Историята на църквата „Св. вмчк Георги“ в Чепино
Публикувано на 05 May 2020 09:11
На Гергьовден е храмовият празник на църквата „Св. Великомъченик Георги“ в кв. Чепино, в която вече трето столетие се извършват богослужения и се води църковен живот. Те не спряха и не бяха прекъснати дори и сега, в условията на извънредно положение, въпреки желанията и усилията на мнозина да се затворят църквите за празниците. Тази година 6 май отново ще бъде отбелязан като голям празник, въпреки че няма да се състои традиционният курбан в чепинската църква. Денят на свети Георги Победоносец е повод да се върнем към историята на църквата, носеща неговото име.
До 1887 г. в тогавашното село Баня, наричано още Баня-Чепино, са живеели само българомохамедани, но постепенно в следващите години започнали да се заселват и българи християни от районите на Якоруда, Разлог и Неврокоп (сега Гоце Делчев). Първото такова семейство е на Никола Грънчаров от с. Гулийна баня, Разложко. Сред преселниците бил и свещеникът Георги Иванов Баев от Якоруда. Идеята за построяването на православен храм възниква още през 1892 г., когато в селото вече са живеели преселили се 33 християнски семейства. Постепенно отец Георги Баев започнал да агитира сред населението да се съгради черква. Голям привърженик на тази идея е бил и Филип Главеев, преселил се от Якоруда, а неговото семейство дарява земята за построяването на новата църква.
Началото на строежа е през 1894 г., а в Летописната книга на храма е отбелязано: „Начело са енорийският свещеник Георги Баев, Филип Главеев, Богомил Партениев, Никола Грънчаров, Георги Велюв (б. р. Велев), като ктитори поемат инициативата, започнали строежа на църквата, като съветниците при едно заседание от християните подигнали въпроса и целият съвет, въпреки повече българи мохамедани ведно с кмета Юсеин Тумбев, който предложил в съвета и „..всички ще се включим в тази инициатива да помогнем и ние, мохамеданите, да си построят и християните черква“ и взели решение.“
При подготовката за строежа цялото село задружно, християни и мохамедани, безплатно прекарали камъни, вар, дървен материал и всичко, което било нужно, на място и започнал градежът на църквата. Строители са Илия Калинков от с. Скребатно, Неврокопско и неговият зет Апостол. Помагали са им и доста доброволци. Строежът вървял бавно поради липса на достатъчно средства и едва през 1898 г. църквата била готова до покрив, измазана с вар и с поставен дървен иконостас, но без дърворезби. Нямало е камбанария.
На 12 септември 1899 г. новопостроената църква, наречена „Св. великомъченик Георги“, е осветена от Брегалнишкия епископ Антим, викарий на пловдивския митрополит Натанаил. Първият свещеник е отец Георги Баев.
През 1900 г. с. Баня-Чепино е обособено като отделна енория и за свещеник е назначен Атанас Праматаров, преселил се от с. Елешница, Разложко. Той служи в църквата до 1922 г., като по негово време освен духовните грижи към паството са положени много усилия за нараснали грижите за културното и икономическо издигане на населението. В този период продължава изселването на българомохамедани към Турция, а на тяхно място пристигат все повече бежанци от Македония след Илинденско-Преображенското въстание. Тези преселения увеличават броя на християните и това се отразява положително за църквата - нарастват нейните приходи и започва да получава много дарения. Това дава възможност да се отделят средства и да започне изграждане на първата камбанария, която е направена изцяло от дърво и се е издигала в двора, в ляво от входа на църквата.
Цялостното изграждане на дървената камбанария в с. Чепино става по времето на следващия свещеник – отец Стоян Попниколов, наричан Бир фас, който служил до 1932 г. След него за свещеник е назначен Александър Янчев от Пещера, който остава да служи само 16 месеца – от май 1932 до септември 1933 г.
Свещеноиконом Димитър Мишев става енорийски свещеник през 1933 г. Той е роден в с. Грамада, Видинско и по онова време е бил архирейски наместник в Свиленград, когато по негово настояване е преместен в с. Чепино. По негова инициатива е извършено изографисването на църквата. То продължава 9 години, от 1939 до 1948 г., и е дело на майсторите зографи Христо Попов, преселник от Македония в София, и на Петър Джамджиев от Пловдив. Повечето средства за изографисването са събрани от дарения, а останалата част – от касата на църквата.
През 1959 г. е взето решение да се започне подготовката за изработване дърворезбата на иконостаса. Публикувана е обява за търсене на майстор и след явяването на няколко души е избран резбарят Иван Косев от с. Ганчовец, Габровско. Освен големия иконостас с резба са украсени архирейският трон, двата по-малки иконостаса в началото на църквата, както и двата клироса (местата за певците и четците).
По времето на отец Димитър Мишев, който служи цели 38 години до 1971 г., е изградена зиданата камбанария, която се издига над входа на църквата, а черковната сграда е облицована с мраморни плочки.
След смъртта на отец Димитър Мишев за свещеник е назначен протойерей Любен Димитров Тодоров, роден в с. Скребатно, който служи в църквата от 1 април 1971 до 15 юни 1973 г. На 6 януари 1972 г. извършва Богоявленски водосвет на езерото Клептуза, въпреки забраната за това, но не му е разрешено от тогавашната градска управа да хвърли кръста във водата. По-късно, по настояване на местната власт, отец Любен е отстранен като свещеник на църквата в Чепино.
Приемник на отец Любен Тодоров е свещеноиконом Христо Благоев Кандев, роден в с. Обидим, Неврокопско, който остава на своя свещенически пост до 6 март 1980 г. Развил голяма дейност по благоустройството на храма, почистен е иконостасът и всички икони, оформена е канцеларията, изграден е дърварник.
След отец Христо Кандев за свещеник е назначен Васил Попатанасов Попгеоргиев от с. Елешница. Родът му е дал 5 поколения свещеници. Завършил е Софийската духовна семинария и Богословския факултет към СУ „Св. Климент Охридски“. Бил е свещеник в Разлог и Ракитово до 1976 г., когато идва във Велинград и от март 1980 г. е назначен в чепинската църква, където служи до октомври 1983 г. Макар и за недълго време като енорийски свещеник отец Васил успява да изгради стопанската постройка, ремонтират се тротоарите пред храма и алеите вътре в двора.
На 23. 10. 1983 г. за енорийски свещеник е назначен свещеноиконом Ангел Димитров Терезов от с. Лозен, Пазарджишко. Средно образование завършва в Софийската духовна семинария, а висше в Богословския факултет на Софийския университет. Отец Ангел е свещеник и до ден днешен, а по негово време са извършени 3 големи ремонта, които оформят сегашния облик и вид на храма – външно и отвътре. През годините е извършено подновяване на фасадата, цялостен ремонт и обновяване на покрива, смяна на старата дограма (прозорци и врати) с нова и на старата подова настилка с плочки.
Вече 121 години православният храм „Св. вмчк Георги“ е Божи дом и място за богослужения и молитви, за душевно спасение, надежда и утеха. За това време в нея са служили 9 енорийски свещеници, които със своя всеотдаен труд са допринесли не само за благоустройството на църквата, но и за духовното израстване на миряните.
(Информацията е предоставена със съдействието на отец Ангел Терезов. Ползвана е и книгата на Борислав Дивизиев „Чепино – минало и настояще“)
Темпо
Църквата в Чепино с дървената камбанария в началото на 20-те години на ХХ век.
Днешният стопанин на храма свещеник Ангел Терeзов.
До 1887 г. в тогавашното село Баня, наричано още Баня-Чепино, са живеели само българомохамедани, но постепенно в следващите години започнали да се заселват и българи християни от районите на Якоруда, Разлог и Неврокоп (сега Гоце Делчев). Първото такова семейство е на Никола Грънчаров от с. Гулийна баня, Разложко. Сред преселниците бил и свещеникът Георги Иванов Баев от Якоруда. Идеята за построяването на православен храм възниква още през 1892 г., когато в селото вече са живеели преселили се 33 християнски семейства. Постепенно отец Георги Баев започнал да агитира сред населението да се съгради черква. Голям привърженик на тази идея е бил и Филип Главеев, преселил се от Якоруда, а неговото семейство дарява земята за построяването на новата църква.
Началото на строежа е през 1894 г., а в Летописната книга на храма е отбелязано: „Начело са енорийският свещеник Георги Баев, Филип Главеев, Богомил Партениев, Никола Грънчаров, Георги Велюв (б. р. Велев), като ктитори поемат инициативата, започнали строежа на църквата, като съветниците при едно заседание от християните подигнали въпроса и целият съвет, въпреки повече българи мохамедани ведно с кмета Юсеин Тумбев, който предложил в съвета и „..всички ще се включим в тази инициатива да помогнем и ние, мохамеданите, да си построят и християните черква“ и взели решение.“
При подготовката за строежа цялото село задружно, християни и мохамедани, безплатно прекарали камъни, вар, дървен материал и всичко, което било нужно, на място и започнал градежът на църквата. Строители са Илия Калинков от с. Скребатно, Неврокопско и неговият зет Апостол. Помагали са им и доста доброволци. Строежът вървял бавно поради липса на достатъчно средства и едва през 1898 г. църквата била готова до покрив, измазана с вар и с поставен дървен иконостас, но без дърворезби. Нямало е камбанария.
На 12 септември 1899 г. новопостроената църква, наречена „Св. великомъченик Георги“, е осветена от Брегалнишкия епископ Антим, викарий на пловдивския митрополит Натанаил. Първият свещеник е отец Георги Баев.
През 1900 г. с. Баня-Чепино е обособено като отделна енория и за свещеник е назначен Атанас Праматаров, преселил се от с. Елешница, Разложко. Той служи в църквата до 1922 г., като по негово време освен духовните грижи към паството са положени много усилия за нараснали грижите за културното и икономическо издигане на населението. В този период продължава изселването на българомохамедани към Турция, а на тяхно място пристигат все повече бежанци от Македония след Илинденско-Преображенското въстание. Тези преселения увеличават броя на християните и това се отразява положително за църквата - нарастват нейните приходи и започва да получава много дарения. Това дава възможност да се отделят средства и да започне изграждане на първата камбанария, която е направена изцяло от дърво и се е издигала в двора, в ляво от входа на църквата.
Цялостното изграждане на дървената камбанария в с. Чепино става по времето на следващия свещеник – отец Стоян Попниколов, наричан Бир фас, който служил до 1932 г. След него за свещеник е назначен Александър Янчев от Пещера, който остава да служи само 16 месеца – от май 1932 до септември 1933 г.
Свещеноиконом Димитър Мишев става енорийски свещеник през 1933 г. Той е роден в с. Грамада, Видинско и по онова време е бил архирейски наместник в Свиленград, когато по негово настояване е преместен в с. Чепино. По негова инициатива е извършено изографисването на църквата. То продължава 9 години, от 1939 до 1948 г., и е дело на майсторите зографи Христо Попов, преселник от Македония в София, и на Петър Джамджиев от Пловдив. Повечето средства за изографисването са събрани от дарения, а останалата част – от касата на църквата.
През 1959 г. е взето решение да се започне подготовката за изработване дърворезбата на иконостаса. Публикувана е обява за търсене на майстор и след явяването на няколко души е избран резбарят Иван Косев от с. Ганчовец, Габровско. Освен големия иконостас с резба са украсени архирейският трон, двата по-малки иконостаса в началото на църквата, както и двата клироса (местата за певците и четците).
По времето на отец Димитър Мишев, който служи цели 38 години до 1971 г., е изградена зиданата камбанария, която се издига над входа на църквата, а черковната сграда е облицована с мраморни плочки.
След смъртта на отец Димитър Мишев за свещеник е назначен протойерей Любен Димитров Тодоров, роден в с. Скребатно, който служи в църквата от 1 април 1971 до 15 юни 1973 г. На 6 януари 1972 г. извършва Богоявленски водосвет на езерото Клептуза, въпреки забраната за това, но не му е разрешено от тогавашната градска управа да хвърли кръста във водата. По-късно, по настояване на местната власт, отец Любен е отстранен като свещеник на църквата в Чепино.
Приемник на отец Любен Тодоров е свещеноиконом Христо Благоев Кандев, роден в с. Обидим, Неврокопско, който остава на своя свещенически пост до 6 март 1980 г. Развил голяма дейност по благоустройството на храма, почистен е иконостасът и всички икони, оформена е канцеларията, изграден е дърварник.
След отец Христо Кандев за свещеник е назначен Васил Попатанасов Попгеоргиев от с. Елешница. Родът му е дал 5 поколения свещеници. Завършил е Софийската духовна семинария и Богословския факултет към СУ „Св. Климент Охридски“. Бил е свещеник в Разлог и Ракитово до 1976 г., когато идва във Велинград и от март 1980 г. е назначен в чепинската църква, където служи до октомври 1983 г. Макар и за недълго време като енорийски свещеник отец Васил успява да изгради стопанската постройка, ремонтират се тротоарите пред храма и алеите вътре в двора.
На 23. 10. 1983 г. за енорийски свещеник е назначен свещеноиконом Ангел Димитров Терезов от с. Лозен, Пазарджишко. Средно образование завършва в Софийската духовна семинария, а висше в Богословския факултет на Софийския университет. Отец Ангел е свещеник и до ден днешен, а по негово време са извършени 3 големи ремонта, които оформят сегашния облик и вид на храма – външно и отвътре. През годините е извършено подновяване на фасадата, цялостен ремонт и обновяване на покрива, смяна на старата дограма (прозорци и врати) с нова и на старата подова настилка с плочки.
Вече 121 години православният храм „Св. вмчк Георги“ е Божи дом и място за богослужения и молитви, за душевно спасение, надежда и утеха. За това време в нея са служили 9 енорийски свещеници, които със своя всеотдаен труд са допринесли не само за благоустройството на църквата, но и за духовното израстване на миряните.
(Информацията е предоставена със съдействието на отец Ангел Терезов. Ползвана е и книгата на Борислав Дивизиев „Чепино – минало и настояще“)
Темпо
Църквата в Чепино с дървената камбанария в началото на 20-те години на ХХ век.
Днешният стопанин на храма свещеник Ангел Терeзов.
Велинград тел: 0876521487
Продава апартаменти във Велинград
CopyRight Вестник "Темпо" ЕООД , Велинград 2023