Спомени за един Велик човек
Публикувано на 30 Aug 2005 08:43
Вече една година не е между нас един Велик българин на име Николай Гяуров. Десетилетия той представяше България на най-големите сцени на света. В днешно време оценките за личния му живот и за изкуството му са многозначителни. Пише се, че в личния си живот бил затворен и необщителен - нямал приятели. За изкуството му пък пишат, че е лансиран за изпълненията си на партийни форуми.
Аз смятам, че на партийните форуми не е изпълнявал “Партизан за бой се стяга”, а световна класика. Смятам, че щом е можел да дружи с един селянин като мен, е имал и много други приятели тук и по света.
Познавам го от 50-те години. Тогава бях ученик в най-красивия град у нас - Велинград. По това време изгряваше звездата на Гяуров и като кореняк велинградчанин всички го знаеха. Беше запален риболовец, откъдето го знам и аз. През 80-те години пък, когато живееше в Модена, Италия, идваше на лов и риболов в Родопите, където работех и аз. Прекарваше при нас около месец като гост на правителството. Ходехме на лов и най-вече на риболов. Не съм срещал по-добър риболовец на блесна от него. Беше като видра, изваждаше пъстървите и от най-малките вирчета. Пристигаше при нас блед и изморен. След няколко дни престой започваше да оглася коридорите с уникалния си глас.
При един ловен излет срещу него излиза глиган. Той стрелял, но глиганът не паднал на място, а се залетял към него. В последния момент Гяуров направил крачка встрани и хвърлил пелерината, с която бил загърнат. Глиганът се ударил в пелерината, понесъл я напред и недалеко паднал. Имал си е дни певецът, както казва народът. При последното си идване, както и по-рано, беше придружаван от Пенчо Кубадински - председател на Националния съвет на Отечествения фронт. Седнали сме сутринта да закусваме и жена ми беше направила баница. Започнахме закуската и баницата му хареса. Похвали я и запита кой я е правил. Кубадински уточни - Дафина (така се казва моята жена). “Не, не искам баница, няма да ям!” - Гяуров хвърли обратно парчето баница и вилицата. Озадачени го запитахме защо. “Снаха ми се казва Дафина и не иска да кръсти внука ми на моето име!”. Разсмяхме се и аз му казах: “Яж, бе, маестро, аз тази баница я ям вече 30 години!”. Младите би трябвало да се замислят как се пази род и Родина и как се спазват традициите български. До срещата се с него не бях ходил на опера. Подари ми билети и ме покани на операта “Борис Годунов” - в нея той изпълняваше главната роля. Преди да отидем на представлението, ме покани на неговата вила в Бояна: “Ела да видиш мойта вила, за която много се говори, но малко хора са влизали”. Вилата действително беше луксозна за онова време. Обзавеждането беше изцяло италианско, спалнята му в средата, без прозорци. Той не можеше да спи на светлина и прозорците в неговата спалня се завесваха с тъмна материя. Като се изкачихме на таванския етаж, седнахме на миндера и той ми заговори: “Христо, всичко това, което виждаш, един ден ще остане на държавата. Синът ми няма да може да купува само нафтата за парното”. На представлението, което беше в НДК, попаднах в друг свят. Тиха и културна публика и замайващи класически изпълнения! Оттогава, при възможност, посещавам такива представления. При първите си посещения при нас идваше сам. Тогава дружеше с Мирела Френи - известна италианска оперна прима. С часове говореше с нея по телефона. Обясняваше ни, че тя е един прекрасен човек. Най-много се радваше, че е приела дъщеря му като свое дете. Момичето тогава учеше в Париж.
Не му липсваше чувство за хумор и често си правехме разни шеги. Сутрин, обезателно лично, правеше кафето.
Един ден с Пенчо Кубадински си правеха снимки. Поканиха и жена ми за няколко кадъра. По едно време го чувам да казва: “Бай Пенчо, стига с тия снимки, да не ни изгонят!” - имаше предвид аз да не ревнувам. - “Маестро, не се безпокой, само не носи снимките в Италия, че може да ти спрат макароните!” - контрирах го аз. Следваше неминуемия смях.
При последното си идване доведе и Мирела. Тя действително беше един възпитан, земен човек. Прекарвахме задушевно и весело. Тя не знаеше български, но се държеше обикновено, по нашенски. Често се провикваше след Гяуров: “Чичо Никольаа!”. Понеже мълвата говореше, че е много стиснат и не дава на никого нищо, при разговор му подхвърлих: “Маестро, говори се, че си стиснат, защо се е оформило това мнение?”. - “Христо, аз не знам кога ще слезна от сцената и трябва да съм осигурен” - беше отговорът.
И друг път съм писал, че Живков отблизо следеше живота на класиците в изкуството. Казваше, че е правил всичко възможно да запази брака на Гяуров със Златина - първата му жена. Оказало се, че тя е деградирала до такава степен, та не било възможно нищо да се направи. Гяуров потвърждаваше това и допълваше, че децата им не я искали. С Мирела живееше много добре, взаимно се уважаваха. Обещаваха да посещават България и да ни гостуват. Не стана това. След 10 ноември “демократите” го обидиха и той дойде само един път. Не се видяхме тогава. Смятам, че ако той посещаваше редовно България, нямаше да си отиде така рано. Според мен “демократите” ценят повече Васко Кръпката и тем подобни, отколкото класиците.
Тежко на тази нация, която погазва културата си. Дано се намерят разумни българи в съответните инстанции, които да увековечат подходящо този Велик българин.
Христо В. Христов-Референта
Познавам го от 50-те години. Тогава бях ученик в най-красивия град у нас - Велинград. По това време изгряваше звездата на Гяуров и като кореняк велинградчанин всички го знаеха. Беше запален риболовец, откъдето го знам и аз. През 80-те години пък, когато живееше в Модена, Италия, идваше на лов и риболов в Родопите, където работех и аз. Прекарваше при нас около месец като гост на правителството. Ходехме на лов и най-вече на риболов. Не съм срещал по-добър риболовец на блесна от него. Беше като видра, изваждаше пъстървите и от най-малките вирчета. Пристигаше при нас блед и изморен. След няколко дни престой започваше да оглася коридорите с уникалния си глас.
При един ловен излет срещу него излиза глиган. Той стрелял, но глиганът не паднал на място, а се залетял към него. В последния момент Гяуров направил крачка встрани и хвърлил пелерината, с която бил загърнат. Глиганът се ударил в пелерината, понесъл я напред и недалеко паднал. Имал си е дни певецът, както казва народът. При последното си идване, както и по-рано, беше придружаван от Пенчо Кубадински - председател на Националния съвет на Отечествения фронт. Седнали сме сутринта да закусваме и жена ми беше направила баница. Започнахме закуската и баницата му хареса. Похвали я и запита кой я е правил. Кубадински уточни - Дафина (така се казва моята жена). “Не, не искам баница, няма да ям!” - Гяуров хвърли обратно парчето баница и вилицата. Озадачени го запитахме защо. “Снаха ми се казва Дафина и не иска да кръсти внука ми на моето име!”. Разсмяхме се и аз му казах: “Яж, бе, маестро, аз тази баница я ям вече 30 години!”. Младите би трябвало да се замислят как се пази род и Родина и как се спазват традициите български. До срещата се с него не бях ходил на опера. Подари ми билети и ме покани на операта “Борис Годунов” - в нея той изпълняваше главната роля. Преди да отидем на представлението, ме покани на неговата вила в Бояна: “Ела да видиш мойта вила, за която много се говори, но малко хора са влизали”. Вилата действително беше луксозна за онова време. Обзавеждането беше изцяло италианско, спалнята му в средата, без прозорци. Той не можеше да спи на светлина и прозорците в неговата спалня се завесваха с тъмна материя. Като се изкачихме на таванския етаж, седнахме на миндера и той ми заговори: “Христо, всичко това, което виждаш, един ден ще остане на държавата. Синът ми няма да може да купува само нафтата за парното”. На представлението, което беше в НДК, попаднах в друг свят. Тиха и културна публика и замайващи класически изпълнения! Оттогава, при възможност, посещавам такива представления. При първите си посещения при нас идваше сам. Тогава дружеше с Мирела Френи - известна италианска оперна прима. С часове говореше с нея по телефона. Обясняваше ни, че тя е един прекрасен човек. Най-много се радваше, че е приела дъщеря му като свое дете. Момичето тогава учеше в Париж.
Не му липсваше чувство за хумор и често си правехме разни шеги. Сутрин, обезателно лично, правеше кафето.
Един ден с Пенчо Кубадински си правеха снимки. Поканиха и жена ми за няколко кадъра. По едно време го чувам да казва: “Бай Пенчо, стига с тия снимки, да не ни изгонят!” - имаше предвид аз да не ревнувам. - “Маестро, не се безпокой, само не носи снимките в Италия, че може да ти спрат макароните!” - контрирах го аз. Следваше неминуемия смях.
При последното си идване доведе и Мирела. Тя действително беше един възпитан, земен човек. Прекарвахме задушевно и весело. Тя не знаеше български, но се държеше обикновено, по нашенски. Често се провикваше след Гяуров: “Чичо Никольаа!”. Понеже мълвата говореше, че е много стиснат и не дава на никого нищо, при разговор му подхвърлих: “Маестро, говори се, че си стиснат, защо се е оформило това мнение?”. - “Христо, аз не знам кога ще слезна от сцената и трябва да съм осигурен” - беше отговорът.
И друг път съм писал, че Живков отблизо следеше живота на класиците в изкуството. Казваше, че е правил всичко възможно да запази брака на Гяуров със Златина - първата му жена. Оказало се, че тя е деградирала до такава степен, та не било възможно нищо да се направи. Гяуров потвърждаваше това и допълваше, че децата им не я искали. С Мирела живееше много добре, взаимно се уважаваха. Обещаваха да посещават България и да ни гостуват. Не стана това. След 10 ноември “демократите” го обидиха и той дойде само един път. Не се видяхме тогава. Смятам, че ако той посещаваше редовно България, нямаше да си отиде така рано. Според мен “демократите” ценят повече Васко Кръпката и тем подобни, отколкото класиците.
Тежко на тази нация, която погазва културата си. Дано се намерят разумни българи в съответните инстанции, които да увековечат подходящо този Велик българин.
Христо В. Христов-Референта
Велинград тел: 0876521487
Продава апартаменти във Велинград
CopyRight Вестник "Темпо" ЕООД , Велинград 2023