Райчо Радилов: 40 години журналистическа дейност, кореспондент на в.”Труд” в Москва, основател и редактор на Издателска къща “Труд”, зодия “Везни”, редактор на книгата на о.р.ген. Атанас Семерджиев “Преживяното не подлежи на обжалване”. Книгата бе издадена през 2004 г. от ИК “Труд”.
- Г-н Радулов, трудно ли беше да редактирате книгата на генерал Семерджиев?
- Признавам си, че тръгнах с доза предубеждение към ръкописа. Причината е, че нямам добро отношение към мемоаристите, не към мемоарите. Това е така, защото по моето време мемоаристите гледаха да изтъкнат себе си - какви герои са, а времето, за което разказват, им служи само за фон.
- И?
- Не знам дали България е спечелила с генерала Атанас Семерджиев, но знам, че е загубила един голям писател. Давам пример: в първата част “Жертвоприношението” той по великолепен начин борави със словото, нещо, което малко български писатели могат. С няколко щриха и героят е пред тебе - цял и жив. Идеалите и романтиката на времето, началото и краят на Втората световна война - това е времето, когато цялата световна културна общност вярва, че от социализма може да излезе нещо хубаво за човечеството и от тук съпротивата срещу фашизма, предадени искрено и вярно. Това е Божа дарба! Неговато умение да портретува и то с един непренуден подход към своите съученици, другари-партизани, даже с неговите идеологически противници. Той не разглежда нещата в бяло и черно и съвсем по човешки се отнася и към тогавашната полиция например. Той трудно си позволява да нарече когото и да е предател, дори към неговите другари, които са попадали в ареста и не са издържали, се отнася с уважение и не ги съди.
- Книгата е над 600 страници, какво още за нея?
- Втората част Атанас Семерджиев е озаглавил “Един генерал през натякваните 45 години”. Това е времето на изграждането на българската армия след 9.09.1944 г., Варшавския договор и нашето участие в схемата. Тук ще кажа, че като си направих предварителни справки за четаемостта на книгата, останах учуден, признавам, от интереса на нашите офицери от Военната академия “Г.С.Раковски”. Оказа се, че те я ползват като учебник, защото има какво да научат от нея за съвместните учения с войските на Варшавския договор и въобще за ученията. За офицерите ни тази книга е учебник и съкращения няма. “Горещото начало на прехода” и “Омагьосаният кръг” са заглавията на третата и четвърта част. В тях е написано всичко, бих казал, което се случи в България след 10.11.1989г. Тук са обвиненията срещу него, защитата и отношенията му към промените и участието му като вицепрезидент и депутат на републиката.
- Какви бяха трудностите за вас като редактор?
- За един редактор основната трудност е проверката на фактите, на всяка дата например, но трябва да призная, че Атанас Семерджиев е точен до педантизъм.
- Какво е вашето лично мнение и оценка на книгата?
- За мене като професионалист книгата “Преживяното не подлежи на обжалване” е една от най-добрите мемоарни книги днес. И колкото да е нескромно моето мнение, той е точен като Уинстън Чърчил в своите 6 тома мемоари, които имах честта да редактирам също. Колкото до човека, ще кажа, че той е изключително скромен и няма нищо общо с бивши и настоящи величия, които още от вратата бързат да ти демонстрират някакво си там превъзходство. Ще ви кажа и още нещо: за мен той е голям патриот на Велинград. През цялото време, докато работих върху книгата, той непрекъснато ми говореше и ме занимаваше с Велинград. И признавам - имал е право. Ще ви споделя, че според едно европейско изследване най-добрият град за живеене е Брюксел. Във вашия град съм от десетина дни и признавам, че Велинград е добрият град за живеене.
- Тогава вашето пожелание към жителите на нашия добър за живеене град?
- Дано вие, велинградчаните, успеете да запазите тази зеленина, която имате. И дано се въздържите да “уплътнявате” своя град, защото градът ви е красив със зеленината, пространството и хората.
Веска Божкова
Редакторът на томовете на Чърчил:Ген. Семерджиев е написал една от най-добрите м
