Книгата “Агресията в семейството: пътища за преодоляване” бе представена във Велинград от нейния автор д-р Огнян Димов. Вечерта на 4 септември в Художествената галерия се събра камерна публика, но от хора с интерес към психологията и психоанализата. И се получи разговор с различни гледни точки по огромната и особено актуална днес тема за агресията.
Авторът бе представен от уредника на галерията Бранко Манушев, който направи паралел с изложбата от произведения на български класици от ХХ век: “Тези творци са хора с богата душевност, които са искали да дават. Не винаги обръщаме достатъчно внимание към най-близките си, а ако не успяваме да поддържаме хармония в семейството, как ще го направим с хора, които не познаваме.”
Огнян Димов учи в София и Париж, има докторски степени по философия и психология и по психоанализа, работи като клиничен психолог и психоаналитик, член е на Европейската асоциация по психоанализа. Обмислял е книгата си 10 години, за да я напише за 10 месеца. Много често се слага знак на равенство между агресия и насилие, но в книгата си д-р Димов говори за друга, скрита форма на агресията - неосъзнатото желание да рушим другия и себе си, да сме в постоянен конфликт и това да ни доставя удоволствие. Завоалираната агресия често е с най-добри намерения, обясни д-р Димов и посочи примери как обичта също може да бъде вид агресия, когато не оставяме на другия място да живее, задушаваме го с обич, абсорбираме го. Днес емоционалният хаос заема плашещи размери, смята авторът. Според него все по-голямо е присъствието на жената майка, която променя класическото патриархално семейство и не оставя възможност на бащата да заеме полагащото му се място. Хармонията се разрушава, бащата абдикира, а момчетата се възпитават от майката, защото нямат като модел поведението на бащата.
Всеки от нас възпроизвежда модели на поведение, които сме възприели в детството от родителите си. Когато се свързваме в ново семейство, любов или приятелство, всеки от нас проиграва различни модели и често това води до разрушаване на връзките. Книгата е опит за самоанализ какво човек носи от своето минало и как то се отразява на неговия живот и на децата му. Трябва да разберем времето, в което живеем, да полагаме повече емоционални грижи, да се откажем от моделите. Авторът посочи, че ролята на съвременния родител много често е роля на осъзнатия шизофреник. Той подчерта, че родителят трябва едновременно да подкрепя и да възпитава. Ако само възпитава, става ментор. Ако само подкрепя, няма авторитет. Д-р Димов сподели, че често чува от пациентите си: “Имах родители, които ми бяха приятели, но имах нужда от родители”. Той цитира известните стихове на Халил Джубран “Нашите деца не са наши деца”, за да напомни, че децата ни са различни хора и че по никакъв начин не трябва да изживяваме травми от миналото или мечти за бъдещето чрез децата си. Особена форма на агресия е, когато родители внушават на децата си, че са им длъжни до живот, защото те са направили много за тях.
Ако нещата не минат през езика, през разговора, няма как да живеем в единство, каза д- Огнян Димов. Той отговори на много от зададените въпроси и говори за страха,който ни държи будни, но не трябва да го оставяме да ни залее. Всеки има тревожност и страхове, важното е да бъдем над страха, да живеем със самосъзнанието, че ще се справим и да разчитаме на себе си.
Елена Баева
Обичта също може да бъде агресия
