Първата пълна седмица на месец април по традиция е посветена на българската гора. Тази година, в хода на продължаващата пандемия от Ковид-19, мотото на Седмицата на гората логично е „Гората е здраве“.
Седмицата на гората е добър повод да се върнем към неосъществената и позабравена идея за създаване на първия регионален Природонаучен музей във Велинград. Идеята се роди през 2002 г. Нейн автор и горещ радетел за превръщането й в реалност беше инж. Цветко Кънчев, по онова време почетен председател на Дружеството за защита на природата във Велинград.
Струва си в Седмицата на гората да припомним макар и малка част от неуморната и професионална работа на инж. Цветко Кънчев в името на природата и за популяризиране на биоразнообразието във велинградския регион. Той е завъришл специалност „Лесовъдство“ в Агрономо-Лесовъдния факултет на ЛТУ. Работил е като заместник-директор и директор на „Горстрой“ във Велинград. От 1953 г. е учител в Техникума по горско стопанство, днес НПГГС „Христо Ботев“. Автор е на книгите „Червени природни сигнали“, „Горски билки“, „Горски растения - безплатна храна, лечение и медодаване за човека“, както и на редица разработки в областта на природозащитата за биосферните резервати „Мантарица“ и „Купена“, за атмосферните замърсители и влиянието им върху растителността, за лиановидните растения в района на Велинград. Съавтор е на Енциклопедичния справочник „Чепино“, „Ботаника с дендрология“, „Определител на дървесните и храстови видове“, „Горски строежи“. Сред ценните трудове, оставени ни от инж. Кънчев, са още “Червена книга на Велинградски регион” и “Червени природни сигнали”, посветени на застрашените растителни видове.
Цветко Кънчев обоснова идеята си, че именно във Велинград трябва да бъде направен Природонаучен музей с изключително богатоно биоразнообразие в нашия регион. Цялостното му проучване на биоразнообразието започва в началото на 90-те години на ХХ век. Ето какво споделя инж. Кънчев на страниците на „Темпо“ през 2002 г.:
„Климатичните и почвени условия благоприятстват развитието на богата и разнообразна растителност. Флористичното проучване на биоразнообразието в региона започва още през 1953 г., но само на дървестната и храстова растителност. Цялостно проучване започна преди 20 години. Ние си дадохме сметка, че това е огромна, трудна и отговорна работа. Само с четене на описания мъчно може да се постигне. Да се опознаят растенията значи преди всичко да се научат техните имена и белези, по които едно растение се отличава от другите.
Първите ни цялостни проучвания започват от защитените територии. Обект на изследване бе резерват “Валявиците” (сега защитена местност). Проучването е проведено върху цялата територия по отдели, които са разделени на ивици и те са цялостно обходени и проучени. Описани са 286 вида висши растения от 61 семейства и 134 рода. С маршрутен метод се установи видовият състав на птиците и бозайниците. По същите методи проучихме “Рогачите”, “Арабчал”, “Клептуза”, “Тъжника” и “Меандри” на р. Рибна.
Най-подробно се проучи защ. местност “Клептуза”. Тук са едни от най-хубавите черборови насаждения. Техният външен вид и формово разнообразие привлича окото на посетителите. Установили сме 234 вида висши растения и като се прибавят още 74 такива в площта, която ние допълнително предлагаме да се включи в защ. местност, стават 308 вида. В тази нова площ влизат над 40 вида, които не се срещат в други части на региона като: ирга, котонеастер, смрадлика, жаблек и др. По молба на ДЛ “Ракитово” проучихме резервата “Мантарица”. Описани са 388 вида висши растения от 144 семейства и 192 рода. Издадени са 50 подвързани книги. Със същата молба се обърна и ДЛ “Пещера” за проучване на биосферния резерват “Мантарица”. Установихме много рядка растителност и описахме 292 вида висши растения. Издадени са 60 подвързани книги.
Особено внимание и време отделихме за проучване на растителността, защитена от закона и застрашена от изчезване и на редките растения. В резултат на общата упоритост отпечатихме 100 екземпляра “Червена книга на Велинградски регион”, а по-късно книгата “Червени природни сигнали” с 1000 екземпляра. В нея са описани и илюстрирани всички защитени територии, а в характеристиките на всеки вид е отделено място за месторастенето и морфологични белези. Много време и големи усилия ни костваше да проучим биоразнообразието в земите извън защитените територии. Това не можеше да стане без помощта на всички държавни лесничейства, които ни предоставяха превоз, водачи и ни насочваха към хора, интересуващи се от флората и фауната. Нека се има предвид, че всичките ни проучвания са без никаква финансова помощ. Ние успяхме с много труд, неволи, лишения да опишем повече от 1500 вида висши растения; да отделим 465 различни лечебни растения, които се използват като билки или храна. Издадохме още две книги благодарение на финансовата помощ на всички ДЛ в региона.“
Това са част от причините за искането във Велинград да се създаде Природонаучен музей и в него да се отрази флората, фауната, петрографията и ентомологията на региона. За бъдещия музей инж. Кънчев разказваше увлекателно: „В него за 1-2 часа ще могат да се видят толкова растения, животни, насекоми и минерали, колкото човек в естествена серда не може да види през целия си живот. Показвайки красотата и биоразнообразието музеят ще бъде прекрасен кът за естетическо, природозащитно и екологично възпитание на своите посетители. Чрез фотоси ще бъдат отразени природни забележителности и защитени територии от региона. В стъклени витрини ще се поставят всички видове риби, земноводни и влечуги, голям интерес би представлявала колекцията от насекоми, минерали и почви.“
През 2002 г. идеята спечели поддръжници, в общественото пространство се чуха много „за“ Природонаучния музей създадена бе и работна група. В поредица от срещи г-н Кънчев подробно изложи идеята за създаване на Природонаучен музей точно във Велинград - община, в която горският фонд заема 83% от територията; където растат 465 от известните в България 760 лечебни растения и билки; където се срещат 33 вида защитени растения и където съчетанието от гори и минерални извори определя развитието на града като курорт, а всеки курорт се нуждае от повече атракции. Той имаше ясна визия за бъдещите 4 раздела на музея, в който ще бъдат представени растенията, животните, геологията и насекомите в Чепинската котловина. Основен проблем бе намирането на подходящо помещение. Според Цветко Кънчев музеят можеше да бъде разположен на първия етаж в Къщата на Цвета или в бившата ритуална зала в Старата община. Тези два варианта обаче бяха свързани с редица трудности и пречки. През годините и общината не се ангажира достатъчно с идеята с познатото оправдание, че няма финансови средства и с неизпълнени обещания, че такива ще се търсят по европейски проекти.
За съжаление, заедно с инж. Цветко Кънчев си отиде и идеята във Велинград да бъде направен първият регионален Природонаучен музей (а не музейна сбирка). Дали ще се намери кой да я възроди и да я продължи до успешен финал?
Елена Баева