IN MEMORIAM: Бабината градина - хем градина, хем аптека
Публикувано на 07 Apr 2020 09:15
На 10 април 2020 г. се навършват 40 дни от смъртта на Гина Табакова. Публикуваме тази статия, излязла в “Темпо” през 2011 г., за да си спомним за нейната мъдрост и доброта.
В бабината градина всеки ден тихичко стъпва една жизнена жена, прехвърлила 80 години, която обича цветята толкова, колкото и стръковете домати и боб - Гина Табакова.
“Бабината градина - така я наричат моите внуци. Като идват на гости, казват: “Искам, бабо, да ти видя бабината градина. В нея има боб, картофи,цветя, пак боб и плодове, и зеле, и праз има и пак цехи с цветя. Ние по-възрастните така сме свикнали да има и да си отглеждаме всичко. Как да си купя, като мога да си го направя сама? По-хубаво ми е, като работя. Това ми е здравето и да се изморя, почивам малко и пак почвам. Вие младите нямате много време, искате много неща, но нямате възможности. Понякога се опира и до желание. При нас времената бяха други. Тежки, гладни години - ако не отглеждаш вкъщи, стоиш гладен. И сега виждате по-възрастните продължават да гледат по малко от всичко. Ние връзката със земята не сме я загубили, още я усещаме и я търсиме, защото тежкият живот ни е научил да я работим тази земя. Сега има всичко и младите не изпитвате нужда да работите земята, а аз 1949 година станах бригадирка, защото това ми давашe възможност да получа купони за храна и за плат, за да си ушия дреха. И така година след година сами сме се оправяли, затова и днес продължавам по малко, колкото мога.
В тези плодове и зеленчуци всичко е истинско - няма химикали, няма изкуствена тор. За съжаление природата вече е заразена и нашите организим са отслабнали, не е това, което беше. И аз не мога да приема тези добре изглеждащи зеленуци, дето ги продават, че са по-хубави от моите домати. Да ги сравним и като вкус, и като аромат - няма нищо по-хубаво от чистото и естественото, но се иска труд. Земята иска работа, а на младите не им се работи много. Затова пустее земята и затова ще има криза, защото няма кой да я работи. По-лесно е в кафенето, отколкото на полето. Ванга е казала, че трябва бос да стъпваш, за да не губиш връзката със земята. Сега бос на полето не можеш да ходиш, там има само има стъкла, камъни, габърчета и всякави боклуци, изоставихме го... Няма какво да се лъжем и заблуждаваме: ние на труд сме научени, а по-младите не разбират и изопачават по друг начин някои работи, предпочитат друг да свърши по-тежката работа. Егоизмът и злобата сега са надделели. В нашето общество го няма вече човешкото между хората”.
В “бабината градината” намерихме още нещо - билки, отглеждани от баба Гина, за да помагат на нея и на всеки, който поиска помощ: “Гледам си мента, седефче, невен, девисил - хем градина, хем аптека. Гледам да има всичко: хрянът е полезен за ставните заболявание, ментата е много добро успокоително, маточината също, дивисилът също има лечебни свойства. Невенът е изключително полезен за мехлем против изгаряния и като чай против язва. Копърното семе е полезно против стомашни заболявания. Всичко в моята градина влиза в употреба за лек, за храна, за всичко.
1942 година беше страшна гладия. Даваха по килограм брашно на човек за седмица, 4-членно семейство сме живели с 16 килограма брашно. Мама, ако не береше билки да вари, да пресова и да ги слага с брашното, когато прави хляба, ние нямаше да сме живи. Това са витамини, те дават сила. На мен който ми е поискал билка от градината, винаги съм давала - събирам семена и давам на всеки, който иска, да си засее в двора. Покрай градината имам много приятели и мои семена в цяла България, че и извън нея. Мен са ме учили така: прави добро и ти да видиш добро”.
На изпроводяк стръкчета омайни билки прибавихме към нашата “РОСНА КИТКА”. Билки за всяка болежка и съвет от една възрастна жена да не губим връзката със земята, да я почитаме и засяваме с плод, а не с вторични суровини и стари автомобили. Всички сме заети с работа, с грижи, с тайни надежди и стремежи и времето сякаш не ни стига да погледнем надолу към земята и да усетим, че именно тя ни помага да стъпваме здраво и сигурно, вървейки напред. Как да й се отблагодарим? С градина, разбира се! Дори тя да не е съвсем идеална, дори да не е за показване и снимане - сами ще усетите, че усилието си е струвало. Тази градина, дори и само в саксия, ще бъде награда за уважението и респекта към земята, към природата. Към този заобикалящ ни свят, който ни дава уникалната възможност да бъдем такива, каквито сме - хора!
Дима Николова
В бабината градина всеки ден тихичко стъпва една жизнена жена, прехвърлила 80 години, която обича цветята толкова, колкото и стръковете домати и боб - Гина Табакова.
“Бабината градина - така я наричат моите внуци. Като идват на гости, казват: “Искам, бабо, да ти видя бабината градина. В нея има боб, картофи,цветя, пак боб и плодове, и зеле, и праз има и пак цехи с цветя. Ние по-възрастните така сме свикнали да има и да си отглеждаме всичко. Как да си купя, като мога да си го направя сама? По-хубаво ми е, като работя. Това ми е здравето и да се изморя, почивам малко и пак почвам. Вие младите нямате много време, искате много неща, но нямате възможности. Понякога се опира и до желание. При нас времената бяха други. Тежки, гладни години - ако не отглеждаш вкъщи, стоиш гладен. И сега виждате по-възрастните продължават да гледат по малко от всичко. Ние връзката със земята не сме я загубили, още я усещаме и я търсиме, защото тежкият живот ни е научил да я работим тази земя. Сега има всичко и младите не изпитвате нужда да работите земята, а аз 1949 година станах бригадирка, защото това ми давашe възможност да получа купони за храна и за плат, за да си ушия дреха. И така година след година сами сме се оправяли, затова и днес продължавам по малко, колкото мога.
В тези плодове и зеленчуци всичко е истинско - няма химикали, няма изкуствена тор. За съжаление природата вече е заразена и нашите организим са отслабнали, не е това, което беше. И аз не мога да приема тези добре изглеждащи зеленуци, дето ги продават, че са по-хубави от моите домати. Да ги сравним и като вкус, и като аромат - няма нищо по-хубаво от чистото и естественото, но се иска труд. Земята иска работа, а на младите не им се работи много. Затова пустее земята и затова ще има криза, защото няма кой да я работи. По-лесно е в кафенето, отколкото на полето. Ванга е казала, че трябва бос да стъпваш, за да не губиш връзката със земята. Сега бос на полето не можеш да ходиш, там има само има стъкла, камъни, габърчета и всякави боклуци, изоставихме го... Няма какво да се лъжем и заблуждаваме: ние на труд сме научени, а по-младите не разбират и изопачават по друг начин някои работи, предпочитат друг да свърши по-тежката работа. Егоизмът и злобата сега са надделели. В нашето общество го няма вече човешкото между хората”.
В “бабината градината” намерихме още нещо - билки, отглеждани от баба Гина, за да помагат на нея и на всеки, който поиска помощ: “Гледам си мента, седефче, невен, девисил - хем градина, хем аптека. Гледам да има всичко: хрянът е полезен за ставните заболявание, ментата е много добро успокоително, маточината също, дивисилът също има лечебни свойства. Невенът е изключително полезен за мехлем против изгаряния и като чай против язва. Копърното семе е полезно против стомашни заболявания. Всичко в моята градина влиза в употреба за лек, за храна, за всичко.
1942 година беше страшна гладия. Даваха по килограм брашно на човек за седмица, 4-членно семейство сме живели с 16 килограма брашно. Мама, ако не береше билки да вари, да пресова и да ги слага с брашното, когато прави хляба, ние нямаше да сме живи. Това са витамини, те дават сила. На мен който ми е поискал билка от градината, винаги съм давала - събирам семена и давам на всеки, който иска, да си засее в двора. Покрай градината имам много приятели и мои семена в цяла България, че и извън нея. Мен са ме учили така: прави добро и ти да видиш добро”.
На изпроводяк стръкчета омайни билки прибавихме към нашата “РОСНА КИТКА”. Билки за всяка болежка и съвет от една възрастна жена да не губим връзката със земята, да я почитаме и засяваме с плод, а не с вторични суровини и стари автомобили. Всички сме заети с работа, с грижи, с тайни надежди и стремежи и времето сякаш не ни стига да погледнем надолу към земята и да усетим, че именно тя ни помага да стъпваме здраво и сигурно, вървейки напред. Как да й се отблагодарим? С градина, разбира се! Дори тя да не е съвсем идеална, дори да не е за показване и снимане - сами ще усетите, че усилието си е струвало. Тази градина, дори и само в саксия, ще бъде награда за уважението и респекта към земята, към природата. Към този заобикалящ ни свят, който ни дава уникалната възможност да бъдем такива, каквито сме - хора!
Дима Николова
Велинград тел: 0876521487
Продава апартаменти във Велинград
CopyRight Вестник "Темпо" ЕООД , Велинград 2023