Георги Пеев след две трансплантации: Донорството е приказка за живота
Публикувано на 10 Aug 2021 09:20
Роденият през 1976 г. във Велинград Георги Пеев казва за себе си, че е „сглобен от трима“. Той е единственият човек в България и в Европа с две трансплантации - на сърце и бъбрек. На 6 август Георги Пеев участва в среща-разговор в „Читалнята“ към НЧ „Отец Паисий-1893“, организирана по покана на негови съученици и приятели.
„Донорството е една приказка за живота, която всеки трябва да разкаже първо на себе си и да сподели със семейството си. Никой не е застрахован какво ще го сполети, но трябва да сме направили осъзнат избор, че можем да спасим човешки животи. Един донор може да спаси 9 човешки живота. В България все още сме на дъното в цивилизования свят по брой трансплантации. Това се дължи на много причини, една от които е липсата на разговор по проблема. Донорството е най-високохуманният акт. Само осъзнати хора, които са водили този разговор със себе си, могат да извършат този акт. За мен, който от 18 години живея с трансплантирано сърце плюс бъбрек, донорството е кауза и смисъл на живота. Живот, който свършва и друг живот, който продължава“, каза в началото на разговора Георги Пеев.
Силвена Байракова, председател на НЧ „Отец Паисий-1893“ и водещ на срещата, го попита дали това да си трансплантиран го прави по-отговорен. Отговорът на Георги Пеев бе положителен: когато си трасплантиран и много хора са помогнали, за да спасят живота ти, ти си задължен да живееш пълноценно. Имаш отговорност към всички, които вярват в теб. Храня се и живея по начин, който на мен ми харесва. Това е начин да покажа, че трансплантирането е начин на живот, отговори гостът.
Д-р Димитър Станчев подчерта, че като лекар е радетел на каузата в България да има сериозна трансплантационна програма. Един трансплантиран пациент в България струва 3.5 пъти по-евтино от пациент на хемодиализа, но ние не виждаме интерес от страна на държавата за увеличение на трансплантациите, опонира Георги Пеев и допълни, че неговата битката е да принуди държавата да ги чуе.
Много емоционален бе отговорът на Георги Пеев на въпроса на д-р Станчев какво е мястото на духа и на тялото в борбата с болестта: „Аз никога не съм се отказвал! При мен болестта дойде като гръм от ясно небе, след вирусно заболяване с много висока температура всичко в организма ми сякаш спря да работи. Аз си казах, че ще живея! Направих срещи с всички възможни специалисти. Не беше лек път, няма много кой да ти каже какво да правиш. У нас често не обясняват на болните, които са на хемодиализа, че могат да бъдат трансплантирани. Аз бях мотивиран да живея, но няколко часа преди трансплантацията на бъбрек при мен се появи проблем със сърцето. Започна ново ходене по мъките и благодарение на проф. Чирков и д-р Незабравка Чилингирова ми бе направена сърдечна трансплантация. И двете мои трансплантации са направени в България. Аз се борих! Духът е изключително важен. Също и ролята на семейството и приятелите, които бяха до мен. Виждал съм много отчаяни хора, защото са се вторачили в живота около нас, а той не е хубав. Трябва да се вярва в системата, в българските лекари, в чудото, че ще се случи чудо! Когато вярваш в хубави неща, те се слу чват. Аз съм последният, който ще говори срещу лекари. Имаме много болни звена в нашето общество, медицината е едно от тях. Но аз вярвам на науката медицина.“
Георги Пеев има поредица от медали от европейски парвенства за хора с трансплантации. Той разказа как след втората си трансплантация за първи път е отишъл на такова европейско първенство във Финландия. Срещите там му дали надежда, запознал се с хора като него и научил повече за техния опит. След това състезанията се превърнали в страст и за 5 години спечелил 3 евопейски шампионски титли и няколко вицешампионски. За тези си участия не се съветва с лекари и съжалява, че пандемията от коронавирус е отменила много от състезанията. Няколко пъти е изкачвал връх Мусала с мисията да популяризира донорството. Сега иска със сащата кауза да изкачи връх Монблан в Алпите. Разказа и как чиновничка в Министерството на спорта е отхвърлила молбата на малкия български отбор трансплантирани хора 2 седмици да тренират във висопланинската база на Белмекен с думите, че те не са болни. В спортната му кариера има един важен факт: първия спечелен медал е изпратил на семейството на момчето, чието сърце носи. И е убеден, че трябва да ме изключително признателни на хората, които даряват органи.
Съучениците на Георги Пеев го описаха като човек, който обича живота и животът също го обича. Роден съм във Велинград, израстнал съм тук, това ме е оформило като личност, каза Георги Пеев и сподели, че след всяка от трансплантациите се е възстановявал във водна среда във Велинград и това също много му е помогнало.
По отношение на българския закон за донорство той подчерта, че е същият като в Испания - държавата, която е номер едно в света по донорство и трансплантации. Според закона всеки пълнолетен българин може да декларира несъгласие за донорство, което се вписва в медицински регистър - в момента само около 2600 човека са декларирали, че не желаят да бъдат донори. За даряването на органи се иска разрешение от близките на починалия. Фактите показват, че в България има много малко откази, защото българите са състрадателни и готови да помагат. Най-важна е работата на координаторите по донорство, които трябва да проведат съответните разговори, но не винаги го правят. Георги Пеев подчерта, че злоупотреби не могат да се случат. И апелира, че трябва така да организираме системата в България, че да стигнем 50-60 трансплантации годишно. За съжаление, през последните 2-3 години нищо такова не се случва.
По важната в момента тема за коронавируса Георги Пеев каза, че в България подхождаме нихилистично, а не трябва да така. Самият той е ваксиниран и смята, че в основата на проблема е липсата на доверие, а истерията е дошла от многото фалшиви новини по темата.
Срещата завърши с разговор за втория шанс, който при Георги Пеев е бил и трети: „Казват, че в живота няма втора серия. Има, но не и ако седиш и чакаш. Трябва да предизвикаш втория шанс да дойде. Не трябва да го пропускаш, а да го сграбчиш и да го държиш. Без сам да си помогнеш, нищо не може да се случи. Всеки човек е важен, за да направи поне един друг човек щастлив. Трябва да се борим - това е най-важното!“
Георги Пеев сподели и че е много социално ангажиран с различни малки, но важни за обществото битки. Като пример посочи, че същия ден е получил новината, че е спечелил битката срещу незаконно увеличена такса смет в община Хасково, където живее сега. Съжалява, че го няма активното гражданско общество, но е убеден, че всеки трябва да води своите битки - да води, не непременно да печели.
Най-важният му съвет към хората, които по различни причини са изпаднали в отчаяние е лаконичен, но изстрадан: „Ставай и тръгвай!“. Смята, че същото важи не само за отделния паднал духом човек, но и за цялото ни общество днес.
На 1 септември на фестивала „Аполония“ в Созопол ще бъде показан предпремиерно документалният филм на режисьора Стефан Командарев Донори“, който е посветен на темата за трансплантациите в България. Вдъхновител и главен герой във филма е Георги Пеев, а основната тема е недоверието и как да върнем доверието на хората в хората, за да се отлепим от дъното. Г-жа Байракова отправи покана филмът да бъде показан премиерно и в НЧ „Отец Паисий-1893“ във Велинград. Това оставя отворена врата към нови срещи с Героги Пеев, от когото има още много какво да научим.
Елена Баева
„Донорството е една приказка за живота, която всеки трябва да разкаже първо на себе си и да сподели със семейството си. Никой не е застрахован какво ще го сполети, но трябва да сме направили осъзнат избор, че можем да спасим човешки животи. Един донор може да спаси 9 човешки живота. В България все още сме на дъното в цивилизования свят по брой трансплантации. Това се дължи на много причини, една от които е липсата на разговор по проблема. Донорството е най-високохуманният акт. Само осъзнати хора, които са водили този разговор със себе си, могат да извършат този акт. За мен, който от 18 години живея с трансплантирано сърце плюс бъбрек, донорството е кауза и смисъл на живота. Живот, който свършва и друг живот, който продължава“, каза в началото на разговора Георги Пеев.
Силвена Байракова, председател на НЧ „Отец Паисий-1893“ и водещ на срещата, го попита дали това да си трансплантиран го прави по-отговорен. Отговорът на Георги Пеев бе положителен: когато си трасплантиран и много хора са помогнали, за да спасят живота ти, ти си задължен да живееш пълноценно. Имаш отговорност към всички, които вярват в теб. Храня се и живея по начин, който на мен ми харесва. Това е начин да покажа, че трансплантирането е начин на живот, отговори гостът.
Д-р Димитър Станчев подчерта, че като лекар е радетел на каузата в България да има сериозна трансплантационна програма. Един трансплантиран пациент в България струва 3.5 пъти по-евтино от пациент на хемодиализа, но ние не виждаме интерес от страна на държавата за увеличение на трансплантациите, опонира Георги Пеев и допълни, че неговата битката е да принуди държавата да ги чуе.
Много емоционален бе отговорът на Георги Пеев на въпроса на д-р Станчев какво е мястото на духа и на тялото в борбата с болестта: „Аз никога не съм се отказвал! При мен болестта дойде като гръм от ясно небе, след вирусно заболяване с много висока температура всичко в организма ми сякаш спря да работи. Аз си казах, че ще живея! Направих срещи с всички възможни специалисти. Не беше лек път, няма много кой да ти каже какво да правиш. У нас често не обясняват на болните, които са на хемодиализа, че могат да бъдат трансплантирани. Аз бях мотивиран да живея, но няколко часа преди трансплантацията на бъбрек при мен се появи проблем със сърцето. Започна ново ходене по мъките и благодарение на проф. Чирков и д-р Незабравка Чилингирова ми бе направена сърдечна трансплантация. И двете мои трансплантации са направени в България. Аз се борих! Духът е изключително важен. Също и ролята на семейството и приятелите, които бяха до мен. Виждал съм много отчаяни хора, защото са се вторачили в живота около нас, а той не е хубав. Трябва да се вярва в системата, в българските лекари, в чудото, че ще се случи чудо! Когато вярваш в хубави неща, те се слу чват. Аз съм последният, който ще говори срещу лекари. Имаме много болни звена в нашето общество, медицината е едно от тях. Но аз вярвам на науката медицина.“
Георги Пеев има поредица от медали от европейски парвенства за хора с трансплантации. Той разказа как след втората си трансплантация за първи път е отишъл на такова европейско първенство във Финландия. Срещите там му дали надежда, запознал се с хора като него и научил повече за техния опит. След това състезанията се превърнали в страст и за 5 години спечелил 3 евопейски шампионски титли и няколко вицешампионски. За тези си участия не се съветва с лекари и съжалява, че пандемията от коронавирус е отменила много от състезанията. Няколко пъти е изкачвал връх Мусала с мисията да популяризира донорството. Сега иска със сащата кауза да изкачи връх Монблан в Алпите. Разказа и как чиновничка в Министерството на спорта е отхвърлила молбата на малкия български отбор трансплантирани хора 2 седмици да тренират във висопланинската база на Белмекен с думите, че те не са болни. В спортната му кариера има един важен факт: първия спечелен медал е изпратил на семейството на момчето, чието сърце носи. И е убеден, че трябва да ме изключително признателни на хората, които даряват органи.
Съучениците на Георги Пеев го описаха като човек, който обича живота и животът също го обича. Роден съм във Велинград, израстнал съм тук, това ме е оформило като личност, каза Георги Пеев и сподели, че след всяка от трансплантациите се е възстановявал във водна среда във Велинград и това също много му е помогнало.
По отношение на българския закон за донорство той подчерта, че е същият като в Испания - държавата, която е номер едно в света по донорство и трансплантации. Според закона всеки пълнолетен българин може да декларира несъгласие за донорство, което се вписва в медицински регистър - в момента само около 2600 човека са декларирали, че не желаят да бъдат донори. За даряването на органи се иска разрешение от близките на починалия. Фактите показват, че в България има много малко откази, защото българите са състрадателни и готови да помагат. Най-важна е работата на координаторите по донорство, които трябва да проведат съответните разговори, но не винаги го правят. Георги Пеев подчерта, че злоупотреби не могат да се случат. И апелира, че трябва така да организираме системата в България, че да стигнем 50-60 трансплантации годишно. За съжаление, през последните 2-3 години нищо такова не се случва.
По важната в момента тема за коронавируса Георги Пеев каза, че в България подхождаме нихилистично, а не трябва да така. Самият той е ваксиниран и смята, че в основата на проблема е липсата на доверие, а истерията е дошла от многото фалшиви новини по темата.
Срещата завърши с разговор за втория шанс, който при Георги Пеев е бил и трети: „Казват, че в живота няма втора серия. Има, но не и ако седиш и чакаш. Трябва да предизвикаш втория шанс да дойде. Не трябва да го пропускаш, а да го сграбчиш и да го държиш. Без сам да си помогнеш, нищо не може да се случи. Всеки човек е важен, за да направи поне един друг човек щастлив. Трябва да се борим - това е най-важното!“
Георги Пеев сподели и че е много социално ангажиран с различни малки, но важни за обществото битки. Като пример посочи, че същия ден е получил новината, че е спечелил битката срещу незаконно увеличена такса смет в община Хасково, където живее сега. Съжалява, че го няма активното гражданско общество, но е убеден, че всеки трябва да води своите битки - да води, не непременно да печели.
Най-важният му съвет към хората, които по различни причини са изпаднали в отчаяние е лаконичен, но изстрадан: „Ставай и тръгвай!“. Смята, че същото важи не само за отделния паднал духом човек, но и за цялото ни общество днес.
На 1 септември на фестивала „Аполония“ в Созопол ще бъде показан предпремиерно документалният филм на режисьора Стефан Командарев Донори“, който е посветен на темата за трансплантациите в България. Вдъхновител и главен герой във филма е Георги Пеев, а основната тема е недоверието и как да върнем доверието на хората в хората, за да се отлепим от дъното. Г-жа Байракова отправи покана филмът да бъде показан премиерно и в НЧ „Отец Паисий-1893“ във Велинград. Това оставя отворена врата към нови срещи с Героги Пеев, от когото има още много какво да научим.
Елена Баева
Велинград тел: 0876521487
Продава апартаменти във Велинград
CopyRight Вестник "Темпо" ЕООД , Велинград 2023