9 кметове и 9 председатели на общински съвети от България от 3 до 10 септември бяха на семинар по проблемите на местното самоуправление в Швейцария. Сред тях бе и председателят на Общински съвет Велинград Неджат Кехайов, чиято покана бе положителна оценка за работата по изготвяне на общинския план за развитие. Г-н Кехайов се завърна от Швейцария с 10 килограма папки, пълни с идеи и модели за добрите практики на швейцарците в областта на местното самоуправление. Но колко от тях можем да приложим - това е темата на нашия разговор:

- Г-н Кехайов, работили ли швейцарската система за местно самоуправление като добре смазан и точен швейцарски часовник?
- Абсолютно! В Швейцария местното самоуправление на практика е такова, каквото изглежда на теория и по учебник. Работи перфектно! Децентрализацията на властта е осъществена преди няколко века, когато общини и кантони са започнали да решават всички проблеми от местно значение със собствени средства и ресурси. Традицията е помогнала най-много за уптвърждаване на местното самоуправление. В основата му стои народът. Много силно изразена е пряката демокрация, която работи на всички нива - община, кантон, държава. Много силно пряката демокрация е изразена и в различните форми на допитване и референдуми. - За българските политици “референдум” сякаш е мръсна дума, за 15 години демокрация те не организираха нито едно допитване до народа. В Швейцария е точно обратното. Чий модел е по-добър? - Техният вариант е много по-сполучлив, защото гарантира спокойствие и сигурност в обществото и държавата. По простата причина, че всеки съществуващ проблем се решава от народа. На месец една швейцарска община прави по 1-2 референдума и това не ги смущава.
- А това не отнема ли от властта на общинските съвети?
- Системата е много различна. Върху три пъти по-малка територия от България в Швейцария има над 2800 общини, разпределени в 26 кантона. В по-малките общини с население под 10 000 жители няма общински съвети, в по-големите има. Но критерий за наличието на общински съвет не е броят жители, а конституционната уредба на кантона - всеки кантон има своя конституция. Една община с 26 000 жители има 65 общински съветници, които се избират пряко. Но техните решения не могат да се обжалват от президента на кантона (президент, кмет, съдии също се избират пряко). С подписка от 300 човека гражданите могат да инициират разглеждането на даден проблем от общинския съвет. Недоволни граждани могат да предизвикат референдум по решение на общинския съвет или кмета. Системата на управление е така конструирана, че няма концентрация на власт в ръцете на едно лице. Това свежда до мининум и корупционните практики.
Попитах дали има възможност кметът да бъде продсрочно отзован. Няма такава възможност. Кметът обаче не може да прави поризвол. Ако той вземе решение, което не е в интерес на хората, те веднага организират референдум. След това кметът е длъжен да изпълни взетото с референдум от гражданите решение. Тоест хората са коректив, кметът е техен служител. Между другото се оказа, че в община Хайден не е имало нито един кандидат за кмет и са довели 30-годишен кмет от друга община.
- Едно от оправданията на българските политици винаги е, че референдумите са скъпи. Така ли е в Швейцария?
- Не е скъпо. Присъствах на провеждането на референдум в община Хайден. Местният референдум бе под формата на общо събрание. Идват всички заинтересовани граждани, събраха се около 500 човека, които гласуваха с вдигане на ръка. Референдумът беше за преместването на автобусна спирка с 10 метра встрани. Сега им предстои национален референдум дали да се допуснат гастарбайтери да работят в Швейцария. Ключът за работата на местното самоуправление в Швейцария не е само в юридическата страна на въпроса. Успехът се дължи и на това, че имат ресурс да го осъществят. Самите общини са по-богати от държавата, имат неколкократно по-големи бюджети и парична маса от държавата. Имат и реална възможност да се разпореждат с тези средства. Данъците и таксите се определят и събират от общините, една малка част се заделя за кантона и още по-малка част за държавата. Всичко друго остава в общините и те определят как го харчат. ДДС е 7.6% за цялата държава, някои дейности са освободени от този данък. Всички инвестиционни проекти се изпълняват от общините. Често общини се обединяват по определени проекти - 5 общини са изградили обща пречиствателна станция за отпадни води, всички са направили общ завод за изгаряне на отпадъците от целия кантон.
- Какви добри практики на швейцарците бихме могли да приложим и ние?
- Бях впечатлен от перфектната им система за реагиране при бедствия и аварии - толкова актуална за нашата община тема. Две седмици след наводненията в Швейцария нямаше видими следи от бедствието. Свлачищата по пътищата личат само по извършваните ремонтни работи. Двама (!) работници правят подпорна стена, разполагат със сериозна техника, движението по пътя не се спира. Имат постоянно действащ орган по бедствията и авариите. Всяка община поддържа определен брой хора, които мобилизира в случай на нужда. На всеки 6 месеца се провежда обучение на тези хора. Общините разполагат и с нужната техника и облекла. Ако на дадена община не достигнат средства, за да се справи с бедствието, тя има право на дългосрочен безлихвен кредит от банка. Частните имоти и къщи задължително са застраховани. Всеки кантон има министър по бедствията с изключително големи правомощия - включително да мобилизира армията, без да пита правителството.
Полицията, пожарната, социалното подпомагане в Швейцария са общински и са на подчинение на кмета. Общините се грижат и за събирането на отпадъците. Швейцарците не плащат такса смет, а данъка се определя според количеството изхвърлен боклук - всеки си купува торби и таксови марки от общината.
- Какво от наученото на семинара бихте препоръчали да се внедри в работата на велинградката общинска администрация?
- Сред многото интересни идеи ще отделя начина, по който видяхме да се провеждат общинските поръчки в община Троген, която има 5000 жители. Предоставиха ни цялата документация: офертите на фирмите, двата типа критериите на комисията за оценка - цена и качество. Разработили са математическа система, по която изчисляват точките. Тази система може да се приложи и при нас, много е прецизна. Поръчката беше за пътно строителство, участват 11 фирми. Комисията ги класира предварително по стойностите на офертите и обявявя класирането без имената на фирмите. Така всеки вижда къде е класирана неговата оферта, участниците предварително са наясно с класирането и няма обжалвания. Обжалванията са изключително рядко явление. За 10 години в общината се е случило 2-3 пъти, защото системата е много гъвкава.
Дали това може да се случи при нас? Законът ни дава някакви права за местно самоуправление, въпросът е доколко общинските съвети и администрации могат да ги приложат. Но трудно мислим в тази посока, много сме инертни. И на швейцарците не им е било лесно да го направят, но са го решили!
Елена Баева