Тази улица е стара и беше една от първите, които бяха благоустроени, тъй като по онова време (някъде около 1960-та) само по нея можеше да се стигне до Балнеосанаториума на трудещите се селяни и до „Методи Шатаров” (“Гущера”). От тях хората отиваха до ул „Тошо Стайков”, а там се присъединяваха и почиващите от „Двореца” и отиваха към главната и центъра. Просто такава беше тогава уличната инфраструктура.
В началото на улицата, до Боров парк, имаше чешма, от която течаха топла минерална и студена вода! ега там е стена, а по цялата улица няма нито една чешма - нито за минерална, нито за студена вода. И това не е в Африка, а в СПА-столицата?!
И ако няма вода, която да блика от чешми, в продължение на много години бликаше вода от честитЕ аварии на водопроводната система на улицата. Преди 3 години се намериха пари и беше подменена извънпланово старата етернитова водопроводна тръба и оттогава аварии няма. Но улицата не беше ремонтирана изцяло, а само „закърпена”. Тя беше разбита при строежа на множеството нови хотели по нея, но те не бяха задължени да извършат ремонт. И улицата ще бъде такава може би още 30-40 години?
Както почти навсякъде в града и по тази улица общината не е поставила нито метър тротоар. Там, където има такъв, той е поставен от живущите по улицата. Аз съм един от тях! На останалите места вместо тротоар, има купища от пясък, дървета, слама и какви ли не боклуци! А тротоарът не е частна, а публична общинска собственост, за която общината е длъжна да се грижи! Е, длъжна е, ама...
Само съседът Димчо е направил уникален тротоар около хубавата си къща на ъгъла с ул. ”Мир” - тротоар от ...зелена трева, която той постоянно коси с машина и поддържа в перфектно състояние!
Преди, краят на улицата беше балнеосанаториумът на трудещите се селяни, но сега е един от най-новите хотели: петзвездният „Инфинити”. Общата й дължина е около километър.
В началото на улицата се намира училище или по-скоро част от СУ ”Св. св. Кирил и Методий”, в която се учат малките ученици от начална степен. Преди това там беше пионерският дом. А преди него на това място имаше баскетболно игрище с настилка от .....сгур! Да, от черна сгур. И затова ние наричахме игрището „Черното”!
По улицата живееха и живеят хора с различни професии: лекари, зъболекари, фармацевти, спортисти....разни чешити. На нея е и къщата на моя съученик Велчо Клешков, с чието семейство наскоро се случи страшна трагедия... Тук е къщата на Тошко Филипов, легендарният вратар на „Чепиняец” и сина му журналист Костадин Филипов.
По време на моето детство на тази улица живееха десетки деца! Имахме си и сигнал. Лошото е, че сега пак само хора от нашето поколение се виждаме и разговаряме по улицата. Нашите родители отдавна починаха. Деца почти няма....
Улица, застинала в миналото.
Иван Велчев
МОЯТА УЛИЦА: Улица ”Гоце Делчев” - застинала в миналото
