30 години назад: Романтичният период на демокрацията във Велинград
Публикувано на 16 Jun 2020 09:15
30 години от незапомнено големия митинг на СДС на 7 юни на Орлов мост в София, от първите демократични избори в България, от романтичния период на нашата демокрация... Какво се случваше във Велинград преди 30 години, как изглеждаха митингите в Чепинското корито, как протече партийната надпревара за Великото народно събрание? Парадоксално, но написаното по тези теми съвсем не е много - напротив, запазените преки свидетелства за събитията преди 30 години в нашия град са единици. Един от летописците на онази епоха е д-р Александър Попов, пряк участник в изборния процес и депутат от от СДС във Великото народно събрание. С негово разрешение препечатваме откъси от книгата му “В недрата на отминалото”, за да върнем времето с 30 години назад - да си спомним, да анализираме, да сравняваме... И да пробудим сетивата си на демократи, които с днешна дата са ни все по-необходими:
На 14 февруари 1990 г. се състоя първият опозиционен митинг във Велинград, организиран от дейците на БЗНС “Никола Петков” Иван Трендафилов и Стойко Юнаков. Пъстро гъмжило заемаше целия площад, назован по-късно “Свобода”. На първа линия бяха българомохамеданите от съседните села. Отстрани стояха, плътно скупчени, убедени и решителни привърженици на демократичните промени. Към периферията на площада множеството ставаше все по-рехаво и присъствието можеше да се тълкува по различен начин: плах интерес, любопитство, информиране на властите. Бях един от множеството. Три месеца по-късно щях да се кача на трибуната.
На 19 януари бе основан Клуб на СДС в града, назован по-късно Координационен съвет, с председател Емил Миндалов, говорители Капка Вачева и д-р Тодор Зисов и секретар-касиер Юлия Попова. Членове: Стойко Юнаков (БЗНС “Никола Петков”), Димитър Михайлов (БДСП(о), Енчо Енчев (Екогласност), Десислав Илиев (Джамал Алиев, Дружество за защита правата на човека).
Вторият опозиционен митинг в центъра на града на 10 март бе организиран от Координационния съвет на СДС. Участваха Константин Тренчев (КТ “Подкрепа”), Стефан Златев (БСДП (о), Крум Неврокопски (БЗНС “Н. Петков”) и отец Амбарев.
***
Законът за избор на Седмото Велико народно събрание, приет на 3 март 1990 г., насрочваше датата на парламентарните избори за 10 юни и определяше смесена мажоритарно-пропорционална система за тяхното провеждане... Велинградската и Ракитовската община съставляваха 92-ри едномандатен район и двата местни координационни съвета трябваше да посочат свой кандидат. Неочаквано за мен името ми започна да се споменава тук и там сред привържениците на СДС като възможна кандидатура. Срокът за регистрация на кандидатурите 10 май наближаваше неумолимо. Трябваше да размисля и да взема своето решение. Ако имаше хора, които ме ценяха, доверяваха ми се и търсеха подкрепата ми в този критичен момент, трябваще ли да стоя настрана и да си пазя спокойствието? ... Нямаше никакво съмнение, че БСП ще издигне за свой кандидат в мажоритарния избор известно и авторитетно в очите на местните хора име. Споменаваше се генерал Атанас Семерджиев. Да се отдръпна, означаваше да се уплаша...
На следващо заседание Координационният съвет се обедини около моята кандидатура. Тя трябваше да бъде одобрена и на районна конференция на СДС с участието на представители на Ракитово и селата. Това стана на 5 май в предоставения на СДС етаж в сградата на КООП, доскоро Младежки клуб. Между ракитовци бързо се открои фигурата на Милош Зяпков, учител в Трудововъзпитателното училище “Максим Горки”. Петдесетгодишен, мургав и възслаб, той беше зряла личност с живо слово, остра мисъл и горещ темпераментг. Като председател на клуб “Демокрация” в Ракитово стана и душата на предизборната ни агитация в Чепинското корито. Изказаха се в моя полза и Връбка Гугалова, д-р Ромил попов, Енчо Енчев, Младен Рубски, Иван Трендафилов, Реджеп Мусов... Конференцията издигна моята кандидатура за мажоритарния избор в 92-ри едномандатен район...
***
Първият митинт, в който взех участие като оратор, се състоя на 4 май на площад “Фонтаните” в центъра на града. От София бяха дошли популярните тогава лидери на СДС Петър Берон и Георги Спасов, научният сътрудник Петър Стайков, актрисата Катя Паскалева и още неколцина...
С митинг бе отбелязано и началото на предизборната ни кампания в Ракитово. Групата от София, в която бяха Стоян Ганев, Емил Кошлуков, Георги Спасов, водеше и естрадния състав на Вили Кавалджиев. Въпреки дъждовното време, на площада пред читалището се бе събрал много народ... В тая сложна обстановка Милош прояви истинските си качества на водещ. Вмъкваше свои епиграми, стихчета, духовити хрумвания и заедно с естрадния състав на Вили Кавалджиев съумяваше да стопли и освежи атмосферата. С подобна артистична лекота и находчивост водеше по-късно и митинга в село Костандово. Зяпков бе своеобразен талант, майстор на прекия, непринуден и заразителен контакт с публиката, роден сякаш за един съвременен “театър на улицата”.
***
Предизборната кампания набираше скорост. Не помня да съм живял някога по-напрегнато, в такава пълна мобилизация на своите физически и психически сили. Всеки от десетте ми застъпници изпълняваше усърдно и добросъвестно поетите задължения. Ще отбележа особената заслуга на Милош Зяпков, д-р Ромил Попов, Капка Вачева, Иван Трендафилов, Юсеин Мастев, д-р Борислав Андреев, Джевдет Алиев (Десислав Илиев). Не остана село, неспоходено от нас. Цялата ни предизобрна агитация минаваше под знака на спонтанността, импровизацията, ентусиазма. Наши привърженици ни следваха с колите си накъдето и да поемем. Това беше романтичният период на движението за демокрация в България.
***
След като ДПС бе регистрирано за участие в изборите, стана ясно, че по-голямата част от българомохамеданите, особено от “високия район”, ще гласуват за него. Целта на властите, които узакониха етническата и верска партия, бе постигната и опозиционните сили бяха разединени...
Първият наш митинг в Сърница мина при умерен интерес от страна на селяните. Нямаше прояви на отрицание и оспорване, липсваше обаче и открито, явно одобрение... Между ораторите имаше и българомохомедани, но и техните аргументи бяха посрещнати мълчаливо, както и нашите. По всичко личеше, че тук ДПС е стъпило здраво.
Вторият ни митинг в Сърница, непосредствено преди изборите, се оказа още по-неуспешен. Само час преди да пристигнем, бе завършил митинг на ДПС, почетен с присъствието на самия лидер на Движението. Той бе произнесъл тук известната своя фраза: “БСП е голямата змия, СДС - малката!”. От нашите момчета, който се бяха натоварили с подготовката на митинга, се мярнаха двама-трима. Дорбожелатели ни посъветваха да се откажем. Настоях да проведем митинга. Макар и пред стотина човека, останали на площада от любопитство, ние щяхме да си кажем приказката, пък който има уши и ум, нека слуша. Заговорих, дълбоко засегнат от думите на лидера, който ни беше причислил към отровните влечуги: “Приличаме ли ви ние двамата, моят колега Ромил Попов и аз, на змии, па макар и малки? Не сте ли ни вдигали посред нощ - тежко заболели, изпотрошени, простреляни, за да ви помогнем и облекчим страданията ви, да спасим живота ви? Идваме при вас като приятели. Ако някога сме ви излъгали, не ни вярвайте сега. Ако сме се подиграли с вас - изобличете ни. Ако сме ви насилвали и и били - пребийте ни, в ръцете сме ви! Но ако сте срещнали разбиране, уважение и човещина, отвърнете ни сега по същия начин”.
Дълбоко мълчание изпрати думите ми... Трябваше да изчакам резултатие от гласуването, за да установя действителната подкрепа, която имахме. На 10 юни за кандидата на ДПС гласуваха 1 554 души, за кандидата на БСП - 292 и за мен - 266. На балотажа след седмица аз получих 1 674 гласа срещу 440 за генерал Семерджиев. Малката змия бе предпочетена през голямата...
***
На 1 юни, десет дни преди изборите, загина при твърде необичайни остоятелства Милош Зяпков. Пропадна в асансьорната шахта на жилищния блок в квартал Лъджене, който обитаваше. Тежко ранен, е откаран в болницата, където умира. В джоб на палтото му е намерен ръкописът на последното му стихотворение “Разговор с подлостта”, което завършва с думите: “Прекършен падам, без да се превия”.
Тази нелепа смърт, в разцвета на петдесетте му години, беше първото подобно произшествие в града, остана и последното. Случи се не кога да е, а само 10 дни преди изборите, не с кого да е, а с изявен опозиционен деец. Милош беше заплашван. Подозрението падна върху органите на властта. Проведеното следствие, в което взеха участие и следователи от София, го отхвърли категорично. Касаело се за битов инцидент. Но съмненията битуват и до ден днешен.
***
На мажоритарния избор на 10 юни кандидатът на БСП Атанас Семерджиев получи 43.3% от подадените гласове, аз - 30.04%, кандидатът на ДПС около 15% и на БЗНС - около 8. Никой не бе спечелил избора. Предстоеше втори тур, в който щяха да участват класиралите се на първите две места. Решителната схватка тепърва предстоеше.
На 17 юни Атанас Семерджиев получи кръгло 51% от гласовете, аз - 49. Управляващата партия успя да мобилизира докрай силите си и да спечели. Ние загубихме с 315 гласа. Но триумф в редиците на БСП нямаше. Това бе измъчена победа. Паднахме, но достойно.
Свиканото Велико народно събрание избра Жельо Желев за президент и Атанас Семерджиев за вицепрецзидент. Генералът освобождаваше едно място в парламента, което трябваше да се попълни с нов частичен избор... Беше ми отправена покана да се кандидатирам. Нямах голямо желание да се захващам отново с тая главоболна работа. Политиката, особено балканската, изисква друг тип хора: по-тесногръди, твърдолинейни и коравосърдечни от мен. Наложи се да приема поканата поради липсата на друг перспективен кандидат. БСП издигна за свой кандидат младия инженер Илко Илиев.
Осъществихме тясно взаимодействие с центъра. В кампанията ни се включиха депутатите от СДС Стоян Ганев, Димитър Луджев, Александър Янчулев, Иван Костов, Иван Пушкаров.
Заключителният ни митинг се състоя на 28 септември. Софийската група оратори включваше д-р Петър Дертлиев, Петър Берон, актьора Константин Коцев и още неколцина. Множеството на площад “Фонтаните”, съставено от толкова различни по пол, възраст, професии и нрав хора, представляваше сега една-единсвена възторжена душа. В наше лице то приветстваше своята мечта за по-добър, смислен и достоен живот. Пороят на чувствата, потискани тъй дълго, се бе отприщил и заливаше на вълни площада. Това бе истинска стихия...
След приключването на избория ден се събрахме в клуба на СДС - на първия етаж на старата община. Наблизо заседаваше Районната избирателна комисия, в която пристигаха един след друг протоколите от секционните комисии. Получавахме веднага данните и ги нанасяхме върху голямо табло. Напрежението растеше с всяка минута. В малката зала прииждаха непрекъснато хора - нетърпеливи, развълнувани. Постепенно се очерта преднина на синята бюлетина. Започнах да получавам поздравления от плътно скупчилите се хора. Приканвах ги към търпение и спокойствие. Най-сетне преднината стана недостижима. Отнякъде се появиха бутилки шампанско, чаши. Тоя път победата бе наша. Качих се на един стол и благодарих на всички, които ни бяха подкрепили в тая трудна борба.
Прибрах се вкъщи към полунощ. Телефонът звънеше непрекъснато. Обаждаха се приятели и съмишленици, за да ме поздравят. Бях спечелил избора с 59% срещу 39% за Илко Илиев.
На 3 октомври влязох в Народното събрание и се присъединих към парламентарния съюз на СДС... Цялата дясна страна ме приветства сърдечно, лявата запази хладно мълчание. д-р Александър Попов
из “В недрата на отминалото”
(Заглавието, подборът и съкращенията са на редакцията)
На 14 февруари 1990 г. се състоя първият опозиционен митинг във Велинград, организиран от дейците на БЗНС “Никола Петков” Иван Трендафилов и Стойко Юнаков. Пъстро гъмжило заемаше целия площад, назован по-късно “Свобода”. На първа линия бяха българомохамеданите от съседните села. Отстрани стояха, плътно скупчени, убедени и решителни привърженици на демократичните промени. Към периферията на площада множеството ставаше все по-рехаво и присъствието можеше да се тълкува по различен начин: плах интерес, любопитство, информиране на властите. Бях един от множеството. Три месеца по-късно щях да се кача на трибуната.
На 19 януари бе основан Клуб на СДС в града, назован по-късно Координационен съвет, с председател Емил Миндалов, говорители Капка Вачева и д-р Тодор Зисов и секретар-касиер Юлия Попова. Членове: Стойко Юнаков (БЗНС “Никола Петков”), Димитър Михайлов (БДСП(о), Енчо Енчев (Екогласност), Десислав Илиев (Джамал Алиев, Дружество за защита правата на човека).
Вторият опозиционен митинг в центъра на града на 10 март бе организиран от Координационния съвет на СДС. Участваха Константин Тренчев (КТ “Подкрепа”), Стефан Златев (БСДП (о), Крум Неврокопски (БЗНС “Н. Петков”) и отец Амбарев.
***
Законът за избор на Седмото Велико народно събрание, приет на 3 март 1990 г., насрочваше датата на парламентарните избори за 10 юни и определяше смесена мажоритарно-пропорционална система за тяхното провеждане... Велинградската и Ракитовската община съставляваха 92-ри едномандатен район и двата местни координационни съвета трябваше да посочат свой кандидат. Неочаквано за мен името ми започна да се споменава тук и там сред привържениците на СДС като възможна кандидатура. Срокът за регистрация на кандидатурите 10 май наближаваше неумолимо. Трябваше да размисля и да взема своето решение. Ако имаше хора, които ме ценяха, доверяваха ми се и търсеха подкрепата ми в този критичен момент, трябваще ли да стоя настрана и да си пазя спокойствието? ... Нямаше никакво съмнение, че БСП ще издигне за свой кандидат в мажоритарния избор известно и авторитетно в очите на местните хора име. Споменаваше се генерал Атанас Семерджиев. Да се отдръпна, означаваше да се уплаша...
На следващо заседание Координационният съвет се обедини около моята кандидатура. Тя трябваше да бъде одобрена и на районна конференция на СДС с участието на представители на Ракитово и селата. Това стана на 5 май в предоставения на СДС етаж в сградата на КООП, доскоро Младежки клуб. Между ракитовци бързо се открои фигурата на Милош Зяпков, учител в Трудововъзпитателното училище “Максим Горки”. Петдесетгодишен, мургав и възслаб, той беше зряла личност с живо слово, остра мисъл и горещ темпераментг. Като председател на клуб “Демокрация” в Ракитово стана и душата на предизборната ни агитация в Чепинското корито. Изказаха се в моя полза и Връбка Гугалова, д-р Ромил попов, Енчо Енчев, Младен Рубски, Иван Трендафилов, Реджеп Мусов... Конференцията издигна моята кандидатура за мажоритарния избор в 92-ри едномандатен район...
***
Първият митинт, в който взех участие като оратор, се състоя на 4 май на площад “Фонтаните” в центъра на града. От София бяха дошли популярните тогава лидери на СДС Петър Берон и Георги Спасов, научният сътрудник Петър Стайков, актрисата Катя Паскалева и още неколцина...
С митинг бе отбелязано и началото на предизборната ни кампания в Ракитово. Групата от София, в която бяха Стоян Ганев, Емил Кошлуков, Георги Спасов, водеше и естрадния състав на Вили Кавалджиев. Въпреки дъждовното време, на площада пред читалището се бе събрал много народ... В тая сложна обстановка Милош прояви истинските си качества на водещ. Вмъкваше свои епиграми, стихчета, духовити хрумвания и заедно с естрадния състав на Вили Кавалджиев съумяваше да стопли и освежи атмосферата. С подобна артистична лекота и находчивост водеше по-късно и митинга в село Костандово. Зяпков бе своеобразен талант, майстор на прекия, непринуден и заразителен контакт с публиката, роден сякаш за един съвременен “театър на улицата”.
***
Предизборната кампания набираше скорост. Не помня да съм живял някога по-напрегнато, в такава пълна мобилизация на своите физически и психически сили. Всеки от десетте ми застъпници изпълняваше усърдно и добросъвестно поетите задължения. Ще отбележа особената заслуга на Милош Зяпков, д-р Ромил Попов, Капка Вачева, Иван Трендафилов, Юсеин Мастев, д-р Борислав Андреев, Джевдет Алиев (Десислав Илиев). Не остана село, неспоходено от нас. Цялата ни предизобрна агитация минаваше под знака на спонтанността, импровизацията, ентусиазма. Наши привърженици ни следваха с колите си накъдето и да поемем. Това беше романтичният период на движението за демокрация в България.
***
След като ДПС бе регистрирано за участие в изборите, стана ясно, че по-голямата част от българомохамеданите, особено от “високия район”, ще гласуват за него. Целта на властите, които узакониха етническата и верска партия, бе постигната и опозиционните сили бяха разединени...
Първият наш митинг в Сърница мина при умерен интерес от страна на селяните. Нямаше прояви на отрицание и оспорване, липсваше обаче и открито, явно одобрение... Между ораторите имаше и българомохомедани, но и техните аргументи бяха посрещнати мълчаливо, както и нашите. По всичко личеше, че тук ДПС е стъпило здраво.
Вторият ни митинг в Сърница, непосредствено преди изборите, се оказа още по-неуспешен. Само час преди да пристигнем, бе завършил митинг на ДПС, почетен с присъствието на самия лидер на Движението. Той бе произнесъл тук известната своя фраза: “БСП е голямата змия, СДС - малката!”. От нашите момчета, който се бяха натоварили с подготовката на митинга, се мярнаха двама-трима. Дорбожелатели ни посъветваха да се откажем. Настоях да проведем митинга. Макар и пред стотина човека, останали на площада от любопитство, ние щяхме да си кажем приказката, пък който има уши и ум, нека слуша. Заговорих, дълбоко засегнат от думите на лидера, който ни беше причислил към отровните влечуги: “Приличаме ли ви ние двамата, моят колега Ромил Попов и аз, на змии, па макар и малки? Не сте ли ни вдигали посред нощ - тежко заболели, изпотрошени, простреляни, за да ви помогнем и облекчим страданията ви, да спасим живота ви? Идваме при вас като приятели. Ако някога сме ви излъгали, не ни вярвайте сега. Ако сме се подиграли с вас - изобличете ни. Ако сме ви насилвали и и били - пребийте ни, в ръцете сме ви! Но ако сте срещнали разбиране, уважение и човещина, отвърнете ни сега по същия начин”.
Дълбоко мълчание изпрати думите ми... Трябваше да изчакам резултатие от гласуването, за да установя действителната подкрепа, която имахме. На 10 юни за кандидата на ДПС гласуваха 1 554 души, за кандидата на БСП - 292 и за мен - 266. На балотажа след седмица аз получих 1 674 гласа срещу 440 за генерал Семерджиев. Малката змия бе предпочетена през голямата...
***
На 1 юни, десет дни преди изборите, загина при твърде необичайни остоятелства Милош Зяпков. Пропадна в асансьорната шахта на жилищния блок в квартал Лъджене, който обитаваше. Тежко ранен, е откаран в болницата, където умира. В джоб на палтото му е намерен ръкописът на последното му стихотворение “Разговор с подлостта”, което завършва с думите: “Прекършен падам, без да се превия”.
Тази нелепа смърт, в разцвета на петдесетте му години, беше първото подобно произшествие в града, остана и последното. Случи се не кога да е, а само 10 дни преди изборите, не с кого да е, а с изявен опозиционен деец. Милош беше заплашван. Подозрението падна върху органите на властта. Проведеното следствие, в което взеха участие и следователи от София, го отхвърли категорично. Касаело се за битов инцидент. Но съмненията битуват и до ден днешен.
***
На мажоритарния избор на 10 юни кандидатът на БСП Атанас Семерджиев получи 43.3% от подадените гласове, аз - 30.04%, кандидатът на ДПС около 15% и на БЗНС - около 8. Никой не бе спечелил избора. Предстоеше втори тур, в който щяха да участват класиралите се на първите две места. Решителната схватка тепърва предстоеше.
На 17 юни Атанас Семерджиев получи кръгло 51% от гласовете, аз - 49. Управляващата партия успя да мобилизира докрай силите си и да спечели. Ние загубихме с 315 гласа. Но триумф в редиците на БСП нямаше. Това бе измъчена победа. Паднахме, но достойно.
Свиканото Велико народно събрание избра Жельо Желев за президент и Атанас Семерджиев за вицепрецзидент. Генералът освобождаваше едно място в парламента, което трябваше да се попълни с нов частичен избор... Беше ми отправена покана да се кандидатирам. Нямах голямо желание да се захващам отново с тая главоболна работа. Политиката, особено балканската, изисква друг тип хора: по-тесногръди, твърдолинейни и коравосърдечни от мен. Наложи се да приема поканата поради липсата на друг перспективен кандидат. БСП издигна за свой кандидат младия инженер Илко Илиев.
Осъществихме тясно взаимодействие с центъра. В кампанията ни се включиха депутатите от СДС Стоян Ганев, Димитър Луджев, Александър Янчулев, Иван Костов, Иван Пушкаров.
Заключителният ни митинг се състоя на 28 септември. Софийската група оратори включваше д-р Петър Дертлиев, Петър Берон, актьора Константин Коцев и още неколцина. Множеството на площад “Фонтаните”, съставено от толкова различни по пол, възраст, професии и нрав хора, представляваше сега една-единсвена възторжена душа. В наше лице то приветстваше своята мечта за по-добър, смислен и достоен живот. Пороят на чувствата, потискани тъй дълго, се бе отприщил и заливаше на вълни площада. Това бе истинска стихия...
След приключването на избория ден се събрахме в клуба на СДС - на първия етаж на старата община. Наблизо заседаваше Районната избирателна комисия, в която пристигаха един след друг протоколите от секционните комисии. Получавахме веднага данните и ги нанасяхме върху голямо табло. Напрежението растеше с всяка минута. В малката зала прииждаха непрекъснато хора - нетърпеливи, развълнувани. Постепенно се очерта преднина на синята бюлетина. Започнах да получавам поздравления от плътно скупчилите се хора. Приканвах ги към търпение и спокойствие. Най-сетне преднината стана недостижима. Отнякъде се появиха бутилки шампанско, чаши. Тоя път победата бе наша. Качих се на един стол и благодарих на всички, които ни бяха подкрепили в тая трудна борба.
Прибрах се вкъщи към полунощ. Телефонът звънеше непрекъснато. Обаждаха се приятели и съмишленици, за да ме поздравят. Бях спечелил избора с 59% срещу 39% за Илко Илиев.
На 3 октомври влязох в Народното събрание и се присъединих към парламентарния съюз на СДС... Цялата дясна страна ме приветства сърдечно, лявата запази хладно мълчание. д-р Александър Попов
из “В недрата на отминалото”
(Заглавието, подборът и съкращенията са на редакцията)
Велинград тел: 0876521487
Продава апартаменти във Велинград
CopyRight Вестник "Темпо" ЕООД , Велинград 2023