За да пребъдат българският дух и българската нация
Публикувано на 31 Aug 2021 09:42
Преди 30 години – на 26 август 1991 година във Велинград е създадено Дружеството за защита на Родопите. То е част от Българския съюз за защита на Родопите (БСЗР), учреден през март 1990 г. в София от 45 изтъкнати родопчани.
Дружеството за защита на Родопите във Велинград се ражда по инициатива на съгражданите ни Пейо Ил. Пеев и проф. Георги Ат. Пухалев, които са членове на националното ръководство на БСЗР. Членове учредители на дружеството в нашия град стават 23 души, сред които Тодор Пеев Пеев, Манол Ст. Чолев, Георги Аврамов, Пламен Дремалов, проф. Боряна Чолева. В челните редици на дружеството застават Георги Н. Пашов и Костадин Ушев.
Като първостепенна задача на Дружеството за защита на Родопите основателите поставят „защитата на родопския лес, над който както тогава, така и сега е надвиснала сериозна опасност“ и „провеждането на разнообразна краеведско-историческа дейност и осъществяването на мероприятия, отговарящи на българските национални интереси“.
Дружеството за защита на Родопите започва активно да работи по поставените цели. Двигатели на дейността са Георги Пашов – председател и Костадин Ушев – секретар на дружеството. През 2011 г., в статия във вестник „Темпо“, те отчитат първите 20 години на организацията и този отчет е доказателство за достойно свършена работа:
„Бяха публикувани десетки статии в централни и местни издания, редица краеведски изследвания, в това число за дружество “Просвета” в Чепинско и Дружба “Родина”. През март 1993 г. организирахме и проведохме конференция на тема: “Чепинско - благословена българска земя” с много изказвания и научни съобщения. През ноември същата година пред многобройна публика бе проведено обсъждане на научната студия на чл. кор. проф. д-р Стоян Михайлов “Възрожденският процес в България”. На 11 ноември 1994г. бе представена книгата на краеведа Милен Налбантов – “Драгиново – земя благословена”, която събуди голям интерес сред велинградското общество.
На 9 април 1994 г. по инициатива на дружеството се проведе среща с ръководствата на горските стопанства в района, Окръжната дирекция на горите - гр. Пазарджик, органите на МВР, съда и прокуратурата и ръководството на БСЗР - София за състоянието и опазването на горите в Чепинско.
Много ползотворно се отразиха добрите взаимоотношения със специалистите от Историческия музей във Велинград. В нашата краеведска дейност винаги сме имали тяхната подкрепа и съдействие. По наше предложение съвместно се издаде първата книжка от историческата поредица “Цепина” - “Извори за миналото на Чепино”. Особена заслуга за нея има нашата съгражданка ст.н.с. І ст. д-р Стоянка Кендерова, ръководител на Ориенталския отдел при Народната библиотека “Св. св. Кирил и Методий”. За първи път бяха публикувани поименни списъци на населението от Чепинското корито от началото на ХVIв. (1515 г.-1516 г.) от Османския архив в Истанбул. От тях е видно, че в чепинските села е живяло само християнско българско население. Книжките 3 и 4 от поредицата бяха издадени по инициатива на Дружеството за защита на Родопите. Първата от тях е с автор Иван Дивизиев - “Чепинско в борбите за освобождението на Разложко и Неврокопско от османско робство”. Черновата на тази книжка беше захвърлена безотговорно за унищожение, но за щастие, беше спасена от известния велинградски общественик Михаил Иванов Алексиев. А без нейната публикация щеше да зейне огромна празнота в най-новата история на нашия край. Другата книжка е “Народният будител Стойо Докумов” и разказва за дейността на един от най-авторитетните граждани след Освобождението в Западните Родопи.
В началото на 21 в. случайно ни попаднаха спомените на Маньо (Мустафа) Шарков, написани вероятно в последните месеци на живота му и изпратени до един от най-верните му приятели и инициатор за създаване на Дружба “Родина” Петър Маринов. Те са един покъртителен разказ за живота на един мъченик, борец и патриот. Заедно със спомените на Шарков събрахме публикациите му в четирите тома на Дружба “Родина” и някои материали за него и Герасим Н. Попов от Историческия архив в Пловдив. През 2003 г. ги издадохме в книгата “Борци и мъченици за българщината”, посветена на живота и делото на двамата създатели на Дружба “Родина” в Чепинско. Тя се радваше на широк обществен отзвук. По-късно, през 2010 г., за двамата събрахме допълнителни материали и публикувахме книгата “Дружба “Родина” в Чепинско”.
Плодотворна се оказа съвместната дейност на дружеството ни с читалище “Васил Левски” кв. Каменица. Заедно преиздадохме и предоставихме на обществеността написаното от учителя краевед Асен Дамянов за свещеник Илия Попатанасов (поп Топорчо) - народен будител и председател на революционния комитет от 1876 г. - с приложения за дейността на комитета, които открихме в последствие. Оказахме помощ за публикуване труда на краеведа Атанас Дончев “Чепинско църковно самоуправление”. Помогнахме и за издаването на увлекателното четиво на учителя Иван Цопанов “Каменица в миналото и днес”.
Не са малко и другите мероприятия, в които непосредствено сме участвали. Масово беше посетен от гражданите и отразен от медиите 340-годишният юбилей на Летописа на поп Методий Драгинов. Отбелязахме 90-та годишнина от Балканската война и т.н.
Наша беше и идеята за маркиране с паметни знаци местата, където до злокобната 1666 г. - годината на масовото насилствено помохамеданчване, е имало християнски манастири, черкви и параклиси, които по волята на поробителя асимилатор са били разрушени. Първата паметна плоча направихме до руините на черквата “Св. Никола” в местността “Никульова черква”. Две години по-късно родолюбиви велинградчани построиха там параклис, който сега ежедневно се посещава от велинградчани и гости на града ни.
Паметни знаци бяха монтирани в местността “Власа” (при топлия извор), където е била черквата “Св. Власий” и в местността “Тудора”, където са останките на църквата “Св. Тодор”. На това място през януари 1878 г. е отседнала на стан първата руска освободителна част.
За отбелязване на 95-та годишнина от Балканската война в местността “Каратепе”, където е била българо-турската граница, по наша инициатива и със спомоществователството на инж. Кирил Тодоров се издигна мраморен паметник за увековечаване подвига на многобройната чета на войводата Иван Ботушанов. Поставиха се и паметни плочи на къщите на седем видни войводи от селата Лъджене и Чепино, участвали в борбата за освобождение на Македония.
Уважено бе предложението ни за издигане на внушителен мраморен монумент на мястото на църквата “Св. Атанасий”, където е било построено първото класно училище в Западните Родопи. На него са изписани имената на всички народни будители от Чепинско до края на 19 в. Със задоволство отбелязваме, че вече всяка години ученици, учители и граждани изразяват признателността си пред великото им дело. Благодарни сме на Общинския съвет, че реши теренът около паметника да стане парк на народните будители.
Във връзка с 95-я рожден ден на Маньо Шарков и 70 години от създаването на Дружба “Родина” Общинският съвет прие предложението ни площадът при общинския пазар да носи името “Мустафа (Маньо) Шарков. Поискахме да поставим паметна плоча на джамийската сграда, която се намира на същия площад и в която Шарков е работил дълги години като имам и районен мюфтия. Джамийското настоятелство ни отказа под предлог, че “намирисвало” на възродителен процес. Сложихме я на съседната сграда. Освен това на една от площадните фасади бе поставен голям плакат с мисълта на Шарков: “Моята крепост беше българската нация, моят български произход”. По този повод се състояха и юбилейни четения в Историческия музей. Със свои доклади се представиха чл. кор. проф. д-р Стоян Михайлов, Костадин Ушев, ст.н.с. I ст. д-р Стоянка Кендерова, ст.н.с. II ст. д-р Милкана Бошнакова, спомени за срещите си с Маньо Шарков сподели и Георги Н. Пашов. По-късно материалите от тези четения бяха издадени като книжка шеста от поредицата “Цепина”.“
В самия край на 2011 г. Георги Пашов издаде новата си книга “Възродителния процес в Чепинско”. Паралелно с работата си в Дружеството за защита на Родопите Тодор Пашов и Костадин Ушев заедно с Емил Моллов са сред учредителите и на възстановената на 1 ноември 2009 г. Дружба “Родина”. „Дружеството за защита на Родопите прие задачите на Дружба “Родина” и за свои задачи“, пишат Г. Пашов и К. Ушев.
През 2010 г. двете организации правят съвместно предложение до Общински съвет – Велинград за удостояване (посмъртно) със звания почетни граждани на града основателите на Дружба “Родина” в Чепинско Мустафа (Маньо) Шарков и Герасим Н. Попов. Предложението е прието и на 1 ноември 2010 г. на тържествена сесия близките на удостоените получават почетните призове.
Двете дружества и Исторически музей – Велинград организират съвместно тържествено събрание-концерт за Деня на народните будители в Драгиново, на което гост е учредителката на Дружба “Родина” народната певица Валя Балканска.
През 2012 г. Дружеството за защита на Родопите е сред най-дейните организатори и участници в честванията във Велинград на 100 години от рождението на Маньо Шарков и 100 години от Балканската война. По повод годишнината от войната Георги Пашов написа голяма статия в „Темпо“ за бойните действия в Чепинския край и напомни за героите от връх Велийца: „От години никой не е отишъл на този родопски връх, който е във Велинградско землище да положи цветя и да помълчи за минута. Толкова ли ни е избледняла историческата памет!“ С днешна дата промяната е факт – всяка година пред паметника на Велийца десетки хора застават за минута мълчание и носят цвете за загиналите за българската свобода. На него дължим и събирането на ценни спомени за дните на Балканската война в Сърница, за посрещането на руските освободители в Каменица през 1878 г., за строежа на водопровода „Самоводица“ и др. През 2016 г. Дружеството за защита на Родопите се включи в честванията на 200 години православен храм “Света Троица” в Каменица и 350 години от Летописа на поп Методий Драгинов.
Трудно е вместим в една статия богата 30-годишна дейност на Дружеството за защита на Родопите. Георги Пашов и Костадин Ушев вече не са сред нас, но техният завет „Да пребъдат във вековете българският дух и българската нация“ има своите продължители. На 1 ноември 2020 г. председателят на Дружба „Родина“ Емил Моллов предложи техните имена да бъдат изписани върху паметната плоча в Парка на народните будители, който бе създаден по инициатива на Г. Пашов и К. Ушев на мястото на параклиса „Св. Атанасий“ и на Първото класно училище в Каменица. 30-тият юбилей на Дружеството за защита на Родопите е още един повод да направим това. Темпо
6 декември 2012 г. Георги Пашов и Костадин Ушев на Никулден край параклиса „Св. Никола“, където Дружеството за защита на Родопите постави първата паметна плоча.
Дружеството за защита на Родопите във Велинград се ражда по инициатива на съгражданите ни Пейо Ил. Пеев и проф. Георги Ат. Пухалев, които са членове на националното ръководство на БСЗР. Членове учредители на дружеството в нашия град стават 23 души, сред които Тодор Пеев Пеев, Манол Ст. Чолев, Георги Аврамов, Пламен Дремалов, проф. Боряна Чолева. В челните редици на дружеството застават Георги Н. Пашов и Костадин Ушев.
Като първостепенна задача на Дружеството за защита на Родопите основателите поставят „защитата на родопския лес, над който както тогава, така и сега е надвиснала сериозна опасност“ и „провеждането на разнообразна краеведско-историческа дейност и осъществяването на мероприятия, отговарящи на българските национални интереси“.
Дружеството за защита на Родопите започва активно да работи по поставените цели. Двигатели на дейността са Георги Пашов – председател и Костадин Ушев – секретар на дружеството. През 2011 г., в статия във вестник „Темпо“, те отчитат първите 20 години на организацията и този отчет е доказателство за достойно свършена работа:
„Бяха публикувани десетки статии в централни и местни издания, редица краеведски изследвания, в това число за дружество “Просвета” в Чепинско и Дружба “Родина”. През март 1993 г. организирахме и проведохме конференция на тема: “Чепинско - благословена българска земя” с много изказвания и научни съобщения. През ноември същата година пред многобройна публика бе проведено обсъждане на научната студия на чл. кор. проф. д-р Стоян Михайлов “Възрожденският процес в България”. На 11 ноември 1994г. бе представена книгата на краеведа Милен Налбантов – “Драгиново – земя благословена”, която събуди голям интерес сред велинградското общество.
На 9 април 1994 г. по инициатива на дружеството се проведе среща с ръководствата на горските стопанства в района, Окръжната дирекция на горите - гр. Пазарджик, органите на МВР, съда и прокуратурата и ръководството на БСЗР - София за състоянието и опазването на горите в Чепинско.
Много ползотворно се отразиха добрите взаимоотношения със специалистите от Историческия музей във Велинград. В нашата краеведска дейност винаги сме имали тяхната подкрепа и съдействие. По наше предложение съвместно се издаде първата книжка от историческата поредица “Цепина” - “Извори за миналото на Чепино”. Особена заслуга за нея има нашата съгражданка ст.н.с. І ст. д-р Стоянка Кендерова, ръководител на Ориенталския отдел при Народната библиотека “Св. св. Кирил и Методий”. За първи път бяха публикувани поименни списъци на населението от Чепинското корито от началото на ХVIв. (1515 г.-1516 г.) от Османския архив в Истанбул. От тях е видно, че в чепинските села е живяло само християнско българско население. Книжките 3 и 4 от поредицата бяха издадени по инициатива на Дружеството за защита на Родопите. Първата от тях е с автор Иван Дивизиев - “Чепинско в борбите за освобождението на Разложко и Неврокопско от османско робство”. Черновата на тази книжка беше захвърлена безотговорно за унищожение, но за щастие, беше спасена от известния велинградски общественик Михаил Иванов Алексиев. А без нейната публикация щеше да зейне огромна празнота в най-новата история на нашия край. Другата книжка е “Народният будител Стойо Докумов” и разказва за дейността на един от най-авторитетните граждани след Освобождението в Западните Родопи.
В началото на 21 в. случайно ни попаднаха спомените на Маньо (Мустафа) Шарков, написани вероятно в последните месеци на живота му и изпратени до един от най-верните му приятели и инициатор за създаване на Дружба “Родина” Петър Маринов. Те са един покъртителен разказ за живота на един мъченик, борец и патриот. Заедно със спомените на Шарков събрахме публикациите му в четирите тома на Дружба “Родина” и някои материали за него и Герасим Н. Попов от Историческия архив в Пловдив. През 2003 г. ги издадохме в книгата “Борци и мъченици за българщината”, посветена на живота и делото на двамата създатели на Дружба “Родина” в Чепинско. Тя се радваше на широк обществен отзвук. По-късно, през 2010 г., за двамата събрахме допълнителни материали и публикувахме книгата “Дружба “Родина” в Чепинско”.
Плодотворна се оказа съвместната дейност на дружеството ни с читалище “Васил Левски” кв. Каменица. Заедно преиздадохме и предоставихме на обществеността написаното от учителя краевед Асен Дамянов за свещеник Илия Попатанасов (поп Топорчо) - народен будител и председател на революционния комитет от 1876 г. - с приложения за дейността на комитета, които открихме в последствие. Оказахме помощ за публикуване труда на краеведа Атанас Дончев “Чепинско църковно самоуправление”. Помогнахме и за издаването на увлекателното четиво на учителя Иван Цопанов “Каменица в миналото и днес”.
Не са малко и другите мероприятия, в които непосредствено сме участвали. Масово беше посетен от гражданите и отразен от медиите 340-годишният юбилей на Летописа на поп Методий Драгинов. Отбелязахме 90-та годишнина от Балканската война и т.н.
Наша беше и идеята за маркиране с паметни знаци местата, където до злокобната 1666 г. - годината на масовото насилствено помохамеданчване, е имало християнски манастири, черкви и параклиси, които по волята на поробителя асимилатор са били разрушени. Първата паметна плоча направихме до руините на черквата “Св. Никола” в местността “Никульова черква”. Две години по-късно родолюбиви велинградчани построиха там параклис, който сега ежедневно се посещава от велинградчани и гости на града ни.
Паметни знаци бяха монтирани в местността “Власа” (при топлия извор), където е била черквата “Св. Власий” и в местността “Тудора”, където са останките на църквата “Св. Тодор”. На това място през януари 1878 г. е отседнала на стан първата руска освободителна част.
За отбелязване на 95-та годишнина от Балканската война в местността “Каратепе”, където е била българо-турската граница, по наша инициатива и със спомоществователството на инж. Кирил Тодоров се издигна мраморен паметник за увековечаване подвига на многобройната чета на войводата Иван Ботушанов. Поставиха се и паметни плочи на къщите на седем видни войводи от селата Лъджене и Чепино, участвали в борбата за освобождение на Македония.
Уважено бе предложението ни за издигане на внушителен мраморен монумент на мястото на църквата “Св. Атанасий”, където е било построено първото класно училище в Западните Родопи. На него са изписани имената на всички народни будители от Чепинско до края на 19 в. Със задоволство отбелязваме, че вече всяка години ученици, учители и граждани изразяват признателността си пред великото им дело. Благодарни сме на Общинския съвет, че реши теренът около паметника да стане парк на народните будители.
Във връзка с 95-я рожден ден на Маньо Шарков и 70 години от създаването на Дружба “Родина” Общинският съвет прие предложението ни площадът при общинския пазар да носи името “Мустафа (Маньо) Шарков. Поискахме да поставим паметна плоча на джамийската сграда, която се намира на същия площад и в която Шарков е работил дълги години като имам и районен мюфтия. Джамийското настоятелство ни отказа под предлог, че “намирисвало” на възродителен процес. Сложихме я на съседната сграда. Освен това на една от площадните фасади бе поставен голям плакат с мисълта на Шарков: “Моята крепост беше българската нация, моят български произход”. По този повод се състояха и юбилейни четения в Историческия музей. Със свои доклади се представиха чл. кор. проф. д-р Стоян Михайлов, Костадин Ушев, ст.н.с. I ст. д-р Стоянка Кендерова, ст.н.с. II ст. д-р Милкана Бошнакова, спомени за срещите си с Маньо Шарков сподели и Георги Н. Пашов. По-късно материалите от тези четения бяха издадени като книжка шеста от поредицата “Цепина”.“
В самия край на 2011 г. Георги Пашов издаде новата си книга “Възродителния процес в Чепинско”. Паралелно с работата си в Дружеството за защита на Родопите Тодор Пашов и Костадин Ушев заедно с Емил Моллов са сред учредителите и на възстановената на 1 ноември 2009 г. Дружба “Родина”. „Дружеството за защита на Родопите прие задачите на Дружба “Родина” и за свои задачи“, пишат Г. Пашов и К. Ушев.
През 2010 г. двете организации правят съвместно предложение до Общински съвет – Велинград за удостояване (посмъртно) със звания почетни граждани на града основателите на Дружба “Родина” в Чепинско Мустафа (Маньо) Шарков и Герасим Н. Попов. Предложението е прието и на 1 ноември 2010 г. на тържествена сесия близките на удостоените получават почетните призове.
Двете дружества и Исторически музей – Велинград организират съвместно тържествено събрание-концерт за Деня на народните будители в Драгиново, на което гост е учредителката на Дружба “Родина” народната певица Валя Балканска.
През 2012 г. Дружеството за защита на Родопите е сред най-дейните организатори и участници в честванията във Велинград на 100 години от рождението на Маньо Шарков и 100 години от Балканската война. По повод годишнината от войната Георги Пашов написа голяма статия в „Темпо“ за бойните действия в Чепинския край и напомни за героите от връх Велийца: „От години никой не е отишъл на този родопски връх, който е във Велинградско землище да положи цветя и да помълчи за минута. Толкова ли ни е избледняла историческата памет!“ С днешна дата промяната е факт – всяка година пред паметника на Велийца десетки хора застават за минута мълчание и носят цвете за загиналите за българската свобода. На него дължим и събирането на ценни спомени за дните на Балканската война в Сърница, за посрещането на руските освободители в Каменица през 1878 г., за строежа на водопровода „Самоводица“ и др. През 2016 г. Дружеството за защита на Родопите се включи в честванията на 200 години православен храм “Света Троица” в Каменица и 350 години от Летописа на поп Методий Драгинов.
Трудно е вместим в една статия богата 30-годишна дейност на Дружеството за защита на Родопите. Георги Пашов и Костадин Ушев вече не са сред нас, но техният завет „Да пребъдат във вековете българският дух и българската нация“ има своите продължители. На 1 ноември 2020 г. председателят на Дружба „Родина“ Емил Моллов предложи техните имена да бъдат изписани върху паметната плоча в Парка на народните будители, който бе създаден по инициатива на Г. Пашов и К. Ушев на мястото на параклиса „Св. Атанасий“ и на Първото класно училище в Каменица. 30-тият юбилей на Дружеството за защита на Родопите е още един повод да направим това. Темпо
6 декември 2012 г. Георги Пашов и Костадин Ушев на Никулден край параклиса „Св. Никола“, където Дружеството за защита на Родопите постави първата паметна плоча.
Велинград тел: 0876521487
Продава апартаменти във Велинград
CopyRight Вестник "Темпо" ЕООД , Велинград 2023