Не, няма да правим анализ на Празници на културата 2021. Би било много полезно, професионално и далновидно такъв анализ да бъде направен – на първо място от организаторите в лицето на Община Велинград. Но целта на този материал е да насочим вниманието към въпроси, свързани със сферата на културата, на които все не им идва ред или са удобно забравени.
ЗАЩО НОВАТА СЦЕНА ВСЕ ОЩЕ Е БЕЗ СЪБЛЕКАЛНЯ?
През 2018 г. общината, със спечелени средства по европроект, направи ремонт на централния площад „Николай Гяуров“. Старата сцена, разположена до сградата на ЦКБ, бе демонтирана и преместена в центъра на Драгиново. По проекта за нова визия на центъра на Велинград бе предвидено бъдещата сцена да бъде направена в пространството пред жилищните блокове. Сцената бе проектирана със съблекалня и гримьорна за удобство на участниците в културните събития. В хода на ремонта първоначалният проект за нова визия претърпя много промени и една от тях бе свързана с мястото на сцената. Решено бе новата сцена да бъде поставена пред парка – там, където е в момента. Лично кметът Костадин Коев неколкократно обеща, че към сцената ще има съблекалня.
Проектът за ремонт на центъра приключи през есента на 2018 г., когато отбелязахме 70-годишнината на Велинград и 10 години от обявяването ни за СПА столица на Балканите. Големият концерт, посветен на двата юбилея, се проведе на временна сцена, тъй като времето не стигна за направата на постоянната нова сцена
. Тя стана факт чак през лятото на 2019 г. Първото събитие бе откриването на фолклорния фестивал „Хоро при извора“, част от програмата на Празниците на културата. Буквално ден преди това бе монтирана сцената от 130 кв.м., с височина 1.30 метра. Точната цена така и не бе назована – от общината посочиха сумата от около 100 000 лева, като не стана ясно дали това са собствени средства или част от парите са от проекта.
Вече трето лято след построяването на новата сцена съблекални няма. Участниците в различните концерти, фестивали, културни и спортни изяви обличат и сменят костюми… кой където намери. Някои от по-опитните си спомнят, че до старата сцена можеха да ползват входа и стълбището на сградата на ЦКБ – крайно неудобен, но все пак съществуващ вариант. Сега няма дори такъв. За някои от по-мащабните прояви зад новата сцена (върху това, което трябва да са зелени площи, но отдавна не са!) от общината слагат преместваеми шатри и столове. Това осигурява минимален комфорт за участниците – могат да оставят костюмите си върху столовете, но проблемите с обличането и преобличането си остават. Да не говорим за гримьорна (или тоалетна!), която на този етап изглежда като лукс, който дори не подлежи на обсъждане.
И ако велинградските самодейци и изпълнители са свикнали (въпреки че не трябва и че при гостуванията си в други градове и села са видели, че не е така!), то за гостуващите артисти, певци, ансамбли и др. липсата на съблекалня и гримьорна е черна точка в рейтинга на организацията на техните изяви.
Три години са достатъчно дълъг период на отлагане. Крайно време е към сцената да бъде направена съблекалня. Вечният довод, че общината е в „тежко финансово състояние“, в случая не е убедителен. Заради пандемията през 2020 г., когато нямаше Празници на културата и заради парламентарните избори през 2021 г., заради които Празниците на културата бяха съкратени, от бюджета за култура общината спести средства. Защо те да не бъдат използвани в полза на културата? Към тях могат да бъдат прибавени и средствата от реклама, които общината може да събира от LED екрана до сцената. Мултимедийният екран бе закупен от общината за 25 000 лева и монтиран през септември 2019 г. Тогава общинското ръководство обяви, че ще се търси възвръщаемост на сумата, като съоръжението се отдава за реклама. Стъпки в тази посока се правят едва сега.
КАКВО СТАВА С ОБЕЩАНИЕТО ЗА СПАСЯВАНЕ ПАНОТО НА ГЕОРГИ БОЖИЛОВ-СЛОНА?
През есента на 2017 г. във Велинград се проведе среща с известния наш съгражданин художника Васил Горанов. Граждани поставиха въпрос с дългогодишна давност – спасяване на паното сграфито на една от стените на сградата на ЦКБ в центъра на Велинград, дело на големия творец Георги Божилов-Слона. Кметът Костадин Коев, който присъстваше на срещата с Васил Горанов, публично пое ангажимент, че общината ще се погрижи за рушащото се пано и че при тогава предстоящия ремонт на центъра културната ценност ще бъде запазена и спасена.
По тази тема „Темпо“ пише от средата на 90-те години на ХХ век. И все в бъдеще време… С днешна дата ситуацията с нищо не се е променила – обещанието си остава само на думи. Всъщност промяна има – паното продължава бавно, но сигурно да изчезва, а шансовете да бъде спасено намаляват от ден на ден. Пловдивчани направиха чудеса със стари творби на Георги Божилов-Слона, с които градът им с право се гордее. При нас сякаш е в сила правилото „Има пано – има проблем, няма пано – няма проблем“.
КОГА ЩЕ ДОЙДЕ РЕД ЗА НОВА ВИЗИЯ НА ЦЕНТРАЛНИЯ ПАРК?
Няма кмет на Велинград, няма и нов Общински съвет, който в началото на своя мандат да не е обявил, че ще преобрази центъра на града. Избирателите много пъти са чували как ще се махат павилиони и ще се изграждат нови, но по общ проект, с модерна и одобрена визия. Още в първия си мандат кметът Костадин Коев предложи сегашните павилиони да бъдат заменени от дървени къщички, разположени по схема в парка. През 2018 г. общината проведе и търг за отдаване под наем на бъдещите дървени къщички. Но вече е 2021 г. и Велинград посреща поредно лято и поредни туристи с централен градски парк, който само се нарича така. Дано някой общинар се поразходи, та да види: грозното пространство зад сцената, кошчето за боклук пред паметника за Илинден и разпилените камъни пред паметника на първото училище в Лъджене, изпочупените пейки на горната алея, оставения на произвола на съдбата слънчев часовник, вечната локва пред чешмата в парка, мръсотията, праха и миризмата в зоната между градската тоалетна и скелета на бившия Културен дом.
Това са все въпроси за нашата култура като общество и отговор на тях дължат „стопаните на Велинград“, както на концерта по случай Деня на Велинград бяха обявени кметът, неговите заместници и общинските съветници.
Елена Баева