С помощта на Сдружение РеАкт – София ученици от Възпитателното училище интернат „Ангел Узунов“ в Ракитово получиха награда: посока Доспат – Смолян – Гудевица (сега квартал на с. Арда). Наградата е за момчета без нарушения, завърнали се сами от отпуск, с добро поведение в училището.Ръководители са учителите Петър Петров и Свилен Топчиев.
Първата спирка по маршрута е стената на язовир Голям Беглик. Момчетата научават, че това е така наречения Доспатски проход, който в миналото е наричан Железни врата. Над него има стара тракийска крепост, наречена Баташкото кале, която е бранела прохода.
Пътят преминава покрай няколко язовира. Следващата спирка е едно невероятно красиво прогледно място над язовир Доспат. Край пътя има много чешми. Оказва се, че в Доспат има и събор на строителите на чешми. Водата и изворите са издигнати в култ и едва ли не се боготворят от местните хора.
Неусетно пътят се променя и групата навлиза в Ягодинското ждрело. Пътят е тесен, колите едва се разминават. През изминалите милиони години водата е изрязала процеп в скалите. Усещането е невероятно. Все едно изведнъж си се загубил някъде във времето и в пространството. И когато след броени минути попадаш в Ягодинската пещера, все едно си попаднал в друг свят. Екскурзоводката обяснява, че пещерата е образувана за около 275 хиляди години и е млада пещера. Момчетата ще запомнят Ягодинската пещера със Залата на младоженците, с пещерните бисери (останали само два) и разбира се с леопардовата кожа. Към края на участъка за посещение на пещерата целия таван е „изписан” от този невероятен майстор, наречен природа. Картина, която може да бъде видяна само в тази и още няколко родопски пещери.
Хората от село Ягодина са намалели. Вече има около 300 жители, а са били двойно повече. В момента посрещат туристи и работят в дърводобива и дървопреработването. Един приятел на бати Веско е от селото. Казва се Христо и за радост на момчетата е готов да покаже своята стара фотолаборатория за чернобели хартиени снимки. Той още снима с фотоапарат Канон с ленти. Лабораторията е в един стар фургон, който е преобразен като жп вагон. Момчетата, които са свикнали с новите технологии, за пръв път в живота си виждат как се правят старите снимки, такива, каквито пазят техните баби и дядовци. Увеличител, ваничка с проявител, ваничка с фиксатор, сушилня за снимки. Бати Христо обяснява, че образите, които преди малко са погледнали през обектива на фотоапарата, се появяват на фотохартията в призрачната обстановка на фургона с червена светлина. За момчетата това е като вълшебство. Фургонът сякаш виси над пътя на двайсетина метра и от него звучи загадъчна музика от стар касетофон с мелодии от осемдесетте години на ХХ век. Изглежда като връщане назад във времето, както става по филмите.
Групата вече лети към следващия обект – пещерата Дяволското гърло. Грохот и стълби до небето. Тъй като е последната група за този ден, всички бързат по стълбите. Някои се задъхват от стръмното изкачване. На едно място хвърчат пръски от 80 метровия водопад. Погледите са устремени някъде там горе, където лъч светлина и парченце небе обещават изход и връщане в познатия свят. Чак горе, на естествена светлина, бати Любен и учителите разказват легендата за Орфей и Евридика.
Вече по тъмно групата се озовава над Смолян, в местността Невястата. По чудесна пътечка, сред притъмняващата вече гора, момчетата бързат към високите скали. На една от тях е монтиран огромен кръст. От съседните скали има прекрасна панорама към притихващия Смолян. Бати Веско разказва легендата за една красива българка, която месният бей поискал за жена. За да се спаси от него, тя се хвърлила от скалите. В нейна памет тази местност е наречена Невястата.
Заради лошото време на следващия ден част от маршрута се променя и групата се понася към Смолян. Там следва посещение на Планетариума. Момчетата се докосват до Звездите и Космоса. Следва тръгване към Чепеларе и след това към Чудните мостове. Явно пътят е прогонил повечето туристи. А неочаквано тук ги посреща може би най-прекрасното преживяване за момчетата. Слизането по пътечката до реката, ходенето от камък на камък по реката, снимките, ехото, чудесния въздух през този следобед – всичко се слива в един калейдоскоп от емоция и незабравимо преживяване. Огромни по размер и невероятни по изглед Чудните мостове са сравними само с другото такова чудо в България – Белоградчишките скали. Когато отидеш долу и погледнеш какво е изваяла природата оставаш без дъх.
Последни снимки. Последни подкрепяния с вода, бисквити и сладки. Следва връщане през Асеновград, Пловдив и Пазарджик към Ракитово. Един огромен кръг през Родопите. Едно незабравимо преживяване за момчетата от ВУИ – Ракитово.
Симеон Костов – ІХ клас и Свилен Топчиев - учител /Със съкращения/