Най-младият пчелар в нашия край
Публикувано на 11 Aug 2020 09:21
Той е Димитър Б. Петров, едно момче на 13 години, което с много труд и амбиция сбъдна мечтата си и наесен ще бъде ученик в НПГГС „Христо Ботев“. Винаги е искал да учи в Горския техникум и ето, че това време дойде.От къде е тази любов към гората? Може би от Беслет, където често ходи особено през лятото или живителната сила на предците му е „виновна“, чиито корени са от гордата и мистична Ковачевица и от Беловския балкан, не знам, но любовта към гората и нейните тайни (особено работата по археологическите обекти), слънчевите поляни и горските пътеки е факт.
Причината да предложа на вашето внимание Митето е още един факт. Оказва се, че той е най-младият пчелар в нашия край. Само преди няколко месеца изведнъж пчелите и техният начин на живот му влязоха, както се казва, „под кожата“ и вече почерпи с първия произведен от „неговите“ пчели мед.
Любовта и любопитството към производителките на мед и не само (те произвеждат пчелен восък, прашец, млечице, прополис, а от меда предците ни са правили и медовина), си има своето обяснение, което пък доказва верността на думите, казани от народа ни, че „генът си е ген“. Неговият прадядо Георги (връзката с Ковачевица) е бил пчелар и това е работил през живота си. Кошерите са били на Беслет, а оттам до родната Ковачевица пътят е къс. Своята любов към пчелите и тайната на занаята той предава на сина си и на една от дъщерите си - бабата на Митето. И можем да приемем, че занаятът „пчеларство“ в това семейство няма да загине, щом като най-младото поколение вече работи, учи и трупа опит.
На въпросите ми кога, защо и от къде това желание и любов към пчелите Митето отговори: “Мисля, че не се е появил изведнъж интересът ми към пчелите, защото ходехме през лятото на Беслет. Там баба имаше няколко кошера, за да имаме мед през годината. Аз не съм проявявал голямо любопитство, но винаги съм помагал, когато са ми казвали какво да правя. Докато преди няколко месеца (ние вече нямаме кошери с пчели) изведнъж почувствах необходимост и желание да започна да отглеждам пчели и да се занимавам с пчеларството.
Може би факта, че се заговори по-сериозно, покрай карантината и коронавируса, за изчезването на пчелите, а това значи и на живота на нашата планета, не знам, но от тогава аз всеки ден съм на пчелина на дядо Митко (брата на баба), който има добър пчелин. Той ми каза, че щом толкова много ме интересуват пчелите, ще ми подари едно пчелно семейство. Затова баба ми подари един празен кошер, който аз почистих, измих, дезинфекцирах, боядисах го, за да стане чист и красив и вече съм собственик на един „жив“ кошер. Така започнах още повече да прекарвам времето си на пчелина, да питам и да се уча не само на теория, но и на практика. Научих как се правят и започнах да правя рамки и как те се подреждат в кошера. Научих още и за значението на „магазина“ и какво значи „далак“ в кошера.
Вече успешно ползвам пушилката, след като бях много жестоко нахапан от пчелите преди това и така разбрах, че те държат да ги уважаваш и да си внимателен с тях. И научих още, че пчелите, които имат много силен инстинкт за самосъхранение, щом усетят дим, започват усилено да си пълнят коремчетата с мед, защото си мислят, че това може да е пожар и кошерът може да изгори. Затова те си пълнят коремчетата с храна като запас, за да имат за повече време, докато си намерят нов празен кошер или високо и безопасно място, а може и хралупа на дърво, където да си направят нова колония.
Започнах и да чета повече за пчелите. Така узнах, че пчелите са едни от най- работливите живинки на земята и живеят при много строга организация. На „вратата“ на кошера има пчели пазачи, които пазят от чужди пчели и насекоми. Влизайки в кошера, пчелата работничка, която за един живот (не повече от 2 месеца) може да произведе 1,5 супена лъжица мед, оставя събрания прашец в питата, където се обработва като една част отива в т.н. магазин, откъдето човекът го взима, а последната част остава за царицата-майка, която снася пилото (яйцата) и за останалите пчели. В един кошер могат да живеят до 80 хиляди пчели, като всяка една може да измине до 15 км на ден, за да стигне до цветния прашец и всяка си знае мястото и работи за кошера. Тя събира прашец и нектар от 2 милиона цвята, за да направи 1 кг мед и за това трябва да се изминат над 90 хиляди километра.
Научих още, че пчелите се пазят от кръвосмешение. Така например царицата-майка през размножителния период изпуска специален хормон, който само чуждите търтеи усещат, но не и тези от нейния кошер. Беше ми интересно да разбера, че пчелите общуват помежду си като танцуват, а царицата-майка снася до 3 хиляди яйца на ден или около 200 хиляди яйца на година и маточник (новата царица) и ако кошерът вече не я харесва, пчелите я хранят докато отгледа и стигне полова зрялост новата майка (28 дни),след което спират да я хранят, гонят е от кошера и тя умира.
Освен всичко пчелите опрашват 1/3 от хранителните растения, както и кафето, памука, тревите, които пък са храна за животните… Пчелите са и много важна икономическа сила. Според британските учени приносът им за икономиката им е на стойност 185 милиона долара годишно, а за Мексико тази сума е 2 милиарда долара, а според д-р Джордж Макгавин тяхното опрашване спестява около 130 милиарда евро.
За пчелите и за тяхното отглеждане научавам все нови и нови неща, което ме кара все повече да ги уважавам и да искам да се грижа все по-добре за тях. Притеснявам се, че техният брой непрекъснато намалява не само у нас, но и по света заради замърсяването на планетата, все по-малко оставащите незастроени места и все повече използването на отрови, с които се пръска при това, много често без предупреждение за пчеларите. Аз и затова искам да кажа думите на Айнщайн, че „Ако изчезнат пчелите, човечеството може да просъществува само 4 години преди да изчезне.“ А аз не искам да изчезнем.”
Веска Божкова
Причината да предложа на вашето внимание Митето е още един факт. Оказва се, че той е най-младият пчелар в нашия край. Само преди няколко месеца изведнъж пчелите и техният начин на живот му влязоха, както се казва, „под кожата“ и вече почерпи с първия произведен от „неговите“ пчели мед.
Любовта и любопитството към производителките на мед и не само (те произвеждат пчелен восък, прашец, млечице, прополис, а от меда предците ни са правили и медовина), си има своето обяснение, което пък доказва верността на думите, казани от народа ни, че „генът си е ген“. Неговият прадядо Георги (връзката с Ковачевица) е бил пчелар и това е работил през живота си. Кошерите са били на Беслет, а оттам до родната Ковачевица пътят е къс. Своята любов към пчелите и тайната на занаята той предава на сина си и на една от дъщерите си - бабата на Митето. И можем да приемем, че занаятът „пчеларство“ в това семейство няма да загине, щом като най-младото поколение вече работи, учи и трупа опит.
На въпросите ми кога, защо и от къде това желание и любов към пчелите Митето отговори: “Мисля, че не се е появил изведнъж интересът ми към пчелите, защото ходехме през лятото на Беслет. Там баба имаше няколко кошера, за да имаме мед през годината. Аз не съм проявявал голямо любопитство, но винаги съм помагал, когато са ми казвали какво да правя. Докато преди няколко месеца (ние вече нямаме кошери с пчели) изведнъж почувствах необходимост и желание да започна да отглеждам пчели и да се занимавам с пчеларството.
Може би факта, че се заговори по-сериозно, покрай карантината и коронавируса, за изчезването на пчелите, а това значи и на живота на нашата планета, не знам, но от тогава аз всеки ден съм на пчелина на дядо Митко (брата на баба), който има добър пчелин. Той ми каза, че щом толкова много ме интересуват пчелите, ще ми подари едно пчелно семейство. Затова баба ми подари един празен кошер, който аз почистих, измих, дезинфекцирах, боядисах го, за да стане чист и красив и вече съм собственик на един „жив“ кошер. Така започнах още повече да прекарвам времето си на пчелина, да питам и да се уча не само на теория, но и на практика. Научих как се правят и започнах да правя рамки и как те се подреждат в кошера. Научих още и за значението на „магазина“ и какво значи „далак“ в кошера.
Вече успешно ползвам пушилката, след като бях много жестоко нахапан от пчелите преди това и така разбрах, че те държат да ги уважаваш и да си внимателен с тях. И научих още, че пчелите, които имат много силен инстинкт за самосъхранение, щом усетят дим, започват усилено да си пълнят коремчетата с мед, защото си мислят, че това може да е пожар и кошерът може да изгори. Затова те си пълнят коремчетата с храна като запас, за да имат за повече време, докато си намерят нов празен кошер или високо и безопасно място, а може и хралупа на дърво, където да си направят нова колония.
Започнах и да чета повече за пчелите. Така узнах, че пчелите са едни от най- работливите живинки на земята и живеят при много строга организация. На „вратата“ на кошера има пчели пазачи, които пазят от чужди пчели и насекоми. Влизайки в кошера, пчелата работничка, която за един живот (не повече от 2 месеца) може да произведе 1,5 супена лъжица мед, оставя събрания прашец в питата, където се обработва като една част отива в т.н. магазин, откъдето човекът го взима, а последната част остава за царицата-майка, която снася пилото (яйцата) и за останалите пчели. В един кошер могат да живеят до 80 хиляди пчели, като всяка една може да измине до 15 км на ден, за да стигне до цветния прашец и всяка си знае мястото и работи за кошера. Тя събира прашец и нектар от 2 милиона цвята, за да направи 1 кг мед и за това трябва да се изминат над 90 хиляди километра.
Научих още, че пчелите се пазят от кръвосмешение. Така например царицата-майка през размножителния период изпуска специален хормон, който само чуждите търтеи усещат, но не и тези от нейния кошер. Беше ми интересно да разбера, че пчелите общуват помежду си като танцуват, а царицата-майка снася до 3 хиляди яйца на ден или около 200 хиляди яйца на година и маточник (новата царица) и ако кошерът вече не я харесва, пчелите я хранят докато отгледа и стигне полова зрялост новата майка (28 дни),след което спират да я хранят, гонят е от кошера и тя умира.
Освен всичко пчелите опрашват 1/3 от хранителните растения, както и кафето, памука, тревите, които пък са храна за животните… Пчелите са и много важна икономическа сила. Според британските учени приносът им за икономиката им е на стойност 185 милиона долара годишно, а за Мексико тази сума е 2 милиарда долара, а според д-р Джордж Макгавин тяхното опрашване спестява около 130 милиарда евро.
За пчелите и за тяхното отглеждане научавам все нови и нови неща, което ме кара все повече да ги уважавам и да искам да се грижа все по-добре за тях. Притеснявам се, че техният брой непрекъснато намалява не само у нас, но и по света заради замърсяването на планетата, все по-малко оставащите незастроени места и все повече използването на отрови, с които се пръска при това, много често без предупреждение за пчеларите. Аз и затова искам да кажа думите на Айнщайн, че „Ако изчезнат пчелите, човечеството може да просъществува само 4 години преди да изчезне.“ А аз не искам да изчезнем.”
Веска Божкова
Велинград тел: 0876521487
Продава апартаменти във Велинград
CopyRight Вестник "Темпо" ЕООД , Велинград 2023