МОЯТА УЛИЦА: МОЯТА УЛИЦА“ е новата рубрика, която вестник „Темпо“ предлага на своите читатели през лятото на 2020 г. Искаме да се разходим из улиците на Велинград заедно с хората, които живеят там. Знаем, че на повече улици ще открием много проблеми – нашата цел е да ги покажем, за да се търсят решения. Сигурно ще има и улици, чийто жители няма да критикуват, а ще се похвалят – нека видим и тях като пример как може да изглежда Велинград. За да дадем пример, първи в „МОЯТА УЛИЦА“ ще се включим журналистите от вестник „Темпо“. Междувременно очакваме вашите покани, за да дойдем и да разкажем и за вашата улица!

Живея на улица „Евлоги Георгиев“ и понякога си мисля, че тук са концентрирани 90% от проблемите на Велинград. Сигурно почти всеки велинградчанин мисли същото за своята улица, гледайки голямата картина на нашия град през прозореца на дома си.
„Евлоги Георгиев“ е улицата на канала на река „Луковица“ от Калъчов мост до парк „Вельова баня“. Тя е една от най-слънчевите улици във Велинград, важна пътна артерия за центъра на кв. Лъджене и затова през определени интервали от време се радваме на асфалтиране или закърпване на дупките. Например, когато в началото на ХХI век общината взе парите от продажбата на Хлебозавода, нашата улица бе една от тези, които бяха цялостно асфалтирани. Е, качеството на асфалтирането и преди, и сега е толкова „добро“, че скоро дупките пак зейват…Много „помагат“ и други фактори. На първо място авариите на водопроводите – в момента на нашата улица броят на дупките заради тях е над 20, като тенденцията винаги е към увеличение.
Като си говорим за подземната инфраструктура, друг голям проблем на улицата е канализацията, особено след включването на няколко големи нови хотела към нея. Освен стари, канализационните тръби на улицата са тесни, така че не издържат на това допълнително натоварване. Резултатите – при силен дъжд фекални води наводняват дворове и мазета. Каналочистачната машина на „ВКТВ“ се бори да се справи, но не със самия проблем, а само с последствията. Общината, която по закон отговаря за ВиК инфраструктурата, е запозната с темата, обаче от години и към момента се ограничава само с обещания за бъдещ колектор и стои с широко затворени очи пред факта какви води се изливат в реката. В същото време Общинският съвет почти всеки месец дава зелена светлина за бъдещо строителство в зоната от Вельова баня към Марина ливада, но не и пари за ремонт и подмяна на съществуващата крайно недостатъчна канализационна мрежа…
На големия и продължаващ да расте брой хотели трябва да „благодарим“ и за многократното разкопаване на улицата за прекарване на топлопроводи за минерална вода. Улицата е много удобна за тази цел, защото около реката няма изградени тротоари - къде ти такъв лукс в СПА столицата на Балканите през XXI век! Затова с благословията на общината инвеститорите пускат техниката да копае до стената на реката и следват месеци изпитание на търпението на живеещите. Ако мислите, че след като е прокарал топлопровода по този толкова лесен (без да прокопава асфалт) и икономически изгоден начин, инвеститорът си прави труда поне да утъпка и заравни терена, то не сте познали. А ако мислите, че общината налага санкции и изисква работата да бъде довършена в полза на градоустройството и на гражданите, то наивността пак ви е попречила да познаете.
Като всяка улица, разположена на двата бряга на река, и нашата с внимание следи „нивото на реката в сантиметри“. Още е пресен споменът от голямото августовско наводнение през 2005 г., когато парк „Вельова баня“ стана аквапарк, а иначе спокойната „Луковица“ заплашваше да прелее. Между Калъчов мост и моста при Женска баня реката е хваната в бетонно корито, в другия участък обаче растителността и коритото трябва да се чистят - на снимката ясно се вижда днешното състояние.
Като паметник на общинската безотговорност толкова години наред стои разрушената при наводнението стена до моста на входа на парка – толкова общински управи се смениха, нито една не си мръдна пръста да възстанови стената! И нито една общинска управа не се трогна поне от факта, че точно на това място тренират децата от клуба по ски бягане... Освен че е опасна, разрушената стена често-често попада пред погледа и фотообективите на гостите на курорта и то в гарнитура с боклуците, изхвърлени под същия мост. Няма как да скрием – мнозина все още смятат, че реката е удобно място да метнеш строителни отпадъци, дюшеци, торбичка с боклук… Улицата също се ползва за сметище, като това най-ясно личи в района на Калъчов мост. Там едно от платната е асфалтирано, но и след ремонта при силен дъжд остана участък, който се завирва с вода...
През 2019 г. двете платна на ул. “Евлоги Георгиев” станаха еднопосочни. От месеци обаче това е ясно само за тези, които редовно пътуват по този маршрут. Защото знаците за еднопосочна улица, поставени на моста пред парка на Вельова баня, отдавна ги няма. Единият знак беше хвърлен в реката и изваден от живеещи на улицата граждани, за да могат от КАТ или от общината да го монтират. Да, ама не - знакът изчезна, а че улицата е еднопосочна на това място няма как да се разбере. Само подсещаме отговорните органи...
Друга постоянна гледка на улицата, характерна за Велинград, е чешмата с минерална вода. Според часа и сезона, тя е автомивка, пералня, баня, а също и спасение за цялата махала при спиране на водата. Улица “Евлоги Георгиев” е и част от витрината на СПА столицата - на нея се намират Централният минерален плаж “Йосиф Шнитер”, хотел “Рич”, Курортна поликлиника, Боров парк.
Моята улица завършва с Вельова баня – и паркът, и банята са любими на велинградчани и туристите - още повече по време на извънредно положение! След европейския ремонт през 2011 г. паркът остана без напояване на зелените площи, но пък се сдоби със спортна площадка, която се полза целогодишно и почти денонощно. След години безводие кметът К. Коев спази обещанието си и през 2019 най-после потече чешмата на извор № 11, която е един от символите на Велинград като град на лечебните минерални води.
И накрая да се похвалим с красивия оазис от зеленина, цветя и дървета, с който живеещи на улица „Евлоги Георгиев“ украсяват част от площта край реката. Със собствени средства, с много желание и старание, с всекидневен труд хората от съседните къщи превръщат липсващите тротоари в радващи окото градинки. Колкото и проблеми всекидневно да откриваме на нашата улица, искаме тя да бъде чиста и красива, защото е част от дома и града ни.
Елена Баева