Седмицата на гората е отменена, но професионалното кредо не е сломено
Публикувано на 07 Apr 2020 09:31
Извънредното положение отмени официалното отбелязване на Седмицата на гората 2020, но не отнема възможността да се запази духът на предшествениците ни!
Отмяната на официалното отбелязване на Седмицата на гората в историята на нашето горско стопанство е трето – тя не се провежда през последните две години от Втората световна война.
Следва да се отбележи, че и тази година Седмицата на гората по традиция беше подготвена за първата цяла седмица на април 6-12. Мотото „Създай, отгледай, предай“ позволи програмата да отрази освен провеждането на Празника на залесяването за 95-ти път, то и откриването да бъде в Кърджали - един от районите – нагледен пример за постиженията на лесовъдската колегия и на обществеността със залесяването и овладяването на ерозията и пороите.
И ако създаването на Отделението за надзор на лесовете в Министерството на финансите през 1879 г. е израз на държавническо мислене за опазване на едно от най-важните съкровища на България и е преди всичко акт на държавниците тогава. Продължение на това мислене са писмените указания на Министерството на народното просвещение до училищата от 1883 г. за създаване на разсадници. Учителят от Ловеч Никола Василев пръв откликва на идеята – открива разсадник в м. Куклата над града и учи децата да произвеждат фиданки, които през 1898 г. залесяват в м. Стратеш. Историята помни имената на Йордан Митрев от Кюстендил, на поп Методи Кусев от Стара Загора, създали съответно парковете Хисарлъка и Аязмото. Така започват първите залесявания, за да се достигне до 1925 г., когато на 12 април (Благовещение) се обявява официално Празник на залесяването, регламентиран от Министерство на просвещението и Министерството на земеделието и държавните имоти. В храм-паметника “Св. Александър Невски” е отслужен молебен за учители, ученици и всички граждани, които след това залесяват в парковете и покрайнините на София 420 000 горски фиданки и са посети 20 кг. семена.
В Закона за горите от 1925 г. официално е регламентиран Празникът на залесяването, като в чл. 131 се казва:“ …. Всяка година най-малко по два дни да се употребяват за работа по залесяването и горските култури. Освен това всяка година през пролетта Министерството на земеделието и държавните имоти в съгласие с това на Народното просвещение урежда Празник на залесяването, в който са длъжни да вземат участие учениците от всички училища, заедно с учителите, а така също войската и трудоваците.“ За първи път Празникът на залесяването да продължи една седмица е обявено на страниците на сп. Горски преглед, кн. 1-2 от 1934 г. и още през същата година е проведен от 15 до 22 април. През 1937 г. честването се провежда по специална програма, утвърдена от Министъра на земеделието и държавните имоти, която включва многообразие от дейности, освен залесяването, които да възпитават населението за запазване и разумно ползване на горите. Лесовъдът Тома Захариев пише: …нужно е всичко във и около горите да се върши със съзнанието, че се работи за народа и с народа…. Противното е отчуждаване на народа от горите и горското стопанство.“
Нещо повече - през 1940 г. Празникът на залесяването се нарича Седмица на гората, когато вместо една продължава 2 седмици. На откриването й присъстват всички високо поставени държавници – председател на Народното събрание, министър председател, министри. Втората световна война намалява тържествеността на празника, даже последните две години не се отбелязва. В днешния си вид отбелязването на Седмицата на гората се възстановява през 1956 г. с решение на Министерския съвет.
Широко известното на колегите лесовъди разбиране „Горите не са за лесовъдите, а за хората“, ги кара благородно да очакват обществото да проявява повече интерес към проблемите на нашата професия. Защото, за да се предоставят екосистемните функции и услуги на обществото, се изискват много средства, много грижи за правилно протичане на сложните процеси, променящи се в резултат на въздействието върху гората, в резултат на промените в климата.
Да, ние се стремим да полагаме тези грижи, не само в гората, но и в дейностите си с всички слоеве на обществото – децата, подрастващите, учениците. И въпреки това високоблагородната ни професия трудно получава признание за делата си от обществото, включително от най-високите нива на държавното управление. Няма как да се обясни, че неправомерните действия, лошите практики, широко огласеното участие на горски служители в незаконни дейности са изключения, разследването на повечето от които не се доказва. Няма механизъм за защита на професионалната чест и достойнство, особено при отпадане на обвиненията. Затова е необходима Седмицата на гората, за да се подчертаят постиженията на горското стопанство, които е невъзможно да се постигат „за един ден“. Те са плод на много усилия на цялата колегия, да се умножават и да се опазят горите, да се ползват разумно и да се предадат на поколенията. Защото те отдавна не са безценен дар на природата, а изискват много грижи и средства.
Седмицата на гората е повод за да се обърне внимание на проблемите в състоянието на нашите гори, за да се оцени тяхното значение и това е най-важното задължение на лесовъдската колегия. Защото вниманието на хората е много чувствително към това, което се върши в гората. Да, залесените над 18 млн. декара нови гори, възстановените площи след природни бедствия, овладените ерозионни процеси, удължаването на срока на експлоатация на най-големите ни язовири, прекрасните крайградски паркове и зелени зони не се напомня често.
Колегията ни има тежкото задължение да сподели проблемите, които са натрупани и не са решени от години. И те да са достояние на обществото. В условията на усложнената епидемична обстановка и извънредно положение не бива да се забравя за непрекъснато намаляващите средства за контрол и опазване на горите, тенденцията за емиграция и намаляване на работната ръка, несигурността и невъзможността на фирмите инвестират и намаляването на техния капаците за дейностите, извършвани в горите в условия на друга епидемия - Африканска чума по свинете, на промените в средата и т.н.
Отмяната на официалното отбелязване и на всички дейности от програмата на Седмицата на гората 2020 се надяваме да не сломи нашето професионално кредо - работейки за развитие на нашето горско дело, да работим за негово величество народа, което е духът и смисълът на Седмицата на гората.
проф. д-р Иван Палигоров, председател на Съюза на лесовъдите в България
Отмяната на официалното отбелязване на Седмицата на гората в историята на нашето горско стопанство е трето – тя не се провежда през последните две години от Втората световна война.
Следва да се отбележи, че и тази година Седмицата на гората по традиция беше подготвена за първата цяла седмица на април 6-12. Мотото „Създай, отгледай, предай“ позволи програмата да отрази освен провеждането на Празника на залесяването за 95-ти път, то и откриването да бъде в Кърджали - един от районите – нагледен пример за постиженията на лесовъдската колегия и на обществеността със залесяването и овладяването на ерозията и пороите.
И ако създаването на Отделението за надзор на лесовете в Министерството на финансите през 1879 г. е израз на държавническо мислене за опазване на едно от най-важните съкровища на България и е преди всичко акт на държавниците тогава. Продължение на това мислене са писмените указания на Министерството на народното просвещение до училищата от 1883 г. за създаване на разсадници. Учителят от Ловеч Никола Василев пръв откликва на идеята – открива разсадник в м. Куклата над града и учи децата да произвеждат фиданки, които през 1898 г. залесяват в м. Стратеш. Историята помни имената на Йордан Митрев от Кюстендил, на поп Методи Кусев от Стара Загора, създали съответно парковете Хисарлъка и Аязмото. Така започват първите залесявания, за да се достигне до 1925 г., когато на 12 април (Благовещение) се обявява официално Празник на залесяването, регламентиран от Министерство на просвещението и Министерството на земеделието и държавните имоти. В храм-паметника “Св. Александър Невски” е отслужен молебен за учители, ученици и всички граждани, които след това залесяват в парковете и покрайнините на София 420 000 горски фиданки и са посети 20 кг. семена.
В Закона за горите от 1925 г. официално е регламентиран Празникът на залесяването, като в чл. 131 се казва:“ …. Всяка година най-малко по два дни да се употребяват за работа по залесяването и горските култури. Освен това всяка година през пролетта Министерството на земеделието и държавните имоти в съгласие с това на Народното просвещение урежда Празник на залесяването, в който са длъжни да вземат участие учениците от всички училища, заедно с учителите, а така също войската и трудоваците.“ За първи път Празникът на залесяването да продължи една седмица е обявено на страниците на сп. Горски преглед, кн. 1-2 от 1934 г. и още през същата година е проведен от 15 до 22 април. През 1937 г. честването се провежда по специална програма, утвърдена от Министъра на земеделието и държавните имоти, която включва многообразие от дейности, освен залесяването, които да възпитават населението за запазване и разумно ползване на горите. Лесовъдът Тома Захариев пише: …нужно е всичко във и около горите да се върши със съзнанието, че се работи за народа и с народа…. Противното е отчуждаване на народа от горите и горското стопанство.“
Нещо повече - през 1940 г. Празникът на залесяването се нарича Седмица на гората, когато вместо една продължава 2 седмици. На откриването й присъстват всички високо поставени държавници – председател на Народното събрание, министър председател, министри. Втората световна война намалява тържествеността на празника, даже последните две години не се отбелязва. В днешния си вид отбелязването на Седмицата на гората се възстановява през 1956 г. с решение на Министерския съвет.
Широко известното на колегите лесовъди разбиране „Горите не са за лесовъдите, а за хората“, ги кара благородно да очакват обществото да проявява повече интерес към проблемите на нашата професия. Защото, за да се предоставят екосистемните функции и услуги на обществото, се изискват много средства, много грижи за правилно протичане на сложните процеси, променящи се в резултат на въздействието върху гората, в резултат на промените в климата.
Да, ние се стремим да полагаме тези грижи, не само в гората, но и в дейностите си с всички слоеве на обществото – децата, подрастващите, учениците. И въпреки това високоблагородната ни професия трудно получава признание за делата си от обществото, включително от най-високите нива на държавното управление. Няма как да се обясни, че неправомерните действия, лошите практики, широко огласеното участие на горски служители в незаконни дейности са изключения, разследването на повечето от които не се доказва. Няма механизъм за защита на професионалната чест и достойнство, особено при отпадане на обвиненията. Затова е необходима Седмицата на гората, за да се подчертаят постиженията на горското стопанство, които е невъзможно да се постигат „за един ден“. Те са плод на много усилия на цялата колегия, да се умножават и да се опазят горите, да се ползват разумно и да се предадат на поколенията. Защото те отдавна не са безценен дар на природата, а изискват много грижи и средства.
Седмицата на гората е повод за да се обърне внимание на проблемите в състоянието на нашите гори, за да се оцени тяхното значение и това е най-важното задължение на лесовъдската колегия. Защото вниманието на хората е много чувствително към това, което се върши в гората. Да, залесените над 18 млн. декара нови гори, възстановените площи след природни бедствия, овладените ерозионни процеси, удължаването на срока на експлоатация на най-големите ни язовири, прекрасните крайградски паркове и зелени зони не се напомня често.
Колегията ни има тежкото задължение да сподели проблемите, които са натрупани и не са решени от години. И те да са достояние на обществото. В условията на усложнената епидемична обстановка и извънредно положение не бива да се забравя за непрекъснато намаляващите средства за контрол и опазване на горите, тенденцията за емиграция и намаляване на работната ръка, несигурността и невъзможността на фирмите инвестират и намаляването на техния капаците за дейностите, извършвани в горите в условия на друга епидемия - Африканска чума по свинете, на промените в средата и т.н.
Отмяната на официалното отбелязване и на всички дейности от програмата на Седмицата на гората 2020 се надяваме да не сломи нашето професионално кредо - работейки за развитие на нашето горско дело, да работим за негово величество народа, което е духът и смисълът на Седмицата на гората.
проф. д-р Иван Палигоров, председател на Съюза на лесовъдите в България
Велинград тел: 0876521487
Продава апартаменти във Велинград
CopyRight Вестник "Темпо" ЕООД , Велинград 2023