2020: Култура на пауза
Публикувано на 12 Jan 2021 09:55
За 2020 година вече се каза и изписа много. Но винаги има още и още гледни точки, от които можем да оценим изминалите 366 дни.
2020 е годината, през която във Велинград не бе издадена нито една книга от местен автор. Това се случва за първи път от много десетилетия и е ясен знак, че е настъпила дълбока промяна. Дали тази промяна е обратима или не? Отговорът ни чака някъде в бъдещето.
2020 е годината, в която прекъсна близо половинвековната традиция на велинградските Празници на културата. Прекъснахме традиция, която оцеля в най-трудните времена на прехода и това се случи без особена съпротива от страна както на творците, така и на зрителите - основно заради убеждението, че здравето е по-важно от всичко.
2020 е годината, в която Велинград не празнува 24 май и не отбеляза юбилеи от ранга на 115 години от създаването на ОНЧ „Св. св. Кирил и Методий-1905“, 70 години от обявяването на Велинград за национален балнеологичен курорт, 55 години от създаването на Духовия оркестър към НЧ „Отец Паисий-1893“, а емблематични за града ни прояви като Програма Великден се проведоха само виртуално. Но в културния афиш на 2020 година имаше и събития, които заслужават да бъдат припомнени и аплодирани:
През януари годината започна с изложбата „България, Япония и наследството на цивилизациите“, организирана от Посолството на Япония и Института по култура към МВнР. Изложбата дойде в Исторически музей - Велинград със съдействието на проф. Диана Гергова, археолог с траен научен интерес към културното наследство на Чепинския край.
На 5 март в нашия музей бе открита изложбата на Регионалния етнографски музей - Пловдив „Песента на дървото“. Дни по-късно бе въведено извънредното положение заради Ковид-19 и културният живот бе сложен на пауза: отложени бяха театрални представления и фестивалът „Пролетно хоро“, самодейните състави в читалищата спряха репетиции или опитваха да ги правят виртуално, библиотеките затвориха врати, но намериха път към читателите - например с библиотеката на открито пред читалището в Чепино, а по-късно и с идеята за поръчка на книги по телефона от библиотеката в Лъджене. Пандемията, която ни затвори вкъщи, стана повод да се родят стихотворения и разкази с основна тема коронавирус - някои от тях публикувахме в „Темпо“. Младият режисьор Никола Дамов засне документален филм, в който показа как малката общинска болница във Велинград води битката с болестта.
За първи път посрещнахме Празника на празниците - Великден само с онлайн събития. ЦПЛР-ОДК, който от години организира радващия се на голям интерес ученически конкурс за най-красиво писано яйце, го направи онлайн и успя да събуди креативност от нов тип. Детският комплекс като цяло успя да пренастрои дейността си на нови релси - с повече събития на открити сцени и пространства и с виртуални изяви.
В първата събота на юли по традиция Велинград трябваше да отбележи празника на града и началото на летния туристически сезон. Първоначалното решение на общината бе концертът да бъде с участието само на местни изпълнители, но в последния момент празникът бе отменен. Достойни за деня на Велинград обаче бяха две изложби, които Историческият музей подреди в Художествената галерия. За първи път в нашия град гостува първият частен музей в България „Арете“ на Димитър Иванов, който показа част от своята богата колекция в изложбата „България - земя на труд и любов“. Открита бе изложбата на нашия музей „Армъните в България“.Общината реши да не се проведе и 48-мото издание на Празниците на културата. За първи път през юли сцената на централния площад „Николай Гяуров“ остана толкова тиха и празна.
Юбилейните 170 години от рождението на патриарха на българската литература Иван Вазов бяха отбелязани подобаващо. ОНЧ „Св. св. Кирил и Методий-1905“ и вестник „Темпо“ организираха детски поход по стъпките на Вазов до Вазова поляна. А групата „Драгиновски реализъм“ към НЧ „Методий Драгинов-1936“ създаде изключително онлайн театрално представление на главата „Радини вълнения“ от романа „Под игото“. През юли се състоя и велинградската премиера на книгата “Приключенията на Поля”, написана през 2019 г. от 11-годишната Анджелина Денчева и с илюстрации на известния велинградски художник Васил Горанов. Представянето на книгата бе на открито, пред читалището в Лъджене, което се оказа верният начин в условията на пандемия.
Август 2020 ще се запомни с първия концерт с оперна музика в изпълнение на д-р Емил Драгийски и младия певец Тодор Кършев. В началото на септември д-р Драгийски участва заедно с оперната прима Анета Барановска в концерт, посветен на годишнината от рождението на Николай Гяуров. Тези две музикални вечери донесоха огромна наслада на любителите на операта във Велинград.
На 5 септември 2020 г. своята първа изложба в Художествената галерия във Велинград направи Илиян Пенев, абитуриент от НПГГС „Христо Ботев“. В изложбата „Величието българско“ той показа портрети на велики българи, изработени с техниката на пирографията. Изложбата бе благотворителна, а Илиян Пенев дари събраните 8000 лева на национално сдружение, което помага на онкоболни деца - благороден жест, който показа, че човечността е най-силното оръжие в трудните времена. Още две изложби видяхме през септември: „Съединението на България 1885“ на Регионалния исторически музей - Пловдив в музея във Велинград и „Бележити българи, обучавани в лицея Галатасарай“ на културен център Тракарт в НЧ „Отец Паисий-1893“.
През октомври във Велинград се изви „Пролетно хоро“ - отложеният от март фестивал се проведе, доказвайки, че винаги е време е голямо българско хоро. Своето първо представление направи детският театрален състав към НЧ „Отец Паисий-1893“, който изигра пиесата „Ян Бибиян“. Художникът Светлозар Янков преобрази с картините си пространството над входа на читалището в кв. Чепино. В есенния месец гостуваха още изложби: иконите от „Армията на Бога“ на частен музей „Арете“ в галерията и ранни паметници на българската книжовност в „Книги, посоки, публики“ на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ в читалището в кв. Чепино.
За Деня на будителите 1 ноември в читалището в кв. Лъджене бе подредена изложбата „Дни на родолюбие“ на Съюза на народните читалища. През ноември в италианския град Модена, където нашият съгражданин и Бас номер едно на оперната сцена живя и работи дълго време, бе открита паметна плоча на Николай Гяуров - идея на българското консулство в Милано.
Новото затваряне през декември ни лиши от обичаните Коледни концерти на читалищните сцени и от традиционната Коледна изложба на велинградските художници. Не видяхме и изявите на най-младите таланти на Велинград,от музикална школа „Звънче“ и вокална група „Караоке“, от многобройните школи към читалищата, училищата и ЦПЛР-ОДК, чиито изяви и участия във фестивали и конкурси през 2020 г. по силата на пандемичните правила бяха предимно онлайн.
Темата за културата има и финансова страна. За Община Велинград 2020 бе година на тежък финансов недостиг - това сигурно също е натежало като аргумент при вземането на решенията за толкова много отменени културни събития. Общината изпрати и друг негативен сигнал с подкрепата за откриване на зала за хазартни игри в старата сграда на чепинското читалище - решение, спряно от Областната управа като незаконосъобразно.
През 2020 г. културните институции във Велинград доказаха за пореден път, че умеят да оцеляват и да намират нови форми за развитие. Но през 2021 година те имат нужда и заслужават много по-голяма подкрепа от страна на общината и държавата - и финансова, и морална. Надяваме се, че новата година ще бъде по-добра, но това ще изисква усилия и съпричастност от всички.
Елена Баева
2020 е годината, през която във Велинград не бе издадена нито една книга от местен автор. Това се случва за първи път от много десетилетия и е ясен знак, че е настъпила дълбока промяна. Дали тази промяна е обратима или не? Отговорът ни чака някъде в бъдещето.
2020 е годината, в която прекъсна близо половинвековната традиция на велинградските Празници на културата. Прекъснахме традиция, която оцеля в най-трудните времена на прехода и това се случи без особена съпротива от страна както на творците, така и на зрителите - основно заради убеждението, че здравето е по-важно от всичко.
2020 е годината, в която Велинград не празнува 24 май и не отбеляза юбилеи от ранга на 115 години от създаването на ОНЧ „Св. св. Кирил и Методий-1905“, 70 години от обявяването на Велинград за национален балнеологичен курорт, 55 години от създаването на Духовия оркестър към НЧ „Отец Паисий-1893“, а емблематични за града ни прояви като Програма Великден се проведоха само виртуално. Но в културния афиш на 2020 година имаше и събития, които заслужават да бъдат припомнени и аплодирани:
През януари годината започна с изложбата „България, Япония и наследството на цивилизациите“, организирана от Посолството на Япония и Института по култура към МВнР. Изложбата дойде в Исторически музей - Велинград със съдействието на проф. Диана Гергова, археолог с траен научен интерес към културното наследство на Чепинския край.
На 5 март в нашия музей бе открита изложбата на Регионалния етнографски музей - Пловдив „Песента на дървото“. Дни по-късно бе въведено извънредното положение заради Ковид-19 и културният живот бе сложен на пауза: отложени бяха театрални представления и фестивалът „Пролетно хоро“, самодейните състави в читалищата спряха репетиции или опитваха да ги правят виртуално, библиотеките затвориха врати, но намериха път към читателите - например с библиотеката на открито пред читалището в Чепино, а по-късно и с идеята за поръчка на книги по телефона от библиотеката в Лъджене. Пандемията, която ни затвори вкъщи, стана повод да се родят стихотворения и разкази с основна тема коронавирус - някои от тях публикувахме в „Темпо“. Младият режисьор Никола Дамов засне документален филм, в който показа как малката общинска болница във Велинград води битката с болестта.
За първи път посрещнахме Празника на празниците - Великден само с онлайн събития. ЦПЛР-ОДК, който от години организира радващия се на голям интерес ученически конкурс за най-красиво писано яйце, го направи онлайн и успя да събуди креативност от нов тип. Детският комплекс като цяло успя да пренастрои дейността си на нови релси - с повече събития на открити сцени и пространства и с виртуални изяви.
В първата събота на юли по традиция Велинград трябваше да отбележи празника на града и началото на летния туристически сезон. Първоначалното решение на общината бе концертът да бъде с участието само на местни изпълнители, но в последния момент празникът бе отменен. Достойни за деня на Велинград обаче бяха две изложби, които Историческият музей подреди в Художествената галерия. За първи път в нашия град гостува първият частен музей в България „Арете“ на Димитър Иванов, който показа част от своята богата колекция в изложбата „България - земя на труд и любов“. Открита бе изложбата на нашия музей „Армъните в България“.Общината реши да не се проведе и 48-мото издание на Празниците на културата. За първи път през юли сцената на централния площад „Николай Гяуров“ остана толкова тиха и празна.
Юбилейните 170 години от рождението на патриарха на българската литература Иван Вазов бяха отбелязани подобаващо. ОНЧ „Св. св. Кирил и Методий-1905“ и вестник „Темпо“ организираха детски поход по стъпките на Вазов до Вазова поляна. А групата „Драгиновски реализъм“ към НЧ „Методий Драгинов-1936“ създаде изключително онлайн театрално представление на главата „Радини вълнения“ от романа „Под игото“. През юли се състоя и велинградската премиера на книгата “Приключенията на Поля”, написана през 2019 г. от 11-годишната Анджелина Денчева и с илюстрации на известния велинградски художник Васил Горанов. Представянето на книгата бе на открито, пред читалището в Лъджене, което се оказа верният начин в условията на пандемия.
Август 2020 ще се запомни с първия концерт с оперна музика в изпълнение на д-р Емил Драгийски и младия певец Тодор Кършев. В началото на септември д-р Драгийски участва заедно с оперната прима Анета Барановска в концерт, посветен на годишнината от рождението на Николай Гяуров. Тези две музикални вечери донесоха огромна наслада на любителите на операта във Велинград.
На 5 септември 2020 г. своята първа изложба в Художествената галерия във Велинград направи Илиян Пенев, абитуриент от НПГГС „Христо Ботев“. В изложбата „Величието българско“ той показа портрети на велики българи, изработени с техниката на пирографията. Изложбата бе благотворителна, а Илиян Пенев дари събраните 8000 лева на национално сдружение, което помага на онкоболни деца - благороден жест, който показа, че човечността е най-силното оръжие в трудните времена. Още две изложби видяхме през септември: „Съединението на България 1885“ на Регионалния исторически музей - Пловдив в музея във Велинград и „Бележити българи, обучавани в лицея Галатасарай“ на културен център Тракарт в НЧ „Отец Паисий-1893“.
През октомври във Велинград се изви „Пролетно хоро“ - отложеният от март фестивал се проведе, доказвайки, че винаги е време е голямо българско хоро. Своето първо представление направи детският театрален състав към НЧ „Отец Паисий-1893“, който изигра пиесата „Ян Бибиян“. Художникът Светлозар Янков преобрази с картините си пространството над входа на читалището в кв. Чепино. В есенния месец гостуваха още изложби: иконите от „Армията на Бога“ на частен музей „Арете“ в галерията и ранни паметници на българската книжовност в „Книги, посоки, публики“ на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ в читалището в кв. Чепино.
За Деня на будителите 1 ноември в читалището в кв. Лъджене бе подредена изложбата „Дни на родолюбие“ на Съюза на народните читалища. През ноември в италианския град Модена, където нашият съгражданин и Бас номер едно на оперната сцена живя и работи дълго време, бе открита паметна плоча на Николай Гяуров - идея на българското консулство в Милано.
Новото затваряне през декември ни лиши от обичаните Коледни концерти на читалищните сцени и от традиционната Коледна изложба на велинградските художници. Не видяхме и изявите на най-младите таланти на Велинград,от музикална школа „Звънче“ и вокална група „Караоке“, от многобройните школи към читалищата, училищата и ЦПЛР-ОДК, чиито изяви и участия във фестивали и конкурси през 2020 г. по силата на пандемичните правила бяха предимно онлайн.
Темата за културата има и финансова страна. За Община Велинград 2020 бе година на тежък финансов недостиг - това сигурно също е натежало като аргумент при вземането на решенията за толкова много отменени културни събития. Общината изпрати и друг негативен сигнал с подкрепата за откриване на зала за хазартни игри в старата сграда на чепинското читалище - решение, спряно от Областната управа като незаконосъобразно.
През 2020 г. културните институции във Велинград доказаха за пореден път, че умеят да оцеляват и да намират нови форми за развитие. Но през 2021 година те имат нужда и заслужават много по-голяма подкрепа от страна на общината и държавата - и финансова, и морална. Надяваме се, че новата година ще бъде по-добра, но това ще изисква усилия и съпричастност от всички.
Елена Баева
Велинград тел: 0876521487
Продава апартаменти във Велинград
CopyRight Вестник "Темпо" ЕООД , Велинград 2023