Навършиха се 40 дни от смъртта на София Ключкова. За да си спомним за нея, за гражданската й позиция, за поуките как се защитават каузи, събрахме откъси от нейни статии, публикувани през годините на страниците на „Темпо“:
2004
Кой преди години отне правото на децата да играят щастливо? Управляващите Община Велинград, оправдаващи се с влезлите в сила реституционни закони. Е, унижощиха спортната база! Издигнаха жилищен блок, който скрива слънцето. А сега - висока ограда и аромат на горива от строящата се бензиностанция и газостанция! И то от г-н Беев, който се описва като борец за социална справедливост... След като Общината не пази интересите на деца, родители, ученици и жители на града, то трябва сами да докажем, че умеем да отстояваме правото да живеем и работим спокойно. Днес се примиряваме с едно, утре с друго. И ставаме духовно мъртви души, които всеки хитрец може да манипулира както пожелае в свой интерес.
2008
Но вече изминаха много години, а ние:
- Чуваме старата песен на нов глас, но мълчим!
- Виждаме нередности и беззакония, но мълчим!
- Възмущаваме се, но мълчим!
- Страдаме - мълчим!
Ако се обадим анонимно, всеки казва “Това не се отнася за мен”. Ако говорим открито - следват заплахи, нападки, закани. Дотук с общите приказка, а да започваме ние, жителите на града, открита война срещу корупцията!
2009
И знайте, хора, ние заедно ще потърсим отговорност от тези, които искат да ни разделят, да нарушат спокойствието на родните ни огнища, около които сме заедно и на християнски, и на мюсюлмански празници. Ще потърсим сметка на тези, които ни унищожават, давайки ни пари за една бюлетина, а ние ги приемаме, защото децата ни са гладни и в огнището ни няма огън.

В момента има борба между трима и целия град. Нито една партия не ни е подтикнала, когато през април 2007 г. създадохме инициативния комитет „Да поработим за Велинград“. Започнахме с едно албумче със снимки от Велинград, които показваха занемарени паркове, счупени пейки, дупки по улиците, неработещи чешми. Тогава народният представител Ф. Беев ми каза, че започвам война и ако не я спечеля, ще бъда “унищожена”.

Достатъчно се отвратихме от партии и обещания. Обявихме се открито, с позиция, с имената си. Нашата работа се почувства при честването на 60-годишнината на Велинград - хората видяха, че с общи усилия нещо става. И сега много хора се страхуват, но въпреки това започнаха да реагират. Не може така да се граби във Велинград, да се настройват населението на града и района.

2010
Да кажем нещо и за концесиите на баните, които не са само за къпане, а са балнеолечебници и паметници на културата. Кална баня не работи, а Чепинските бани са спрени не само защото водата не е плащана, а и защото няма разрешително за ползване на топла вода.
Че е имало политически чадър - имало е! Че е имало икономически интереси - имало е! Че на народа трябва да се дава отчет - трябва! Че велинградчани са прекалено търпеливи - знаем! Но че трябва да защитим правата си в този град и община - трябва!
2016
От началото на юли 2016 г., когато започнаха активните действия и след като се направи първата копка, се вглеждам в очите на хората. Постепенно недоверието се заменя с вяра в завършването на строителството на Кръста. И аз вече вярвам, че този символ на вярата ще свети на Бъдни вечер! Тогава на всички Вас, дари своя дан в изграждането му, искрица от тази светлина ще стопли сърцата и ще изпълни душите с вяра в доброто бъдеще на нашия край. И аз вярвам във всички вас!
2018
Пневмоболницата: Повтаря се сценарий, добре известен на хората от годините на прехода – има богати, чийто апетити не се спират пред нищо в желанието си да заграбят уникална сграда и земя на безценица. А обикновените болни - бедни хора, да нямат възможност да получат полагащото им се здравеопазване, гарантирано им от Конституцията на България. Пневмоболницата и общинската болница са от изключителна важност за града и държавата като стратегически обекти
2019
Най-страшното нещо за един народ е да го управляват прости хора и хора, които не желаят да се учат.

Затова сега е моментът ние, гражданите да припомним на нашите управници, че лесно се обещава, но трудно се изпълнява. Че е непочтено да се заблуждава народа и отново да се обещава. Стига!

Не желаем беззакония: незаконни строителства на Клептуза и паркинг Клептуза, ликвидиране на шадраван с 55 г. история при Кремъчна баня, строителство и боклуци в централния градски парк, затрупване на дере Власа и заграбване на парка около пералнята и СОЗ Власа не без участието на общината, превръщане на парка при Курортна поликлиника в боклукчарник и паркинг, зелената система на Велинград постепенно изчезва, неизпълнено решение на Общинския съвет за прекратяване концесията на Женска баня...

Ние, гражданите, не желаем да ни управляват личности, които не са взели участие в комисия и сесия с нито едно изказване или предложение; личности, които не посещават форумите на Общинския съвет; личности, които се облагодетелстват чрез получаване на заплати без дейност и настаняват свои близки в общински предприятия и фирми; които нямат контакти с гласувалите за тях по населените места. Тези личности сами трябва да напуснат управлението и на тях казваме “Сбогом”.

Жалко е това, че виждаме всичко, но мълчим. Че сме много разделени, че между нас сякаш има стени, че след демократичните промени сякаш забравихме, че в живота, обществото и политиката има правила, има закони и ако не ги спазваме, губим и като хора, и като общество. 2020
Имала съм разочарования, но минават часове и си казвам “Не, продължавам!”. Защото имаме деца. Защото хората имат нужда от истина. Не претендирам, че винаги съм била права, от незнание съм допускала грешки, които след това се стремя да поправям. Влизала съм в конфликт дори с децата и семейството си.

Ако бях сама, нямаше да имам успех. Горда съм, че има прекрасни млади и не толкова млади хора, които ме разбират и помагат за всички каузи, които сме защитавали през годините. Политиците трябва да се замислят защо младите хора се страхуват да излязат напред. Да отчетат и унизителното поведение, което понякога общински съветници демонстрират спрямо граждани - обиди, прекъсване, пренебрежително махане с ръце...