Тази година се навършват сто и седемдесет години от рождението на Иван Вазов - Патриарх на българската литература. По този повод НЧ „Методий Драгинов – 1936“, с. Драгиново пое инициативата всяка седмица да се публикуват в социалните мрежи кратки видеоматериали с изпълнение на Вазови творби. Произведенията на големия писател се представят по различен начин. Включиха се читатели от клуб ”Приятели на библиотеката”, ученици, учители и други личности, свързани с културния живот на селото.
Към проекта, с много ентусиазъм, се присъединиха и самодейните артисти от групата „Драгиновски реализъм“, за които искам да разкажа малко повече.
Идеята за възстановката дойде от нашата библиотекарка Елка Кепчелева. Имайки предвид продължителните условия на карантина и бездействие, на медийно облъчване и психоза, с групата приехме това предизвикателство. И то наистина бе предизвикателство, защото Вазов не бива да изглежда набързо скалъпена сценка, текст от Вазов не значи поредния скеч, а „Под игото“ идва с отговорността да се отнесеш напълно сериозно и с уважение към това, което правиш. Разбира се, всичко това с ясната идея, че ние не сме професионални сценаристи, режисьори и актьори и крайната продукция ще има своите компромиси.
С някои дребни изключения, костюмите се вписваха добре в епохата, която трябваше да бъде пресъздадена. За това голяма заслуга имат секретарят ни Мильо Кепчелев, а също така ОНЧ „Св. св. Кирил и Методий – 1905“ гр. Велинград и читалище „Будилник – 1898“ гр. Ракитово, които имат нашите големи благодарности.
Крайният резултат отне на групата около един месец. Така, в специално подготвена за целта стая от местното училище, оживяха Вазовите герои от главата „Радини вълнения“ на романа „Под игото”. Възстановката заснехме и публикувахме в няколко интернет платформи. Въпреки, че е само девет минути и участниците не са профисионалисти, трябва да се признае, че опитът ни се получи доста сполучлив и заслужава всички похвали, които получаваме като отзвук.
Наш оператор и монтажист е Осман Маджиров. Той заснема почти всяка наша изява. Негова е заслугата видеото да улови настроенията и емоции от лицата, от действията на героите и те да въздействат на зрителите.
Такъв тип възстановка, както вече казах, е нещо ново за младите артисти, но потенциалът, който имат, енергията, се виждат с просто око и предполага още и дори по-големи подобни начинания.
Иначе групата дебютира през 2018 г. и смея да твърдя, ударно съживява театралния живот в Драгиново, който в последните години се състоеше в някоя кратка сценка от ученици. Първото представление, след което се ражда и името – „Драгиновски реализъм“, препълва няколко пъти залата на селското читалище. Веднага след края си личеше, че хората отдавна чакат своята глътка развлекателен въздух и наистина жадуват за подобни събития, макар и да нямат навика да присъстват. По един напълно автентичен начин, изпълнен с много самоирония, представяме сцени от местния бит и нрави. Всички декори, костюми и приготовления за изявите си, изготвяме сами и със собствени средства, като целта е да се запази неповторимостта на драгиновската култура.
Тази сатирична линия продължава и в следващото ни голямо представление „Дива реалност“, което също прави залата тясна за всички, желаещи да го гледат. Заставайки на сцената и гледайки претъпканата зала на селското читалище, за едни млад човек, а и за всеки артист може би, е нещо наистина специално. Сигурен съм, всеки помни мига, в който се покланя на фона на несдържаните и напълно искрени аплодисменти.
Групата също така има и редица изяви, свързани с различни мероприятия, тържества и празници, а израстването, смея да твърдя, личи при всяка следваща – израстване в игрово отношение, в костюмите, декорите, дори и в посланията, които отправяме през текстовете си.
Интересна, но за мен основна и много важна особеност при тези събития е, че посетителите не плащат своите билети преди представленията, а след техния край, като сумата определят самите те - зрителите. Освен това, абсолютно всички спечелени средства дотук се даряват за благотворителни каузи и въпреки че не е редно да се назовава точна сума, ще кажа само, че тя възлиза на няколко хиляди лева. Надявам се и занапред да продължим с благотворителните каузи! Също така с групата инициирахме и няколко други кампании като тази за почистване на селото. Това се случи три или четири пъти с различна успеваемост. В момента пък опитваме да съберем средства за ремонт на залата в читалището, какъвто не е правен още от нейното построяване в началото на 70-те години. Заедно с това, подготвяме следващото си голямо представление за времето, в което залите ще могат отново да приемат зрители в по-голям обем.
В заключение, вашите читатели трябва да знаят, че за читалището в село Драгиново са ясни няколко неща. Тук се работи, въпреки липсата на средства, тук продължава да бъде средище на таланти, въпреки текучеството на мозъци. А ние, младите реалисти, се опитваме да минем отвъд този преход, който продължава вече повече от три десетилетия. И може би ще успеем...
Мехмед Атипов