Дни преди 14 септември - Кръстовден, който Исторически музей - Велинград винаги чества като свой рожден ден, излезе от печат поредната девета книга от поредицата „Цепина“. Книгата е „Моите спомени“ на Христо Масларов - първият музеен уредник и е посветена на 110 години музейно дело в Чепинския край.
По издаването на спомените на Христо Масларов е работила редакционна колегия с участието на директора на музея Снежана Велева и музейните работници Надежда Ангелова и Екатерина Пейчинова. В предговора към книгата Екатерина Пейчинова пише, че изданието са включени всички известни до момента ръкописни спомени на Христо Стоев Масларов. През 2007 г. най-малката му дъщеря Любица Богомилова дарява на мудея записки на своя баща, събрани в тетрадка с 217 листа, озаглавени „Моите спомени“ и датирани през 1958 година. За съжаление последните листове от тетрадката, по неизвестни причини, са криво изрязани с ножица. При издирванията около първия музей в Чепинския край става ясно, че през 1962 г. и 1966 г. Христо Масларов прави съкратени преписи на ръкописа от 1958 г., които озаглавява „Из моите спомени“ и за другите си деца. До момента са известни два ръкописни преписа. Единият от тях се пази в църквата „Света Троица“ в Каменица. Другият препис е семейна реликва на г-жа Пенка Младенова, която го е наследила от майка си Велика (Вела) Масларова-Стоева, дъщеря на Христо Масларов. Г-жа Пенка Младенова е дала възможност на музея да направи копие на ръкописа и на интересни семейни снимки.
Христо Стоев Масларов (1877-1972) е сред личностите със значимо място и принос към историята на нашия роден край. Ще цитираме данните, посочени в предговора от Екатерина Пейчинова:
„Той е роден, както сам отбелязва, на 1 февруари 1877 г. в село Каменица, Чепинско, в многолюдното семейство на каменския учител и поборник Стойо Ангелов Масларов и съпругата му Катерина Георгиева Ямакова.
С годините Христо Стоев Масларов ще израстне и ще стане: сред първите в Каменица завършили средно образование и придобили педагогическа правоспособност (1897 г.); дългогодишен учител (от 1896 до 1931 г.) с респектиращ принос в развитието на учебното дело в Чепинския край; съучредител и секретар на каменското читалище „Общообразователно дружество свещеник Методи Драгинов“ (1905-1924 г.); инициатор и първи уредник на създадения към читалището през 1909 г. Археологически музей.
Верен на семейната традиция, навсякъде където е учителствал, Масларов активно се включва в обществения живот. През Балканската и Междусъюзническата война е в 9-та рота на 27 пехотен Чепински полк. Участва и в Първата световна война през 1915-1918 г. в 7-ма рота на 43 полк. И след завръщането си в Каменица продължава педагогическата си и обществена едйност. Енергична, колоритна и инициативна личност, оставила противоречиви спомени в своите съвременници. Преживял превратностите на новото време, възходи и падения, ентусиазъм и разочарования, Христо Масларов завършва земния си път на 7 юни 1972 г. в родната Каменица, днес квартал на Велинград.
В началото на ХХ век Христо Масларов свързва живота си с Мария (Марушка) Георгиева Баева (1882-1926), дъщеря на свещеник Георги Баев, преселници от Кукуш. В семейство Масларови се раждат 10 деца, но остават живи само пет: Йорданка Минчева (1909-2001), Велика (Вела) Стоева (1912-1998), Невена Златева (1915-2006), Стоян Масларов (1918-1947), Любица Богомилова (1924-2016). Другите умират в детска възраст, с изключение на Анка, която е починала като млада невеста. Година след смъртта на съпругата си Марушка, Христо Масларов се жени повторно за вдовицата Елена Димитрова Митингова (Содева). От втория му брак се ражда син Борислав.“
Интересено е откъде произлиза фамилното име Масларови. Според записките на бащата Стою Ангелов Масларов родът им се именувал Кадиновци. В турско време дядо му бил записан в общината като Кадин Ангел, под това име се е подписал като старейшина при църквата „Света Троица“ в Каменица на тапията за Арабчал от 1869 г. и като съдружник в тапията за чарка в местността Скриеница от 1859 г. По-късно Ангел Кадинов получавал от мандрата най-много масло, та съселяните му започнали за му казват Ангел Масларов и родът продължил като Масларови.
Спомените на Христо Масларов помагат много за датировката на създаването на училището в Каменица, разказват историята на постойката на второто ново училище, за основаването на читалището и първите театрални представления в Каменица. Сред най-важните страници са тези за откриването на Археологически музей, чийто първи уредник става Христо Масларов. Самият той е свидетел и разказва как през лятото на 1907 г. започва каптиране на топлия извор при старата баня в Каменица и е намерена каптация и монети от римско време, как сам е намерил монети и „парченца тънки стъкла“, които дават началото на музейната сбирка. Ценни са данните за основаването на кооперация „Самоводица“ през 1924 г., чиято основна цел е била да докара в Каменица вода за пиене от едноименната местност. Христо Масларов участва и в основаването на горската кооперация „Арабчал“, на млекаро-краварската кооперация, на овощаро-пчеларско дружество „Чепинска градина“, на дружество „Родопско птицевъдство“, на лено-производителното дружество „Илин връх“. Заедно с учениците си три пъти залесява пътя между Лъджене и Каменица - два пъти с акация и един път с липи - „но ги изсичаха хората, че им пречели на орането“. През 1897-98 г. образува черковен хор на учениците и пеят в църквата в Каменица, по-късно правят и хор на възрастни. От спомените на Христо Масларов научаваме интересни факти за баните в Чепинското корито, за името на река Луковица, за датировката на създаването на църквата в Каменица, за споровете с лъженци, за първите мандри и чаркове. Вълнуващи са и страниците, посветени на участието му във войните, придружени с оценка за командващите. Велинградчани ще прочетат с интерес и мнението на Христо Масларов за някои от кметовете на Каменица.
Записвайки своите спомени, на първата страница на тетрадката Христо Масларов е поставил надпис: „Да се запази и предава от поколение на поколение“. С издаването на книгата „Моите спомени“ Исторически музей - Велинград изпълнява този завет. Христо Масларов пише от позицията на участник и очевидец на събитията и това превръща разказа му в „своеобразна хроника на обществения и културния живот на с. Каменица“ - това е оценката на Екатерина Пейчинова, с която ще се съгласят и читателите на новата книга от поредицата „Цепина“.
Елена Баева

Христо Масларов на Булаир - фотография от 1 май 1913 година.