След централния булевард “Съединение” “Хан Аспарух” е втората по дължина улица във Велинград. Тя е близо 2.5 километра, като започва от кръстовището при “Александрия” и свършва при кръстовището на бившия Горски пункт в посока Юндола.
Една разходка по ул. “Хан Аспарух” е разходка и в историята. Това е главната улица в Лъджене още от времето, когато днешният квартал е едно от селата в Чепинското корито и особено след 1896 г., когато е открито шосето Пазарджик - Лъджене. На тази улица през различни години са построени ключови сгради за селището - съдът, читалището, пощата, общината, тук са най-голямата централна пешеходна зона, както и няколко парка. И преди, и сега на тази улица е събрана голяма част от обществения, икономическия и културния живот на Велинград.
С днешна дата ул. “Хан Аспарух” посреща гостите на Велинград с поставената преди дни дървена скулптура с мечки, която вече е и най-новата точка за снимки в СПА столицата. Още първите метри са показателни за един от големите проблеми на ул. “Хан Асрапух” за целия участък до пешеходната зона: паркирането. Въпреки че е синя зона и има обособена стоянка за таксита, в тази част на улицата е трудно и да се паркира, и да се премине с МПС, защото трафикът е засилен заради многото магазини и институции в района. Живеещите тук обръщат специално внимание на кръстовището със също натоварената ул. “Винчо Горанов”. На снимката сме показали как е скрит знакът “Стоп” - ако шофьорите не си знаят, че трябва да спрат, в момента почти няма шанс да видят знака!
Пешеходната част на ул. “Хан Аспарух” - от централния площад до парк “Вельова баня”, безспорно е сред любимите маршрути за разходка и на велинградчани, и на туристите. За Велинград “Хан Аспарух” е това, което е “Унтер дер линден” за Берлин - улицата на липите. За това велинградчани сме благодарни на баща и син Яко и Стоян Делибалтови. Една кратка история, която е добре да помним: през 1942 г. общинският служител по озеленяването в Лъджене Яко Делибалтов решава за засади липи в центъра на селото. Тъй като няма общински разсадник, заедно с още трима общински служители изваждат липови фиданки от местността Бакърджийския хан, но тогава горски служител налага глоба от 200 лева. Общината отказва да плати и Яко Делибалтов покрива глобата със собствени средства. Липовите фиданки са засадени и запазени, а по-късно неговият син Стоян Делибалтов продължава засаждането на липи по улицата от Стария съвет до Вельова баня. За приноса си към зелената система Стоян Делибалтов е удостоен със званието “Почетен гражданин на Велинград”. За мнозина велинградчани липите по ул. “Хан Аспарух” са любима част от градския пейзаж. Е, има и други, които предпочитат да окастрят дърветата. Има и трети, които всяко лято унищожават липи в стремежа да наберат липов цвят...
Пешеходната част на улицата е свързана и с още един почетен гражданин на Велинград - оперният певец Николай Гяуров, признат за Бас номер едно на планената. Неговото име носи централният площад на града, а на ул. “Хан Аспарух” са паметникът на Н. Гяуров (до сградата на общината) и къщата, в която той живя със семейството си. Къщата не е обозначена по никакъв начин и затова туристите често питат коя е тя. Срещу къщата има парк и минерална чешма. Кореняците лъдженчани я наричат Дафовата чешма, но е позната и като Гяуровата чешма. За туристите това е една от най-предпочитаните чешми, като в почивните дни често се образуват опашки от хора, дошли с автомобили и бусове да си налеят минерална вода от Велинград. В махалата се шегуват, че тази минерална чешма е точен индикатор за туризма - има ли хора, значи хотелите са пълни. Това лято обаче опашки почти няма...
Пешеходната разходка свършва пред парка “Вельова баня”. Тук улица “Хан Аспарух” се изкачва към кръстовището с улица “Юндола”. Това е един от най-критичните участъци по улицата. Буквално няма квадратен метър без дупки по асфалта. Големи са пораженията от прокопаването на трасе за минерална вода за хотел “Елбрус”. Друга част от дупките са от ВиК аварии. На места асфалтът е подкопан от огромното количество вода, което се стича по улицата при всеки по-обилен дъжд. При дъжд тази част на улицата се превръща във водосбор на реките, които идват от квартала над ул. “Юндола”. Често шахтите не успяват да поемат цялото количество вода и резултатите са видими. От години тук е и строителна площадка на два нови хотела, с постоянно движение на тежкотоварни автомобили, опасно дълбоки изкопи за основи и басейни, шум и прах. Крайно време е общината да направи ремонт на асфалтовата настилка! Или поне да изпълни контролните си функции кой къде и как копае и как след това възстановява асфалта. Още един сигнал, който изисква спешна намеса: уличните лампи в тази част на улицата не работят и трябва да бъдат сменени!
От кръстовището с ул. “Юндола” улица “Хан Аспарух” продължава към Националната професионална гимназия по горско стопанство “Христо Ботев”. От години преди началото на всяка учебна година се поставя въпросът за безопасното движение на учениците заради това, че на места уличното платно е превзето от паркирани автомобили, а на други от строителни дейности. Но и в този случай пътят от обещанията до отстраняването на проблема е мноооого дълъг...
Краят на ул. “Хан Аспарух” прилича на занемарен заден двор - много дупки по платното, непочистени с години храсталаци и купчини с отпадъци. Тук е едно от най-удобните места за изхвърляне на строителни и други отпадъци и често се образуват по няколко нерегламентирани сметища. Има инициативни хора, включително и от НПГГС “Хр. Ботев”, които периодични организират акции за почистване, но след броени седмици поредната каруца или камион изсипва поредните боклуци... Най-показателни за липсата на контрол от страна на общината са купчините пясъки и отпадъци, стоварени тук преди близо 2 години, които вместо да бъдат премахнати, посрещат туристите на този вход на Велинград.
Дълга улица - много проблеми и нужда от решения, защото “Хан Аспарух” е от улиците, които създават облика на Велинград.
Елена Баева