През 2020 г. плановете не са това, което са. Пореден пример: на 6 юни велинградският Танцов клуб “Надежда” трябваше да празнува своя десети рожден ден. Засега коронавирусът отложи честването на хубавия юбилей, но не и нашия разговор с Надежда Камбурова - хореограф и Иван Пещерски - корепетитор, създатели на ТК “Надежда”.

- С какви надежди бе създаден танцов клуб “Надежда”?
Н. Камбурова: Всичко беше толкова на шега! Имах обкръжение от млади момичета и жени, които искаха да направим нещо такова. Постоянно пътувах до Пловдив, където учех хореография в Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство. Когато завърших, нямаше място за отлагане. Клубът бе създаден за забавление, първоначално някои идваха за фитнес. Започнахме с голям ентусиазъм, работихме заедно с Иван Пещерски.
- Как се разви клубът през годините?
Н. Камбурова: Първия ден и първия час започнахме с 5 човека. Сега са около 100, в три групи - начинаещи, напреднали и средно напреднали. Имаме танцьори от 15 до 72-73 годишна възраст. Имаме дори семейство с 2 деца, в което всички танцуват в клуба. През годините нещата се развиха много. Явно хората години наред са искали да участват в подобна дейност.
- Факт е, че в цяла България има истински бум на интереса към народните танци. Според вас на какво се дължи това?
Н. Камбурова: Докато учех в Пловдив, повечето ми колеги бяха професионални танцьори от ансамбъл “Тракия”. Заплащането в такива състави е изключително ниско, хората работеха на още 2-3 места, за да закъпват положението. Колегите се насочиха да правят танцови клубове и успяха да запалят хората. В един момент много млади хора поискаха да се научат да танцуват български хора. По ресторанти и дискотеки се пускаше народна музика, тя стана популярна и атрактивна. Като чуят народна музика, много им се танцува на хората! Фолклорът си го носим в сърцата.
Ив. Пещерски: Първо е нужно да има ръководител, но е важно и хората да имат потребност. Вижте българските общности в Европа, в Америка, навсякъде по света - има клубове, защото хората искат да имат среда и да танцуват български народни танци. Преди време хората са имали такава среда - на сватби, на войнишки изпращания, на банкети, в по-стари времена всяка неделя на хорото след черква. Години наред имаше вакуум, а сега стана модерно. Но това е начин човек да се обърне към нашите традиции.
- Кои са най-големите постижения на ТК “Надежда” за изминалото десетилетие?
Н. Камбурова: Не гледам на нещата по този начин, като на постижения. Идеята е да се разтоварим, да ни е хубаво и да запалим и други хора. Да общуваме и да се забавляваме заедно, а не да се борим за награди и класирания! Преди и след всяка репетиция поне по 15 минути общуваме - това е част от удоволствието, от социалния контакт. Имаме танцьори, които в клуба станаха приятели и близки. Това ме кара да го правя и да искам винаги да е така.
- Хорото свързва, обединява хората. Как се играе хоро във време на задължителна социална дистанция? Как се отрази извънредното положение на вашата дейност?
Н. Камбурова: Извънредното положение за мен съвпадна с това, че си счупих крака и изобщо не можех да танцувам. Но има ли желание, има и начин! Сега танцуваме не хванати за ръце, а за кърпи - много практичен подарък от фестивала “Пролетно хоро”. Има начин да спазваме всички изисквания, да перем и дезинфекцираме, да играем на открито. Важното е, че чувството е същото - хората чакаха с огромно нетърпение пак да танцуват. В момента, в който ни разрешиха, телефоните загряха - “Почваме!” Мислех, че дейността ще тръгне много трудно, оказа се точно обратното. В момента дори танцуват повече хора, отколкото преди - групите са пълни. Тази психоза, с която живяхме, кара мнозина сега да търсят начини да се разтоварват, да се откъснат от извънредната обстановка.
Ив. Пещерски: Трябва да благодарим на колегите, които се пребориха и излязоха на протест на 24 май, за да можем да упражняваме нашата професия.
- Значи за ТК “Надежда” надеждата остава жива?
Н. Камбурова: За юбилея на 6 юни бяхме планирали прекрасни неща. Но ще празнуваме до края на годината, ако обстановката позволява или ще празнуваме 11 години. Ние сме се разбрали - когато вече не можем да танцуваме дори с бастуни, ще отидем в групата за стари градски песни, защото имаме нужда от сцената. Харесва ни да бъдем едно малко общество, свързано с българския фолклор, музика, танц. Виждаме светло бъдеще за тази дейност, която ще се развива и няма да спре. От 3 години с нас като хореограф работи Аделина Пещерска. Имаме сценична група, с която правим танци върху народни хора. Групата е към клуба, участва в семейни и други тържества като изненада и поздрав. Това е сценично изкуство, което се прави от аматьори, но влагаме много усилия, участваме във фестивали и се развиваме с голям мерак. Надеждата остава!
Елена Баева