Бригадири
Ентусиазмът обхвана младежите в цялата страна. С истински патриотизъм и желание да се изгради новия живот, се включи и младата сила на село Корово (сега Драгиново). Помнят се имената на Мустафа Кепчелев (Чолака), Мустафа Кенанов (Бозю), Асан Бакъров (Старшината), Осман Кисимов (Таню), участвали при прокарването на далекопровода в Горнотракийската низина; Мустафа Шарков (Маню) с брат си Асан – на жп линията Перник - Волуяк; Ахмед Налбантов (Бригадира) и Асан Хаджиасанов (Топа) - на линията Самуил – Силистра. На различни обекти дадоха своя труд: Мустафа Сеферов (Бригадо), Махмуд Бекиров (Амбури), Мустафа Юруков (Шлинко), Ахмед Перчинков (Клашню), Махмуд Бунцев (Киндо). Тези момчета вградиха образите си в бригадирското движение на България. Всички те отиваха като доброволци, за да почувстват жадуваната романтика на времето. В годините на недоимък се завръщаха в селото горди, със сини работни дрехи, накичени с бригадирски емблеми.
С всяка измината година бригадирското движение се масовизираше. А през седемдесетте години на ХХ век се въведе и заплащане на труда им. Създадоха се и бригадирски бази. Наши студенти и средношколци работеха най-много в консервните комбинати „Марица” – гр. Пазарджик, „Витамина” – гр. Стамболийски, в гр. Първомай и в много кооперативни селски стопанства. А драгиновските ученици по класове дори си организираха съревнования при почистването на кооперативните блокове, събирането на картофи, сушенето на сено, скубенето на лен или низането на тютюн.
Наред с материалното стимулиране, бригадирите преди всичко изграждаха в себе си трудови навици, родолюбиви чувства, възпитаваха се в колективизъм, взаимопомощ, ред и дисциплина.
Милен Налбантов