София Ключкова: Хората имат нужда от истина
Публикувано на 22 Sep 2020 09:51
На 28 септември Програма Достъп до информация (ПДИ) ще връчи за 18-и път своите годишни награди за принос в областта на свободата на информация. Така ПДИ отбелязва 28 септември – Международния ден на правото да знам.
Тази година един от шестимата граждани, номинирани за позитивните награди “Златен ключ”, е г-жа София Ключкова, председател на създадения преди 13 години Инициативен комитет “Да поработим за Велинград”. Нейната номинация е издигната от журналиста Тодор Грозев, координатор на ПДИ за област Пазарджик, който в мотивите си посочва: “Номинирам я и за активността й, и за това, че тя усилено търси не само своите права чрез ЗДОИ, а и правата на съгражданите си. Въпреки че е на 78 години, тя не спира да подава заявления по ЗДОИ до Община Велинград, РДНСК, ДНСК, Басейнова дирекция-Пловдив, различни министерства, а през тази година благодарение на усилията й прокуратурата успя да събере доказателства и да събори в съда заповед на РДНСК която оставя в сила скандално решение на община Велинград отпреди години, узаконяваща хем незаконен двуетажен ресторант, който отгоре на всичко попада и в защитения парк "Клептуза".”
ПДИ ще раздаде 4 награди “Златен ключ”, с които цели да окуражи активни граждани, журналисти и неправителствени организации да упражняват правото си на достъп до информация и да насърчи институциите да бъдат прозрачни и отчетни пред обществото и 2 антинагради “Катинар” и “Вързан ключ”, за да се посочат институциите, които нарушават правото на достъп до информация.
Велинградчани познават добре дейния характер на г-жа София Ключкова, свършената от нея работа и безкомпромисната й гражданска позиция. Този път разговаряме с нея за трудния път, по който гражданинът получава информация от институциите, за правото да знаем, което не е даденост, а изисква постоянна борба, за това доколко велинградчани са информирани по важните проблеми на града и общината.
- Госпожо Ключкова, как приемате номинацията за наградата “Златен ключ” за гражданин, който активно търси информация? - Може би малко притеснена. Защото това, което правя, не е само моя заслуга, а на много хора. Но и се гордея, защото Велинград показва, че гражданското общество вече набира скорост. Макар че все още има страхове у хората, те започват да изразяват открито своите виждания по проблемите на нашия град.
- ЮНЕСКО обявява 28 септември за ден на правото да знам. Какво показва вашият богат опит в търсенето на информация от различни институции - лесно ли е да упражниш това право или по-скоро трябва да се пребориш за него?
- Мисля, че трябва да го извоюваш. Всеки от нас има правото да получи информация, но когато не си подготвен какво трябва да направиш, не си наясно къде да търсиш, не познаваш закона, можеш да изпаднеш в смущаващо положение.
Различните институции по различен начин оценяват правото на гражданите да питат. Има институции, които дават отговор само, за да отчетат, че са го направили. Има други, които са положителен пример - бих посочила РИОСВ - Пазарджик и Басейнова дирекция, които включително канят гражданите на разговор по повдигнатите от тях проблеми или при проверка по сигнал на място. Много коректно се работи с Окръжна прокуратура, спазват се определеният по закон ред и срокове. Ако предишният главен прокурор Сотир Цацаров не беше върнал по реда на надзора делото за Клептуза, нямаше да се стигне до това, което постигнахме. Писала съм писма и съм получавала отговори от Президентството, от Министерския съвет, от различни министерства и агенции. Като граждани трябва да знаем, че не би трябвало да е проблем да контактуваме с депутати, въпреки че те често взимат решение дали да помогнат по даден проблем на база на това дали си член на тяхната партия, а не трябва да бъде така.
Последният положителен пример е Министерството на здравеопазването, до което подадохме сигнал, че Вътрешно отделение в нашата болница е без лекари. Благодарим на зам.-министър Ж. Начева, която веднага прие сигнала, както и на Областната управа. Но нямаме отговор от Община Велинград.
- Къде поставяте Община Велинград - при положителните или при отрицателните примери по отношение на достъпа до информация?
- Почти няма държавна институция, до която да съм писала и да не ми е отговорила. Към Община Велинград имам много питания, на които не е отговорено. Понякога общината приема питанията и обръщенията на граждани като лична обида. Не сме получили отговор на нито една гражданска подписка с изключение на тази за “Паничките”. За спасяването на Пневмоболницата събрахме над 5000 подписа, стигнахме до Министерството на здравеопазването, а общината дори не ни поздрави за постигнатия успех. Моето впечатление е, че в Общинска администрация няма служител, който да не се страхува. В Чепино хора се оглеждат и не смеят да се подпишат например за запазване на читалището без казино. Не трябва да е така, живеем в друго време.
По отношение на Общинския съвет - от 2007 г., когато е създаден ИК “Да поработим за Велинград”, наблюдавам, че в управлението на общината с всеки следващ мандат влизат все повече хора, които нямат нужното образование и житейски опит, безразлични са към проблемите, а това не е добре. Държавата има неправилна политика - мисля, че които бъдат избрани за общински съветници, трябва да минат курс на обучение, за да не ни управляват необучени хора. И да знаят, че са избрани от народа и трябва да защитават интересите на народа, а не на партиите, които са настройвали хората как да гласуват.
Община Велинград изпусна много неща, важни за гражданите на Велинград. На първо място Клептуза, където нашите усилия често са глас в пустиня. Отделно се взимат решения, които не са в интерес на обществото, а на определен човек. - През всички тези години изпитвали ли сте разочарование от отношението на институциите към гражданите?
- Имала съм разочарования, но минават часове и си казвам “Не, продължавам!”. Защото имаме деца. Защото хората имат нужда от истина. Не претендирам, че винаги съм била права, от незнание съм допускала грешки, които след това се стремя да поправям. Влизала съм в конфликт дори с децата и семейството си.
- Вие често сте единственият гражданин на заседанията на Общинския съвет, на обществени обсъждания. Чувствате ли се сама в усилията да се защити гражданска позиция, да се чуе и гласа на жителите на Велинград?
- Не съм сама! В никакъв случай! Ако бях сама, нямаше да имам успех. Горда съм, че има прекрасни млади и не толкова млади хора, които ме разбират и помагат за всички каузи, които сме защитавали през годините. Политиците трябва да се замислят защо младите хора се страхуват да излязат напред. Да отчетат и унизителното поведение, което понякога общински съветници демонстрират спрямо граждани - обиди, прекъсване, пренебрежително махане с ръце...
Обществените обсъждания са една формалност, която трябва да се спази по закон, а не че са от полза за обществото. Да си спомним общественото обсъждане за Общия устройствен план, където поставихме много сериозно въпроса за зелената система на Велинград, която е под нормата. Според ОУП обаче нормативите са достигнати, като са включени площи, които изобщо не са паркове и градини. Трябва да е ясно на всички, че във Велинград според територията няма нито един парк!
- Живеем във века на информацията, но достатъчно информирани ли са велинградчани по важните проблеми на нашия град?
- Не, категорично не! Още когато започна първият мандат на кмета К. Коев, той обеща да се възстанови работата на местния радиовъзел. Но нямаме радиовъзел, нямаме местно радио и телевизия... Има компютри и интернет, но и там това, което хората трябва да знаят за града, често го няма. Няма ги и контактът, общуването между хората. Но въпреки всичко трябва да отстояваме правото да знаем и да го използваме в полза на града и обществото.
Елена Баева
Тази година един от шестимата граждани, номинирани за позитивните награди “Златен ключ”, е г-жа София Ключкова, председател на създадения преди 13 години Инициативен комитет “Да поработим за Велинград”. Нейната номинация е издигната от журналиста Тодор Грозев, координатор на ПДИ за област Пазарджик, който в мотивите си посочва: “Номинирам я и за активността й, и за това, че тя усилено търси не само своите права чрез ЗДОИ, а и правата на съгражданите си. Въпреки че е на 78 години, тя не спира да подава заявления по ЗДОИ до Община Велинград, РДНСК, ДНСК, Басейнова дирекция-Пловдив, различни министерства, а през тази година благодарение на усилията й прокуратурата успя да събере доказателства и да събори в съда заповед на РДНСК която оставя в сила скандално решение на община Велинград отпреди години, узаконяваща хем незаконен двуетажен ресторант, който отгоре на всичко попада и в защитения парк "Клептуза".”
ПДИ ще раздаде 4 награди “Златен ключ”, с които цели да окуражи активни граждани, журналисти и неправителствени организации да упражняват правото си на достъп до информация и да насърчи институциите да бъдат прозрачни и отчетни пред обществото и 2 антинагради “Катинар” и “Вързан ключ”, за да се посочат институциите, които нарушават правото на достъп до информация.
Велинградчани познават добре дейния характер на г-жа София Ключкова, свършената от нея работа и безкомпромисната й гражданска позиция. Този път разговаряме с нея за трудния път, по който гражданинът получава информация от институциите, за правото да знаем, което не е даденост, а изисква постоянна борба, за това доколко велинградчани са информирани по важните проблеми на града и общината.
- Госпожо Ключкова, как приемате номинацията за наградата “Златен ключ” за гражданин, който активно търси информация? - Може би малко притеснена. Защото това, което правя, не е само моя заслуга, а на много хора. Но и се гордея, защото Велинград показва, че гражданското общество вече набира скорост. Макар че все още има страхове у хората, те започват да изразяват открито своите виждания по проблемите на нашия град.
- ЮНЕСКО обявява 28 септември за ден на правото да знам. Какво показва вашият богат опит в търсенето на информация от различни институции - лесно ли е да упражниш това право или по-скоро трябва да се пребориш за него?
- Мисля, че трябва да го извоюваш. Всеки от нас има правото да получи информация, но когато не си подготвен какво трябва да направиш, не си наясно къде да търсиш, не познаваш закона, можеш да изпаднеш в смущаващо положение.
Различните институции по различен начин оценяват правото на гражданите да питат. Има институции, които дават отговор само, за да отчетат, че са го направили. Има други, които са положителен пример - бих посочила РИОСВ - Пазарджик и Басейнова дирекция, които включително канят гражданите на разговор по повдигнатите от тях проблеми или при проверка по сигнал на място. Много коректно се работи с Окръжна прокуратура, спазват се определеният по закон ред и срокове. Ако предишният главен прокурор Сотир Цацаров не беше върнал по реда на надзора делото за Клептуза, нямаше да се стигне до това, което постигнахме. Писала съм писма и съм получавала отговори от Президентството, от Министерския съвет, от различни министерства и агенции. Като граждани трябва да знаем, че не би трябвало да е проблем да контактуваме с депутати, въпреки че те често взимат решение дали да помогнат по даден проблем на база на това дали си член на тяхната партия, а не трябва да бъде така.
Последният положителен пример е Министерството на здравеопазването, до което подадохме сигнал, че Вътрешно отделение в нашата болница е без лекари. Благодарим на зам.-министър Ж. Начева, която веднага прие сигнала, както и на Областната управа. Но нямаме отговор от Община Велинград.
- Къде поставяте Община Велинград - при положителните или при отрицателните примери по отношение на достъпа до информация?
- Почти няма държавна институция, до която да съм писала и да не ми е отговорила. Към Община Велинград имам много питания, на които не е отговорено. Понякога общината приема питанията и обръщенията на граждани като лична обида. Не сме получили отговор на нито една гражданска подписка с изключение на тази за “Паничките”. За спасяването на Пневмоболницата събрахме над 5000 подписа, стигнахме до Министерството на здравеопазването, а общината дори не ни поздрави за постигнатия успех. Моето впечатление е, че в Общинска администрация няма служител, който да не се страхува. В Чепино хора се оглеждат и не смеят да се подпишат например за запазване на читалището без казино. Не трябва да е така, живеем в друго време.
По отношение на Общинския съвет - от 2007 г., когато е създаден ИК “Да поработим за Велинград”, наблюдавам, че в управлението на общината с всеки следващ мандат влизат все повече хора, които нямат нужното образование и житейски опит, безразлични са към проблемите, а това не е добре. Държавата има неправилна политика - мисля, че които бъдат избрани за общински съветници, трябва да минат курс на обучение, за да не ни управляват необучени хора. И да знаят, че са избрани от народа и трябва да защитават интересите на народа, а не на партиите, които са настройвали хората как да гласуват.
Община Велинград изпусна много неща, важни за гражданите на Велинград. На първо място Клептуза, където нашите усилия често са глас в пустиня. Отделно се взимат решения, които не са в интерес на обществото, а на определен човек. - През всички тези години изпитвали ли сте разочарование от отношението на институциите към гражданите?
- Имала съм разочарования, но минават часове и си казвам “Не, продължавам!”. Защото имаме деца. Защото хората имат нужда от истина. Не претендирам, че винаги съм била права, от незнание съм допускала грешки, които след това се стремя да поправям. Влизала съм в конфликт дори с децата и семейството си.
- Вие често сте единственият гражданин на заседанията на Общинския съвет, на обществени обсъждания. Чувствате ли се сама в усилията да се защити гражданска позиция, да се чуе и гласа на жителите на Велинград?
- Не съм сама! В никакъв случай! Ако бях сама, нямаше да имам успех. Горда съм, че има прекрасни млади и не толкова млади хора, които ме разбират и помагат за всички каузи, които сме защитавали през годините. Политиците трябва да се замислят защо младите хора се страхуват да излязат напред. Да отчетат и унизителното поведение, което понякога общински съветници демонстрират спрямо граждани - обиди, прекъсване, пренебрежително махане с ръце...
Обществените обсъждания са една формалност, която трябва да се спази по закон, а не че са от полза за обществото. Да си спомним общественото обсъждане за Общия устройствен план, където поставихме много сериозно въпроса за зелената система на Велинград, която е под нормата. Според ОУП обаче нормативите са достигнати, като са включени площи, които изобщо не са паркове и градини. Трябва да е ясно на всички, че във Велинград според територията няма нито един парк!
- Живеем във века на информацията, но достатъчно информирани ли са велинградчани по важните проблеми на нашия град?
- Не, категорично не! Още когато започна първият мандат на кмета К. Коев, той обеща да се възстанови работата на местния радиовъзел. Но нямаме радиовъзел, нямаме местно радио и телевизия... Има компютри и интернет, но и там това, което хората трябва да знаят за града, често го няма. Няма ги и контактът, общуването между хората. Но въпреки всичко трябва да отстояваме правото да знаем и да го използваме в полза на града и обществото.
Елена Баева
Велинград тел: 0876521487
Продава апартаменти във Велинград
CopyRight Вестник "Темпо" ЕООД , Велинград 2023