От лятото на 2009 година проф. Диана Гергова изследва тракийското светилище на връх Острец над Велинград. С авторитета си на археолог, признат в България и по света и със съдействието на общината и Историческия музей тя успя да организира и проведе няколко археологически експедиции на Острец. Но през последните години Община Велинград не заделя средства за археологически разкопки на Острец, а от Министерството на културата вече 4 години не предвижват протокола за новия статут на светилището. Трудностите не отказват проф. Гергова от борбата да спаси от иманярите, да продължи проучването и популяризирането на огромното историческо богатство, чийто тайни крие Острец. Нейна е и представената преди години идея за въжен лифт от местността „Свети Спас“ до Острец, която би помогнала много за развитието на културния туризъм в СПА столицата на Балканите.
На 5 февруари вестник „Сега“ публикува „5 истории на проф. Диана Гергова“. Първата от тях е за проведената през 2009 г. археологическа експедиция на Острец. Публикуваме текста със съгласието на проф. Гергова. И с надеждата темата за археологическите разкопки на Острец отново да влезе в дневния ред на нашата община. Знаем, че финансовото положение е тежко, но точно това е предизвикателството - да се подкрепят приоритетите, които водят до развитие на Велинград и региона. Дали светилището на Острец има такъв потенциал? Отговорът на проф. Диана Гергова е в историята, която разказва:
Жезълът на Дионис и подсказващия Херодот
Започваме проучванията на тракийското светилище на високия 1433 метра връх Острец. Към него води стръмен горски път. Отгоре има нова църква „Свети Георги“, издигната на мястото на раннохристиянски храм по инициатива на шефа на Горското стопанство Гено Пеев и с общи адрения на християни и мюсюлмани.
Светилището е „обгрижено“ от иманярите, разграбвали ценни дарове и монети, та дори и глинени съдовес с уникални култови символи и сцени, създавани само от бесите. Непобеждавани и свободни, бесите са прочутите пазители на прорицалището на Дионис, пише Херодот.
Пластовете са преобърнати, стените на храма и светилището - подкопани. И все пак разкопките за няколко сезона показаха, че то е съществувало цели две хилядолетия. Безброй съдове за винопиене и излиания, някои с уникални форми, накити, умбро на щит от мед, бронз и злато, бронзов шлем, глинен прешлен с посвещение, показващ, че траките са писмен народ, предполагат, че то е значимо и най-вероятно - споменатото от Херодот.
Първият историк ни подсказва, че вероятно е така. Знанията му за бесите са свързани с Пистирос на Егейско море, чийто жители малко по-късно основали Емпориум Пистирос в долината на Марица, много близо до светилището на Острец. Свързвал ги единственият път по тесния пролом на река Чепинска, този, в който вероятно Александър Македонски след полученото в светилището на Дионис през 335 г.пр.Хр. знамение за слава бил пресрещнат от „мнозина въоръжени емпорити и независими траки“.
На третия ден от началото на разкопките ни сигналът на металотърсача локализира една от най-вълнуващите находки - железен жезъл с усукана дръжка и змийски глави. Изобразяван върху гръцките вази, такъв жезъл принадлежи единствено на олимпийски бог, а досега не е откриван. „Виждаш ли колко особено място е това“, обърнаха ми внимание работниците ни, когато проливен дъжд заля планината, а на светилището не падна и капка.
Вече много години за светилището на Дионис няма средства нито за разкопки, нито за консервация. Има недосегаеми иманяри. Не искам да свикна с мисълта, че ще бъде доунищожено.
проф. Диана Гергова
Дали и кога ще продължат археологическите разкопки на Острец?
