Поп Топорчо - един от героите на Априлското въстание
Публикувано на 20 Apr 2021 09:28
„Уместно е да отбележа, че тази година цялата страна и българският народ отбелязват 135 г. от Априлското въстание, а годишнината от рождението на председателя на революционния комитет, духовен и политически водач на чепинските българи свещеник Илия Попатанасов (поп Топорчо) не е отбелязано в Културния календар на Община Велинград. Не мога да си обясня, че едно от най-значимите събития в националната и местната ни история е пропуснато.“
Преди 10 години това написа на страниците на „Темпо“ г-н Георги Пашов, председател на Дружеството за защита на Родопите - Велинград. Напомни отново същото и преди 5 години, с цялото уважение и почит, които дължим на една от най-светлите и най-светите личности в историята на нашия край.
Днес г-н Георги Пашов вече не е сред нас, но писаното слово остава. Припомняме го, защото с днешна дата (за съжаление и за срам!) продължава да е актуално. България чества 145 години от Априлското въстание, почита имената на героите, поставили своя живот в служба на Отечеството и свободата. Един от тези герои е поп Топорчо, роден в Каменица преди 185 години. Юбилеят му отново не е отбелязан в Културния календар на Община Велинград. Изследователите не са открили точната дата на неговото раждане. Г-н Пашов смяташе, че трябва да почитаме паметта на поп Топорчо в дните, когато отбелязваме годишнините от Априлското въстание. Защото Илия Попатанасов е председателят на тайния революционен комитет, който подготвя въстанието в Чепинско. Историята е известна, разказвана е многократно и в „Темпо“, но нека я припомним с думите на Георги Пашов:
„По указание на IV революционен окръг и Пазарджишкия революционен комитет, донесени от Сава Докторов и придружаващите го младежи Стойо Масларов и Никола Даскалов, в началото на март 1876 г. в черквата “Св. Троица” се изгражда таен революционен комитет, баташки пункт с председател свещеник Илия Попатанасов (поп Топорчо), Христо Пеев - подпредседател, Георги Чолаков (Дядо Даскал) - касиер, Стою Масларов - деловодител, Спас Делиев, Никола Даскалов (син на Дядо Даскал), Георги Делиев, Спас Бояджиев и Сава Докторов (Екимджията), който е избран за апостол на Разложки и Неврокопски район от Пазарджишкия революционен комитет.
... Сега в разстояние на времето е необходимо да се отбележи, че създаването на революционен комитет при наличието на доминираща мюсюлманска религия, при пълно беззаконие и терор, при отдалеченост на културни и административни центрове, при пълна изолираност, е значим човешки подвиг. Малобройната каменска интелигенция начело с поп Топорчо, подкрепяна от съселяни с будно българско съзнание, достига почти сама до идеята за българска държавност. Тази интелигенция дава ход на развитието на Чепинско в края на ХIХ и първите години на ХХ век.“
Историята помни имената на родолюбците от Чепинско Стою Масларов, Георги Делиев, Никола Даскалов, Спас Делиев, които участват в боевете за отбраната на Батак. Пази и спомена как поп Топорчо заедно с група въстаници извел голяма част от жителите на Каменица през м. “Скриеница” и „Бяла вода” до Белово, а за охрана на селото от ограбване оставил група въоръжени мъже. Независимо от поражението на въстанието, поп Топорчо не скланя глава и продължава с думи и дела да поддържа българския дух сред каменчани. Водени от поп Топорчо, през януари 1878 г. каменчани посрещат руските освободители. След Освобождението поп Топорчо се посвещава на още една голяма кауза, работейки всеотдайно за изграждането в Каменица на първото модерно класно училище в Западните Родопи. Поп Топорчо получава най-голямата награда - уважение и почит от хората, които в негово лице виждат един достоен духовник, борец за свобода, просветител и истински родолюбец.
Свещеник Илия Попатанасов умира през август 1933 г. След смъртта му възниква идеята да бъде изграден паметник, с който да бъде отдадена почит към неговото дело на народен будител. Идеята не е осъществена. През 2016 г. в статия във вестник „Темпо“ г-н Мрамор Полежански призова: „Дойде време да построим скромен паметник на големия българин поп Топорчо“ и предложи да бъде създаден инициативен комитет. И това остана „глас в пустиня“...
Това, което институциите не са направили, го правят хората. Много са статиите и изследванията, посветени на неговия живот. А през 2013 г. г-н Симеон Симеонов създаде родословно дърво с над 2700 имена от рода на поп Топорчо и то бе издадено в книгата „Родовата памет“. Така че паметта е жива, спомените се пазят.
А през април е време да направим това, за което много пъти през годините писа г-н Георги Пашов: „Нека сега, по време на годишнината на Априлското въстание и годишнината на видния духовник и народен будител - председателя на революционния комитет свещеник Илия Попатанасов, сведем глави на признателност и поставим пролетно цвете на гроба му, който се намира в двора на старинния храм “Св. Троица”.
Елена Баева
Преди 10 години това написа на страниците на „Темпо“ г-н Георги Пашов, председател на Дружеството за защита на Родопите - Велинград. Напомни отново същото и преди 5 години, с цялото уважение и почит, които дължим на една от най-светлите и най-светите личности в историята на нашия край.
Днес г-н Георги Пашов вече не е сред нас, но писаното слово остава. Припомняме го, защото с днешна дата (за съжаление и за срам!) продължава да е актуално. България чества 145 години от Априлското въстание, почита имената на героите, поставили своя живот в служба на Отечеството и свободата. Един от тези герои е поп Топорчо, роден в Каменица преди 185 години. Юбилеят му отново не е отбелязан в Културния календар на Община Велинград. Изследователите не са открили точната дата на неговото раждане. Г-н Пашов смяташе, че трябва да почитаме паметта на поп Топорчо в дните, когато отбелязваме годишнините от Априлското въстание. Защото Илия Попатанасов е председателят на тайния революционен комитет, който подготвя въстанието в Чепинско. Историята е известна, разказвана е многократно и в „Темпо“, но нека я припомним с думите на Георги Пашов:
„По указание на IV революционен окръг и Пазарджишкия революционен комитет, донесени от Сава Докторов и придружаващите го младежи Стойо Масларов и Никола Даскалов, в началото на март 1876 г. в черквата “Св. Троица” се изгражда таен революционен комитет, баташки пункт с председател свещеник Илия Попатанасов (поп Топорчо), Христо Пеев - подпредседател, Георги Чолаков (Дядо Даскал) - касиер, Стою Масларов - деловодител, Спас Делиев, Никола Даскалов (син на Дядо Даскал), Георги Делиев, Спас Бояджиев и Сава Докторов (Екимджията), който е избран за апостол на Разложки и Неврокопски район от Пазарджишкия революционен комитет.
... Сега в разстояние на времето е необходимо да се отбележи, че създаването на революционен комитет при наличието на доминираща мюсюлманска религия, при пълно беззаконие и терор, при отдалеченост на културни и административни центрове, при пълна изолираност, е значим човешки подвиг. Малобройната каменска интелигенция начело с поп Топорчо, подкрепяна от съселяни с будно българско съзнание, достига почти сама до идеята за българска държавност. Тази интелигенция дава ход на развитието на Чепинско в края на ХIХ и първите години на ХХ век.“
Историята помни имената на родолюбците от Чепинско Стою Масларов, Георги Делиев, Никола Даскалов, Спас Делиев, които участват в боевете за отбраната на Батак. Пази и спомена как поп Топорчо заедно с група въстаници извел голяма част от жителите на Каменица през м. “Скриеница” и „Бяла вода” до Белово, а за охрана на селото от ограбване оставил група въоръжени мъже. Независимо от поражението на въстанието, поп Топорчо не скланя глава и продължава с думи и дела да поддържа българския дух сред каменчани. Водени от поп Топорчо, през януари 1878 г. каменчани посрещат руските освободители. След Освобождението поп Топорчо се посвещава на още една голяма кауза, работейки всеотдайно за изграждането в Каменица на първото модерно класно училище в Западните Родопи. Поп Топорчо получава най-голямата награда - уважение и почит от хората, които в негово лице виждат един достоен духовник, борец за свобода, просветител и истински родолюбец.
Свещеник Илия Попатанасов умира през август 1933 г. След смъртта му възниква идеята да бъде изграден паметник, с който да бъде отдадена почит към неговото дело на народен будител. Идеята не е осъществена. През 2016 г. в статия във вестник „Темпо“ г-н Мрамор Полежански призова: „Дойде време да построим скромен паметник на големия българин поп Топорчо“ и предложи да бъде създаден инициативен комитет. И това остана „глас в пустиня“...
Това, което институциите не са направили, го правят хората. Много са статиите и изследванията, посветени на неговия живот. А през 2013 г. г-н Симеон Симеонов създаде родословно дърво с над 2700 имена от рода на поп Топорчо и то бе издадено в книгата „Родовата памет“. Така че паметта е жива, спомените се пазят.
А през април е време да направим това, за което много пъти през годините писа г-н Георги Пашов: „Нека сега, по време на годишнината на Априлското въстание и годишнината на видния духовник и народен будител - председателя на революционния комитет свещеник Илия Попатанасов, сведем глави на признателност и поставим пролетно цвете на гроба му, който се намира в двора на старинния храм “Св. Троица”.
Елена Баева
Велинград тел: 0876521487
Продава апартаменти във Велинград
CopyRight Вестник "Темпо" ЕООД , Велинград 2023