, предприятия, но виждате ли за дома на културата...не можело?!
Това са само част от възникналите въпроси. Но вместо те да бъдат обсъждани, ние наблюдаваме елементарни и едностранно насочени действия на общината в полза на бизнес-интереси! А интересите на велинградчани... кучета ги яли!
Иван Велчев
Не е нужно да ходим далеч, за да видим пример за родолюбиво дарителство. На метри от незавършения Културен дом е къщата, дарена на родния Велинград от Цвета Дамянова-Шуманова.
Община Велинград стартира процедурата за отчуждаването му от собственика на имота – акционерното дружество “Карат-С”. Със свои решения Общински съвет вече раздели общия поземлен имот на 3 отделни – два от новообразуваните парцели с предназначение за строителство на сгради за бизнес, настаняване и развлечения, а последния е самата сграда с предназначение “За Културен дом и изложбена зала” с площ от 4 812 кв.м. и сграда със застроена площ 2 130 кв.м. Въпросът е за последната, трета част.
Проведе се извънредна общинска сесия. И на нея не чух различни мнения, освен това, че „поради липсата на бюджетни средства, общината ще се съсредоточи да предложи други налични ресурси, каквито са общинските земи”. Дали ще е след или преди санкция от общинския съвет е подробност. Важното е, че според съветниците единствената възможност е да се предложи общински терен като замяна! Още преди това се разбра, че става въпрос за парцел от 15 декара публична общинска собственост между гроба на Вела Пеева и бившата хижа “Кисловодск”!
Какво единодушие! Какъв телешки възторг! Все едно става дума за ливади край града!
И така, възникват поне няколко въпроса към драгите общинари! Първият е: как така преди години Културният дом от общинска собственост внезапно стана частна такава, как общината тогава „забрави” да защити интереса си, кой понесе отговорността? Как този дом внезапно се озова в ръцете на „Карат-С”, ведно с терена около него? Кои са били кметовете, съветниците, главните архитекти?
Вторият въпрос е: а защо се предлага парцел, а не пари? ”Не можем да тръгнем на преговори за Културния дом с празна торба. Трябва да влезем в преговори, но може и да не се стигне до сделка. Ако искаме Велинград да има Културен дом, това е пътят. Нужен е бизнес подход”, каза наскоро кметът Коев. А защо в торбата няма пари и колко години ви трябват, за да я напълните? Дори финансовото министерство наскоро ви нашляпа и ви писа двойка по финансова грамотност и предприемачество. И ако сте събирали както трябва всички местни данъци и такси, може би щеше да има достатъчно пари за откупуването.
Нека допуснем, че операцията с откупуването на Културния дом е приключила успешно. Но тогава идва по-трудното, да не кажа страшното: довършването (а не ремонта) на сградата, за да изпълнява тя своята функция! За това ще се необходими десетки пъти повече пари. За тях какво ще продадем? Може би целия град?
А може би собственикът не иска пари, а точно терена, за да може да го застрои и от това да печели много, ама много пари? И ако това е логично, защо общината се стреми към същото, защо играе на вълната на собственика, независимо че кметът ни внушава:„За мен лично е от изключителна важност да оформим централната градска част, като зона за отдих,култура и забавление“. Този парцел не е ли в централната част? Какво ща стане с досегашната му функция на парк, който ще се трансформира в „застрояване” и то не на детски градини, нали? Грозотията на т.н. “парк” зад площада не ни ли стига?
И как някой си представя, че гробът на Вела можел да бъде обект на бизнес–план, на бизнес-интерес? Това не е само поредната простотия, но и гавра с паметта на Вела! И понеже някои само ми канижат за Европа, но имат провинциално мислене, искам да им разкажа за Финландия. Техен национален герой (както е Левски за България и Вела за Велинград) е композиторът Ян Сибелиус. Неговият фантастичен паметник се намира в парк, в центъра на Хелзинки, който носи неговото име! Никой даже не може и да си помисли, че може да застроява в този парк!
Трети въпрос: кой каза, че парите трябвало да бъдат „налични в общинската хазна”? Така говорят икономически неграмотници и хора със счетоводно мислене, но не и предприемачи! Защото пари може да се намерят от различни източници. Да припомня, че наскоро държавата отдели 4 милиона лева за ремонт на Пловдивския театър. А някой направил ли си е труда да се запознае със съответните еврофондове или те бяха интересни само за „къщите за тъщи”? Много градове и даже села направиха чудеса за своята култура с привлечени средства, но за това се иска акъл и бягане, а не викане на неволята!
„Няма налични пари” означава не само икономическа неграмотност, а и политически мързел!
Четвъртият въпрос е даренията. Никой даже и не говори за тях. А това е стара българска традиция. За съжаление, сега най-искрено даряват само бедните. Задавам си въпроса: за 30 години някой направи ли значимо дарение във Велинград? За кръста също имаше дарения, аз също участвах.
Не сме ли слушали и чели за най-богатия българин за всички времена - Хаджи Нинчо Палавеев от Копривщица, който през 1932 г. връчва на министъра на просветата дарителски документ, с който предоставя сумата от 6000 английски лири (3,096 млн. лв.) за учредяване на фонд на негово име. Приходите от фонда трябва да служат за "вечни времена" за издръжка на гимназия с изучаване на нови езици. Подпомага строежа на Пловдивската духовна семинария. Помага бедни ученици, многочислени семейства, сираци и инвалиди от войните. Дарява за водоснабдяването на града, за построяването на Паметника-мавзолей в центъра, за изграждането на гранитна камбанария през църквата "Свети Николай" и за доизграждане на други храмове в града. Дарява на Копривщица 450 кг злато!!!
И разбира се, прочутите дарители от Карлово - братята Христо и Евлоги Георгиеви, които през 1986 г. даряват на българската държава 800 хил. лв. за построяване сграда на университета и предоставя парцел от 10 134 кв.м. в центъра на София (на стойност 200 хил. лв.).
Нима тази фирма „Карат-С” не може да направи дарение? Искам да припомня за един мой преподавател , когато бях студент. Става въпрос за проф.Васил Геров, преподавател по водни турбини, когото наричахме „Водният цар”! ! Той е един от основателите на Държавната политехника в София, положили основите на съвременното инженерно образование у нас. Завършва машинно инженерство във Висшето техническо училище на гр. Нанси. До 1939 г. работи във Франция, като достига до позицията главен конструктор на фирмата за производство на помпи Diebold. След началото на II световна война през 1939г. се връща в България. Създател на най-добрата университетска лаборатория по хидравлика в Европа (във ВМЕИ). Беше полиглот, владееше 5 езика!
Той си беше построил фантастична триетажна къща, с голям двор, в най-скъпия софийски квартал” Лозенец”, която сам беше проектирал! Ходил съм там с група колеги и знам за какво говоря! Великолепна архитектура. А вътре....нямам думи, истински дворец! Вътрешни стълби. По стените бяха поставени много картини, най-вероятно закупени във Франция. Вази и други съдове. И книги, много книги, не само технически, но и в областта на френската култура. Той имаше и ...пиано! И не само го имаше, но и свиреше на него! Преживе професор Васил Геров дари къщата си и цялото имане в нея на фонд ”13 века България”! Той не беше женен, нямаше наследници. Сегашните олигарски никога няма да направят това, а той, ученият със западно образование, който цял живот е печелил с труда си, дари всичко на държавата! Погледнете снимките от тази къща! Къща в най-скъпия софийски квартал! Сами може да прецените за каква баснословна сума можеше да преговаря проф.Геров, но той я дари! Нима това не може да се случи и сега?
И шестият въпрос опира до постоянното мърморене, че ”нямало пари, че не сме толкова богати”?! Хайде бе! Едва ли друг път България е имала толкова пари, в т.ч. и за култура. Преди дни беше отбелязана 125-годишнината от рождението на Мара Чорбаджийска, съпруга на Чудомир и невероятна художничка. През 1929-30 г. културното министерство командирова двамата в Париж, за да се запознаят с преподаването по изобразително изкуство. Това, разбира се, е оказало изключително влияние на творчеството на Мара Чорбаджийска! Но искам да обърна внимание на броячите на стотинки, че това се случва в един от най-тежките периоди на България – след първата национална катастрофа (Балканските войни), след Първата световна война и най-вече след Ньойския договор! В най-тежкия период нашата държава се грижи за духовността си и иска да създаде условия на творците си!
Дори и веднага след Освобождението тогавашният министър на просвещението командирова също в Париж група български писатели, сред които е и Захари Стоянов. Никой от тях не е знаел и бъкел френски език и нормално министърът е бил атакуван от „здравите интелектуални сили”. И тогава министърът мъдро им отговаря:” Когато те подишат парижкия въздух, ще създадат по-добра БЪЛГАРСКА литература”!
Е, дали през тези периоди България е била по-богата от сега? Не, просто е имала мислещи и родолюбиви българи, желаещи нейното духовно извисяване, а не провинциални използвачи! А ние повече от 30 години се чудим какво да не направим, за да нямаме дом на културата. Всички досегашни кметове, които не направиха нищо за Културния дом, някак бързо си построиха къщи, хотели, аква-паркове, предприятия, но виждате ли за дома на културата...не можело?!
Това са само част от възникналите въпроси. Но вместо те да бъдат обсъждани, ние наблюдаваме елементарни и едностранно насочени действия на общината в полза на бизнес-интереси! А интересите на велинградчани... кучета ги яли!
Иван Велчев
Не е нужно да ходим далеч, за да видим пример за родолюбиво дарителство. На метри от незавършения Културен дом е къщата, дарена на родния Велинград от Цвета Дамянова-Шуманова.
Велинград тел: 0876521487
Продава апартаменти във Велинград
CopyRight Вестник "Темпо" ЕООД , Велинград 2023