10 г. общинско управление на минерални води: Проблемите са повече от приходите
Публикувано на 23 Mar 2021 09:21
През февруари 2021 г. се навършиха 10 години, откакто Община Велинград получи от държавата за стопанисване две находища с минерални води. 10 години са достатъчен срок, за да може първоначалният ентусиазъм и апетит за големи приходи в общинската хазна да се сблъска с реалностите. Достатъчен срок и за изводи как общината се справя или не се справя с ролята си на стопанин на общото природно богатство - минералните води.
През февруари 2011 г. тогавашният министър на околната среда и водите в правителството на ГЕРБ Нона Караджова подписа двете решения, с които държавата предостави на Община Велинград с кмет Иван Лебанов находищата с минерална вода “Велинград - Каменица” и “Драгиново”. Това бе финалният документ по процедурата, след която изворите останаха изключителна държавна собственост, но общината придоби право за безвъзмездно управление и ползване през следващите 25 години. От находище “Велинград - Каменица” общината получи каптиран извор 7 и сондаж “Сярна баня”, извор и сондаж “Власа”, сондаж 3 “Мизинка”, а от находището в Драгиново - сондажи с номера 1, 2, 5 и 13.
С минералните води общината получи стратегически ресурс, с който да задоволява обществени и социални нужди, както и пряко да влияе по отношение на инвеститорите в туризма. Но още в самото начало се видя, че „подаръкът“ от държавата върви в комплект с доста задължения. Трябваше да минат още 2 години, за да може общината да изпълни всички изисквания, преди да започне да получава приходи от двете находища. През това време бе възложено и извършено допроучване на находищата за преоценка на експлоатационните ресурси и технически възможните дебити. Направена бе балнеологична оценка на качеството на минералната вода, поставени бяха табели до изворите със състава на минералните води. Общината пое отговорността и за санитарно-охранителните зони, за които преди отговаряше Басейнова дирекция. Направен бе актуален регистър за двете находища, който е достъпен на официалния сайт на общината и дава информация за водовземните съоръжения и за издадените разрешителни за минерална вода.
Общинският съвет също трябваше да свърши своята част от работата, като приеме нормативна база за реда за ползване на минерални води. Важен елемент бе да се осигури ползването на минералните води без да се нарушава общественият интерес - да се определят местата и количествата вода за общо водовземане и обществените обекти, които да получат разрешителни за определени количества минерални води.
Междувременно през 2011 г. МОСВ намали тарифата за ползване на минерална вода от 1.50 на 0.50 лева за кубик - цена, по която трябваше да работи и Община Велинград. През януари 2012 г. на заседание на правителството на Б. Борисов кметът Ив. Лебанов поиска общината да получи за стопанисване и другите две находища на минерална вода - „Велинград-Чепино“ и „Велинград-Лъджене“. Искането бе придружено с гражданска подписка, в която се настояваше общината да получава приходите и от разрешителните за тези две държавни находища. Отговорът на държавата беше общината първо да си свърши работата за вече дадените две находища и да въведе ред в събирането на приходите от тях.
На 8 януари 2013 г., след извършването на тази сериозна подготвителна работа и след поредните заповеди от МОСВ, Община Велинград получи реално възможността да издава разрешителни и да получава приходи от експлоатацията на минералните находища “Велинград - Каменица” и “Драгиново”. По изчисленията на МОСВ за 2013 г. от такси за ползвана минерална вода общината трябваше да събере 51 553 лева, но това не се случи и на практика бяха събрани в пъти по-малко пари. Така още на старта се очерта един от основните проблеми, който със същата сила важи и днес - ниска събираемост на парите, които общината трябва да получава от минералните води. Към това трябва да се добави и фактът, че в продължение на години част от фирмите с разрешителни за ползване на минерална вода не сключват договори за плащане на водопренос с „ВКТВ“ и така ощетяват общинската хазна. Отделен, но важен въпрос е качеството на прокопаване за топлопроводите и слабият контрол от страна на общината, заради които цели улици във Велинград стоят разкопани в продължение на месеци с всички произтичащи от това неприятности за жителите и гостите на курорта.
През 2018 г., анализирайки многобройните проблеми с минералните води, общинският съветник Никола Делиев обобщи положението с думите „Не е златен дъжд!“. Той изчисли, че дори общината да раздаде цялото количество минерална вода от находищата Каменица и Драгиново, по сегашните цени за една година тя ще получи около 150 000 лева. Заради тежкото финансово положение на общината, Общинска администрация направи опит за увеличение на цената на минералната вода от 2021 г. Общинският съвет, който безпрекословно вдигна почти всички други данъци и такси, също толкова единодушно и безпрекословно реши да не пипа тарифите за минералните води и те останаха на нивото от преди 10 години. Аргументът бе, че не трябва да се допуска нелоялна конкуренция, тъй като ползвателите на минерални води от другите две държавни находища ще продължат да плащат по по-ниските тарифи. Но за пореден път се видя и сериозното лоби, което винаги има в местния парламент по отношение интересите на ползвателите на минерални води. А ако се сумират приходите от последните 10 години, ще се види, че в общинската хазна наистина не е валял „златен дъжд“ от минералните води.
В списъка на проблемите от изминалите 10 години неизменно е и този за включилите се незаконни ползватели и за течовете и загуби на топла минерална вода поради лошото състояние на топлопроводите. През 2018 г. Община Велинград изгради нов топлопровод “Власа”, който е основно трасе за пренос на минералната вода от находище „Каменица“. Средствата в размер на 311 176 лева бяха осигурени от новата Инвестиционна програма “Минерални води” на Националния доверителен екофонд към МОСВ плюс съфинансиране от общината. Изграждането на топлопровода бе съпроводено с трудности, но бе крачка в правилната посока. За 10 години общината направи и частични инвестиции в сондажите и санитарно-охранителните зони към тях. Въпреки това състоянието на повечето съвсем не е такова, каквото трябва да бъде. В последния доклад по темата най-често използваната от самата община оценка за свързаната с изворите инфаструктура е „силно компрометирано“. Показателен е фактът, че през декември 2019 г. 12-годино момиче пострада сериозно, пропадайки в дупка с гореща вода край сондаж „Мизинка“.
Тема, свързана с минералните води, които във Велинград все е в бъдеще време, е тази за рационалното използване на геотермалната енергия. Преди повече от 20 години, при тогавашния кмет Георги Аврамов, общината спечели първия си проект от ФАР и направи геотермално отопление на училище „Христо Ботев“ в кв. Каменица. Силно начало, последвано от десетилетия на приказки и бездействие... Идваха много фирми и проектанти, дискутираха се различни идеи, а геотермалната енергия бе любима „дъвка“ на много предизборни кампании. Кметът К. Коев винаги изтъква, че желаното ще стане действително с помощта на Норвежкия финансов механизъм. И точно преди дни дойде новината, че започва набиране на проекти предложения по процедура за използване на геотермална енергия за отопление или за отопление и охлаждане в сгради държавна или общинска собственост, финансирана от Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Срокът за подаване на проектите е септември тази година. В края на десетата година от както общината стопанисва две находища с минерална вода, определено е крайно време СПА столицата Велинград да се похвали и с проект за използване на геотермалната енергия в полза на местната общност.
И тук стигаме до най-важното за велинградчани: общината така да раздава минералните води, че да бъде запазен общественият интерес. Тоест да има минерална вода за уличните чешми, за обществените бани, за общинските басейни, където тренират децата, за отопление на важни обществени сгради като училища, детски градини, читалища, музей и др. В Драгиново този модел на защитен обществен интерес е спазен в голяма степен, във Велинград и интересите, и проблемите са повече. Развитието на туризма е важно, а работата на общината е да намери точния баланс между интересите на инвеститорите и на велинградчани.
Аз лично ще повярвам, че този баланс е намерен от нашите управляващи, когато видя във Велинград това, което видях в Исландия - държавата, която е световен пример за използването на минералните води. Нямам предвид всеизвестното геотермално отопление на тротоари по улици в столицата Рейкявик, а нещо друго - басейни с минерална вода в дворовете на детските градини. Това наистина говори много за едно общество, за неговите приоритети и за отношението му към богатствата, с които го е дарила природата. Има на какво да се учим.
Елена Баева
Сондажът на „Мизинка“ бе ремонтиран, но чешмите на „Власа“ продължават да са срам за имиджа на Велинград и пример за лошо стопанисване от страна на общината.
През февруари 2011 г. тогавашният министър на околната среда и водите в правителството на ГЕРБ Нона Караджова подписа двете решения, с които държавата предостави на Община Велинград с кмет Иван Лебанов находищата с минерална вода “Велинград - Каменица” и “Драгиново”. Това бе финалният документ по процедурата, след която изворите останаха изключителна държавна собственост, но общината придоби право за безвъзмездно управление и ползване през следващите 25 години. От находище “Велинград - Каменица” общината получи каптиран извор 7 и сондаж “Сярна баня”, извор и сондаж “Власа”, сондаж 3 “Мизинка”, а от находището в Драгиново - сондажи с номера 1, 2, 5 и 13.
С минералните води общината получи стратегически ресурс, с който да задоволява обществени и социални нужди, както и пряко да влияе по отношение на инвеститорите в туризма. Но още в самото начало се видя, че „подаръкът“ от държавата върви в комплект с доста задължения. Трябваше да минат още 2 години, за да може общината да изпълни всички изисквания, преди да започне да получава приходи от двете находища. През това време бе възложено и извършено допроучване на находищата за преоценка на експлоатационните ресурси и технически възможните дебити. Направена бе балнеологична оценка на качеството на минералната вода, поставени бяха табели до изворите със състава на минералните води. Общината пое отговорността и за санитарно-охранителните зони, за които преди отговаряше Басейнова дирекция. Направен бе актуален регистър за двете находища, който е достъпен на официалния сайт на общината и дава информация за водовземните съоръжения и за издадените разрешителни за минерална вода.
Общинският съвет също трябваше да свърши своята част от работата, като приеме нормативна база за реда за ползване на минерални води. Важен елемент бе да се осигури ползването на минералните води без да се нарушава общественият интерес - да се определят местата и количествата вода за общо водовземане и обществените обекти, които да получат разрешителни за определени количества минерални води.
Междувременно през 2011 г. МОСВ намали тарифата за ползване на минерална вода от 1.50 на 0.50 лева за кубик - цена, по която трябваше да работи и Община Велинград. През януари 2012 г. на заседание на правителството на Б. Борисов кметът Ив. Лебанов поиска общината да получи за стопанисване и другите две находища на минерална вода - „Велинград-Чепино“ и „Велинград-Лъджене“. Искането бе придружено с гражданска подписка, в която се настояваше общината да получава приходите и от разрешителните за тези две държавни находища. Отговорът на държавата беше общината първо да си свърши работата за вече дадените две находища и да въведе ред в събирането на приходите от тях.
На 8 януари 2013 г., след извършването на тази сериозна подготвителна работа и след поредните заповеди от МОСВ, Община Велинград получи реално възможността да издава разрешителни и да получава приходи от експлоатацията на минералните находища “Велинград - Каменица” и “Драгиново”. По изчисленията на МОСВ за 2013 г. от такси за ползвана минерална вода общината трябваше да събере 51 553 лева, но това не се случи и на практика бяха събрани в пъти по-малко пари. Така още на старта се очерта един от основните проблеми, който със същата сила важи и днес - ниска събираемост на парите, които общината трябва да получава от минералните води. Към това трябва да се добави и фактът, че в продължение на години част от фирмите с разрешителни за ползване на минерална вода не сключват договори за плащане на водопренос с „ВКТВ“ и така ощетяват общинската хазна. Отделен, но важен въпрос е качеството на прокопаване за топлопроводите и слабият контрол от страна на общината, заради които цели улици във Велинград стоят разкопани в продължение на месеци с всички произтичащи от това неприятности за жителите и гостите на курорта.
През 2018 г., анализирайки многобройните проблеми с минералните води, общинският съветник Никола Делиев обобщи положението с думите „Не е златен дъжд!“. Той изчисли, че дори общината да раздаде цялото количество минерална вода от находищата Каменица и Драгиново, по сегашните цени за една година тя ще получи около 150 000 лева. Заради тежкото финансово положение на общината, Общинска администрация направи опит за увеличение на цената на минералната вода от 2021 г. Общинският съвет, който безпрекословно вдигна почти всички други данъци и такси, също толкова единодушно и безпрекословно реши да не пипа тарифите за минералните води и те останаха на нивото от преди 10 години. Аргументът бе, че не трябва да се допуска нелоялна конкуренция, тъй като ползвателите на минерални води от другите две държавни находища ще продължат да плащат по по-ниските тарифи. Но за пореден път се видя и сериозното лоби, което винаги има в местния парламент по отношение интересите на ползвателите на минерални води. А ако се сумират приходите от последните 10 години, ще се види, че в общинската хазна наистина не е валял „златен дъжд“ от минералните води.
В списъка на проблемите от изминалите 10 години неизменно е и този за включилите се незаконни ползватели и за течовете и загуби на топла минерална вода поради лошото състояние на топлопроводите. През 2018 г. Община Велинград изгради нов топлопровод “Власа”, който е основно трасе за пренос на минералната вода от находище „Каменица“. Средствата в размер на 311 176 лева бяха осигурени от новата Инвестиционна програма “Минерални води” на Националния доверителен екофонд към МОСВ плюс съфинансиране от общината. Изграждането на топлопровода бе съпроводено с трудности, но бе крачка в правилната посока. За 10 години общината направи и частични инвестиции в сондажите и санитарно-охранителните зони към тях. Въпреки това състоянието на повечето съвсем не е такова, каквото трябва да бъде. В последния доклад по темата най-често използваната от самата община оценка за свързаната с изворите инфаструктура е „силно компрометирано“. Показателен е фактът, че през декември 2019 г. 12-годино момиче пострада сериозно, пропадайки в дупка с гореща вода край сондаж „Мизинка“.
Тема, свързана с минералните води, които във Велинград все е в бъдеще време, е тази за рационалното използване на геотермалната енергия. Преди повече от 20 години, при тогавашния кмет Георги Аврамов, общината спечели първия си проект от ФАР и направи геотермално отопление на училище „Христо Ботев“ в кв. Каменица. Силно начало, последвано от десетилетия на приказки и бездействие... Идваха много фирми и проектанти, дискутираха се различни идеи, а геотермалната енергия бе любима „дъвка“ на много предизборни кампании. Кметът К. Коев винаги изтъква, че желаното ще стане действително с помощта на Норвежкия финансов механизъм. И точно преди дни дойде новината, че започва набиране на проекти предложения по процедура за използване на геотермална енергия за отопление или за отопление и охлаждане в сгради държавна или общинска собственост, финансирана от Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Срокът за подаване на проектите е септември тази година. В края на десетата година от както общината стопанисва две находища с минерална вода, определено е крайно време СПА столицата Велинград да се похвали и с проект за използване на геотермалната енергия в полза на местната общност.
И тук стигаме до най-важното за велинградчани: общината така да раздава минералните води, че да бъде запазен общественият интерес. Тоест да има минерална вода за уличните чешми, за обществените бани, за общинските басейни, където тренират децата, за отопление на важни обществени сгради като училища, детски градини, читалища, музей и др. В Драгиново този модел на защитен обществен интерес е спазен в голяма степен, във Велинград и интересите, и проблемите са повече. Развитието на туризма е важно, а работата на общината е да намери точния баланс между интересите на инвеститорите и на велинградчани.
Аз лично ще повярвам, че този баланс е намерен от нашите управляващи, когато видя във Велинград това, което видях в Исландия - държавата, която е световен пример за използването на минералните води. Нямам предвид всеизвестното геотермално отопление на тротоари по улици в столицата Рейкявик, а нещо друго - басейни с минерална вода в дворовете на детските градини. Това наистина говори много за едно общество, за неговите приоритети и за отношението му към богатствата, с които го е дарила природата. Има на какво да се учим.
Елена Баева
Сондажът на „Мизинка“ бе ремонтиран, но чешмите на „Власа“ продължават да са срам за имиджа на Велинград и пример за лошо стопанисване от страна на общината.
Велинград тел: 0876521487
Продава апартаменти във Велинград
CopyRight Вестник "Темпо" ЕООД , Велинград 2023