Парковете са запустели…
Публикувано на 29 Jun 2021 09:11
Парковете са запустели в очакване кога и в кой от тях ще дойдат резачките.
Първият анализ за състоянието на зелената система на Велинград с програма за подобрения е през 1986г., представени и одобрени от Общинския съвет. И тогава имаше недостиг на озеленени площи, но имаше и неусвоени терени. Постепенно надписите „за озеленяване“ изчезваха безшумно, недостигът се увеличаваше, въпреки че нормативите се промениха в ущърб на площите за ШОП. Анализите и програмите през всички останали години също така се приемаха безмълвно и единодушно, но и без предприемане на посочените действия. И ако все пак се спасиха голяма част от площите, това се дължеше на бързите действия на колегите от техническа служба. Всъщност към момента недостига на озеленени площи е много по-голям, защото е изчислявано на основа външните очертания на терените, а през годините в тях са направени строежи.Включени са и малки площи пред обществени сгради – пощи, банки, читалища и др., които са с друго предназначение, но са възложени за поддържане.
С какво и как започна занемаряването на зелените площи.
1. Може би с непрекъснатия глад за строителство:
Малък офис на БАТО, с чието съдействие при реконструкцията през 1985г. на лесопарковата част на Мъжка баня бяха поставени първите екологични детски съоръжения от дърво и конопени въжета. По-късно на мястото на офиса се появи „Омар“. „Омар“-ът прерасна в „Рич“, може би заради забранената за строителство вододайна зона А. Премахна се една малка озеленена площ с дървета, затрупа се водната площ, за да се поставят още шатри и детска площадка. Интересно е, че теренът около хотела е малък цветен рай, а само на метър не се задържа нито растителност, нито съоръжения.
Женска баня – на мястото на пералнята израства кръчма, незнайно как – частна собственост. Банята – паметник на културата, се превръща в хотел, който трябва да има ресторант, разбира се, най-добре с повечко маси навън.
СКК (Курортна поликлиника) – нищо не може, дори и полиция, да спре паркиране, обиколки с коли, заден двор на луксозна постройка.
Малката площ, в която имаше единствени за града иглолистни дървета – сега газстанция и разбира се – ресторант.
Бор пред Балинов – с основна реконструкция през 1988 г., с одобрен проект, платен на собственика терен, само няколко години по-късно – магазини и жилища.
Площта при бившето ХЕИ – кафе, ресторант с жилищна част, няколко имота, чакащи да строят.
Теренът след Болницата, отреден за озеленяване, който единствено отговаряше по норматив за парк – 50 дка, сега „кварталът на богатите“.
И през последните години – бисерът на правната ни система в съюз с общинските защитници! Както го водихме по ведомост - парк Осми март.Как така изведнъж се озова със сини ленти?!... Май общински защитници не беше точната дума… Ами кой им е виновен на тези, дето не си искат терените, върху които са училища, болници, пътища и др., включително Общината и разни партии…
Собствениците изрично бяха забранили на работници да почистват парка и да премахват сухи дървета.
Паничките – край жилищния блок „Родопи“ – кафета, магазини, офиси. Какъв е там процентът на застрояване и спазен ли е норматив за необходима озеленена площ?
Зелен пояс – кафе, с тенденция да се върне целият терен.
Клептуза – може би наистина пък общината вече да държи на законността, не че разчиства заради някой с по-големи възможности, каквито и да са те…
Чепински бани – напълно изоставен. През 2010г. бе направен проект с интересни детайли, но…
Теренът между жп гара и автогара. Срамувам се, като ми се налага да минавам там.Целият поток преминаващи, пристигащи, заминаващи, си съставят мнение за града точно от това място. Имаше идея да се представят експозиции на розова и билкова градина, детайли на световни исторически градини и пр. и пр. Общината можеше да потърси спонсори – толкова хотели и богати хора.
Общината се разкъсва да запази поне до изисквания за проверки срок, обектите по европейски проекти и програми, макар и по проекти copy/paste – явно в ЕС е забранено да проявиш въображение.
Имаше и няколко по-малки терени, изпълнени със средства от МОСВ и после застроени и т.н.
2. Не искам гражданите да се чувстват пренебрегнати, като ги оставя по-назад в класацията за „принос“ за състоянието на озеленените площи – с вандалщина, кражби на цветя и растителност.
3. Преди няколко месеца млад човек бе писал, че е време за професионализъм, не за морал. Може би е имал нещо друго предвид, което не съм разбрала. Но за мен не може да има професионализъм без морал.
Професионално ли е хора, които съставят, одобряват, изпълняват планове на населени места, да лъжат в нормативите, като „пришиват гори“ и други площи. Че то ще трябва да търсим гори назаем от други области…
Казват ли те, че всяка една сграда – независимо дали е жилищна или друга, трябва има съответния процент озеленена площ. Казват ли в какъв процент е спазен този норматив. Казват ли те, че не може да се връщат озеленени площи, които са изпълнени като такива и че в тях не може да се строи. Може би ще трябва да си припомнят какво означава площи за широко обществено ползване и какво е предназначението им.
4. Сега общината плаща милиони на предишната фирма, поддържала зелените площи, защото обществената поръчка не беше съставена както трябва и не бяха чути забележките на екипа от специалисти по договора и приложенията.
Актуално е питането – професионално ли е годишната сума за поддържане да се получава на равни месечни вноски, независимо дали работниците вместо по парковете да са в неплатен отпуск или да метат улици. Дали трябва да си професионалист, за да пресметнеш колко квадратни метра се зацветяват с 50 000 бр. цветя.
Навярно има още много причини, много професионални въпроси, но изтерзани, уморени и депресирани от постоянната гледка как се успява в живота, примирено си казваме:
Цар – далеко,
Бог – високо.
Невена Фендрина, ландшафтен архитект
Първият анализ за състоянието на зелената система на Велинград с програма за подобрения е през 1986г., представени и одобрени от Общинския съвет. И тогава имаше недостиг на озеленени площи, но имаше и неусвоени терени. Постепенно надписите „за озеленяване“ изчезваха безшумно, недостигът се увеличаваше, въпреки че нормативите се промениха в ущърб на площите за ШОП. Анализите и програмите през всички останали години също така се приемаха безмълвно и единодушно, но и без предприемане на посочените действия. И ако все пак се спасиха голяма част от площите, това се дължеше на бързите действия на колегите от техническа служба. Всъщност към момента недостига на озеленени площи е много по-голям, защото е изчислявано на основа външните очертания на терените, а през годините в тях са направени строежи.Включени са и малки площи пред обществени сгради – пощи, банки, читалища и др., които са с друго предназначение, но са възложени за поддържане.
С какво и как започна занемаряването на зелените площи.
1. Може би с непрекъснатия глад за строителство:
Малък офис на БАТО, с чието съдействие при реконструкцията през 1985г. на лесопарковата част на Мъжка баня бяха поставени първите екологични детски съоръжения от дърво и конопени въжета. По-късно на мястото на офиса се появи „Омар“. „Омар“-ът прерасна в „Рич“, може би заради забранената за строителство вододайна зона А. Премахна се една малка озеленена площ с дървета, затрупа се водната площ, за да се поставят още шатри и детска площадка. Интересно е, че теренът около хотела е малък цветен рай, а само на метър не се задържа нито растителност, нито съоръжения.
Женска баня – на мястото на пералнята израства кръчма, незнайно как – частна собственост. Банята – паметник на културата, се превръща в хотел, който трябва да има ресторант, разбира се, най-добре с повечко маси навън.
СКК (Курортна поликлиника) – нищо не може, дори и полиция, да спре паркиране, обиколки с коли, заден двор на луксозна постройка.
Малката площ, в която имаше единствени за града иглолистни дървета – сега газстанция и разбира се – ресторант.
Бор пред Балинов – с основна реконструкция през 1988 г., с одобрен проект, платен на собственика терен, само няколко години по-късно – магазини и жилища.
Площта при бившето ХЕИ – кафе, ресторант с жилищна част, няколко имота, чакащи да строят.
Теренът след Болницата, отреден за озеленяване, който единствено отговаряше по норматив за парк – 50 дка, сега „кварталът на богатите“.
И през последните години – бисерът на правната ни система в съюз с общинските защитници! Както го водихме по ведомост - парк Осми март.Как така изведнъж се озова със сини ленти?!... Май общински защитници не беше точната дума… Ами кой им е виновен на тези, дето не си искат терените, върху които са училища, болници, пътища и др., включително Общината и разни партии…
Собствениците изрично бяха забранили на работници да почистват парка и да премахват сухи дървета.
Паничките – край жилищния блок „Родопи“ – кафета, магазини, офиси. Какъв е там процентът на застрояване и спазен ли е норматив за необходима озеленена площ?
Зелен пояс – кафе, с тенденция да се върне целият терен.
Клептуза – може би наистина пък общината вече да държи на законността, не че разчиства заради някой с по-големи възможности, каквито и да са те…
Чепински бани – напълно изоставен. През 2010г. бе направен проект с интересни детайли, но…
Теренът между жп гара и автогара. Срамувам се, като ми се налага да минавам там.Целият поток преминаващи, пристигащи, заминаващи, си съставят мнение за града точно от това място. Имаше идея да се представят експозиции на розова и билкова градина, детайли на световни исторически градини и пр. и пр. Общината можеше да потърси спонсори – толкова хотели и богати хора.
Общината се разкъсва да запази поне до изисквания за проверки срок, обектите по европейски проекти и програми, макар и по проекти copy/paste – явно в ЕС е забранено да проявиш въображение.
Имаше и няколко по-малки терени, изпълнени със средства от МОСВ и после застроени и т.н.
2. Не искам гражданите да се чувстват пренебрегнати, като ги оставя по-назад в класацията за „принос“ за състоянието на озеленените площи – с вандалщина, кражби на цветя и растителност.
3. Преди няколко месеца млад човек бе писал, че е време за професионализъм, не за морал. Може би е имал нещо друго предвид, което не съм разбрала. Но за мен не може да има професионализъм без морал.
Професионално ли е хора, които съставят, одобряват, изпълняват планове на населени места, да лъжат в нормативите, като „пришиват гори“ и други площи. Че то ще трябва да търсим гори назаем от други области…
Казват ли те, че всяка една сграда – независимо дали е жилищна или друга, трябва има съответния процент озеленена площ. Казват ли в какъв процент е спазен този норматив. Казват ли те, че не може да се връщат озеленени площи, които са изпълнени като такива и че в тях не може да се строи. Може би ще трябва да си припомнят какво означава площи за широко обществено ползване и какво е предназначението им.
4. Сега общината плаща милиони на предишната фирма, поддържала зелените площи, защото обществената поръчка не беше съставена както трябва и не бяха чути забележките на екипа от специалисти по договора и приложенията.
Актуално е питането – професионално ли е годишната сума за поддържане да се получава на равни месечни вноски, независимо дали работниците вместо по парковете да са в неплатен отпуск или да метат улици. Дали трябва да си професионалист, за да пресметнеш колко квадратни метра се зацветяват с 50 000 бр. цветя.
Навярно има още много причини, много професионални въпроси, но изтерзани, уморени и депресирани от постоянната гледка как се успява в живота, примирено си казваме:
Цар – далеко,
Бог – високо.
Невена Фендрина, ландшафтен архитект
Велинград тел: 0876521487
Продава апартаменти във Велинград
CopyRight Вестник "Темпо" ЕООД , Велинград 2023