На юлската сесия 24 съветници единодушно и без дума коментар в залата приеха документ с амбициозното име „Дългосрочна програма на Община Велинград за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници и биогорива“. Като най-богатия с топли минерални води и сред първите по брой слънчеви дни в годината град в България, за Велинград подобна програма трябва да бъде от първостепенна важност. Но дали е така в действителност?
За да се запознае с програмата, човек първо трябва да се въоръжи с голямо търпение и да успее да подреди наличните 65 страници – в буквалния смисъл, защото на сайта на общината са качени разбъркано.
Второто, което прави негативно впечатление, е „актуалността“ на данните, върху които стъпва анализът. „Актуалност“ задължително е в кавички, защото данните за местната икономика са от 2014-2015 г., за селското стопанство и горите – от 2015-2016 г., за животновъдството от 2009-2013 г., за демографията от 2011-2017 г., за средната работна заплата от 2015 г., за качеството на атмосферния въздух от 2007 до 2011 г., за трудовата заетост от 2014-2015 г. и т.н. Много по-ценна би била дългосрочна програма, която се базира на актуалното състояние поне на основните сфери от обществено-икономическия живот във Велинград и общината. Настоящата оставя впечатлението по-скоро за „копипейст“ на стари данни, без дори да е направен опит за осъвременяването им.
Че програмата от 2020 г. използва стар текст се потвърждава многократно. Как така през 2020 г. общината записва в дългосрочна програма, че е „в процес на изработване на Интегриран план за градско развитие“, какъвто бе факт още през 2014 г.?! Как в програмата фигурира текст за липсата на геотермална отоплителна система в читалищата във Велинград, включително в НЧ „Васил Левски-1904“, чието парно през 2019 г. бе захранено с минерална вода?! И че „някои обществени сгради са с геотермално отопление, изградено преди 1984 г.“, без поне да се спомене, че има училища и детски градини с геотермално отопление, изградено след въпросната далечна година? Защо четем, че предстои пускането на водопровод Водев чарк или че няма изградена поливна система по бул. „Съединение“, където на места общината направи капково напояване? Или че дарената от Цвета Шуманова къща, в която се намира Художествената галерия, се стопанисва от Фонд „13 века България“, при положение, че фондът още преди години прехвърли стопанисването на общината? Странно е (меко казано!) в анализа като възможна заплаха през 2020 г. да е посочено „закриване на общинската болница“?! Могат да бъдат изброени още много подобни примери, които нагледно доказват, че дългосрочната програма е загубила своята актуалност още преди да бъде гласувана.
Безспорен плюс на програмата са данните за строителството на топлопроводи за минерална вода за периода от 2002 до 2019 г. В подробната информация са изброени поотделно всички 51 разрешителни и имената на ползвателите, със съответната дължина на трасетата. Но очевидно в публикуваната таблица е допусната техническа грешка, като линейните метри са заместени с километри и се получават невъзможни числа. При сумирането на данните се получава, че общата дължина на изградените тръбопроводи е 27 039 километра – явно става въпрос за метри и някой трябва да направи корекция поне в официалния текст на програмата.
Плюс е и критичният тон на част от констатациите в програмата (дали и те не са от стар текст?!). Например: „Минералната вода е стратегически ресурс както за развитие на туристическите услуги, така и като възобновяем източник на енергия. Използването й като възобновяем източник на енергия е със спорни обществени резултати до настоящия момент. Изпълнението на подземната инфраструктура за минерални води някой път е с плачевни резултати за състоянието на уличната мрежа“. И още един пример: „Като слаби страни са отчетени произволните количества минерални води, които са раздадени, което води до неефективност и криза в ползването на минералните води… Само част от ресурса е за балнеопроцедури и лечебни цели, без да е налице стратегическо планиране на съотношението балнеология/отопление“.
Най-важната част в една дългосрочна програма е стратегията за бъдещето. В случая „стратегията“ се свежда до обучение по енергиен мениджмънт на общински служители, провеждане на информационни дни за възобновяеми енергийни източници, семинари, професионално обучение и образование… Ако с това се изчерпват плановете на общината по една от най-важните „зелени“ теми, в които Европейският съюз планира в следващите години да инвестира милиони и милиарди евро, то Велинград не си е написал домашното. С такава „стратегия“ топлите минерални води ще продължат да се леят по улиците и към хотелите на избрани бизнесмени, обществените сгради ще продължат да се отопляват с пелети или с нафта, местните управници ще продължават да обещават средства за геотермия от Норвежката програма. А през това време други градове, без да разполагат с огромните природни дадености на Велинград, вече ще са разбрали, че датата в календара се е сменила и ще са гарантирали (а не обещали!) на своите жители и отопление чрез възобновяеми енергийни източници, и чист атмосферен въздух, и запазени гори и води.
Дали безмълвно гласувалите програмата общински съветници смятат, че проблеми в сферата на използването на възобновяеми енергийни източници във Велинград няма или просто не са чели дългосрочната програма? Възможна е и друга причина - често подобни програми и стратегии се гласуват проформа, като задължително бюрократично бреме. Но крайният резултат е приемане на стратегия, в която липсва стратегия. А когато човек не знае накъде е тръгнал, най-често не стига на точното място.
Елена Баева
ВЕИ „Власа“