През октомври 1990 г. обсъждахме във Великото Народно събрание Закона за имената на българските граждани. “Насилието над личността е не само неморално, но и политически пагубно – заявих от трибуната. – Ако искаме да възродим българската нация, нека намерим разумния и почтен подход, чрез който българското име, езикът и културата ни ще станат ценни, привлекателни и престижни за всички наши сънародници.” Подписах конституцията на Република България, в която е постановено: “Всички граждани са равни пред закона. Не се допускат никакви ограничения над правата или привилегии, основани на раса, народност, религия, произход...”.
Днес ще засегна същия проблем във връзка с поредния избор за кмет на община Велинград. Изправени сме пред качествено нова обстановка. Зад “независимия” кандидат-кмет Стоян Дулев стои неговият работодател Фидел Беев, а зад Беев наднича фигурата на Ахмед Доган, лидера на ДПС. Да подценим и подминем този факт ще бъде груба грешка.
През пролетта на 1990 г. Ахмед Доган произнесе нашумялата фраза” БСП е голямата змия, СДС – малката”. По това време двете политически формации съставяха преобладаващата част от българското общество, което в очите на Доган изглеждаше “змийско”.
Последва агресивната кампания за изучаване на турския език в училищата на Западните Родопи, макар че не беше майчин за местните хора. Преди преброяването на населението през 1992 г. ДПС направи втори опит за турцизиране на региона чрез груб административен и психологичен натиск в кметствата, които контролираше. В резултат 80 до 100 % от мюсюлманите във високия район на община Велинград се писаха турци и посочиха турския език като майчин. Протестите на насилвани хора и на обществени организации предизвикаха парламентарна анкета. Бяхме свидетели на “възродителен процес” с обратен знак. Същото се случи в Разложко и Гоцеделчевско. Парламентарната анкета представи доклад от 300 страници за допуснатите закононарушения. Преброяването в региона беше обявено с решение на парламента за манипулирано, недостоверно и невалидно.
Хвала и почит към ония наши сънародници мюсюлмани, които осъзнаха по-късно сторената грешка и я поправиха.
“Пътят към Европа минава през Босфора” – обяви тържествено “отличникът” сред политическия ни елит Ахмед Доган. Това означаваше пътят ни да мине през Турция, която напразно се опитва над 30 години да започне преговори с Европейския съюз, докато ние ги приключихме и вече тропаме на вратата. Проектът за европейската конституция, отворен към Турция, беше категорично отхвърлен от френските и холандски избиратели и замразен. От тия две горди нации трябва да вземем пример за национално достойнство и чувство за самосъхранение.
Наместило се в изпълнителната власт и заредено със самочувствие, ДПС загуби всякаква мярка в претенциите си. Вживя се в ролята на незаменим фактор, без който управлението на страната е немислимо. Систематично изнудваше коалиционния си партньор за повече власт и облаги. Върхушката на ДПС разбогатя и заживя охолно, докато избирателите му, хора скромни, работливи и почтени, осиромашаха съвсем. Връх на предизвикателствата и наглостта беше речта в Корница на българоезичния сърничанин Реджеп Молла Ахмед, заместник-областен управител в Пазарджик: “Турският език ни е майчин и си го искаме за официален – провикна се той. - Християните нямат място в Родопите!” Откровен призив към “разпалване на етническа и религиозна вражда”, както е записано в конституцията. Но никой не потърси от подстрекателя на етническа чистка наказателна отговорност. Оказа се недосегаем.
Ето защо рухна прословутият български етнически модел, за чийто гарант се препоръчваше Ахмед Доган. Поради срамната капитулация на водещите ни политици пред домогванията на ДПС, напрежението и негодуванието в страната растеше. Чашата на търпението преля. На политическата арена изскочи формацията “Атака”.
Напразни са напъните на ДПС да замаже образа си на етническа партия, недолюбвана на Запад, като изкара на показ марионетки с български имена. Истинският профил на партията се определя от електората й, а той е над 90 % етнически. Изтъкнатият наш скулптор Вежди Рашидов, турчин, родом от Кърджали, определи ДПС като единствената тоталитарна партия в България, превърнала се в “бизнес-корпорация”. Самият Доган се похвали с “обръча от фирми” около него, за чиято подкрепа се отплаща чрез предоставената му власт. Към този “обръч” се прикачиха и фирмите на братя Бееви. Тяхната “благотворителност” е хитро пресметната. Докопали властта, ще си възстановят харчовете с печалба.
Големият въпрос, който стои пред гражданите на община Велинград, но и пред цялата страна, е: ще се превърнат ли Западните Родопи в територия на антибългарската партия на Ахмед Доган, каквито днес са Източните Родопи? Отговорът на този въпрос зависи от нас, българите християни и нашите братя мюсюлмани с българско самосъзнание. На 18 септември ще се преброим...
Д-р Александър Попов