Коя е баба Султана от Дорково и как нейната съдба и съдбата на семейството й се преплитат с най-драматичните години и събития на ХХ век?
Отговорите дава книгата „Баба Султана от Дорково“, в която съставителят Константин Зяпков събира спомени за тази необикновена жена. Той я представя така: „Баба Султана е майка на майка ми. Една забележителна личност. Мъдра, добра, работлива, с дарба да разказва, да пее и да разговаря.“
С идеята да състави книга, която „да пази спомена за баба“, Константин Зяпков събира между кориците написаното за нея от родственици, близки и съвременници. И това помага на днешния читател да види баба Султана от различни гледни точки: и като жена и майка, и като привърженик на идеите на анархизма, и като мъдър и смел човек.
Султана Кръстева Цинзова е родена през 1895 г. в село Добърско, но животът й преминава в Дорково, където създава семейство със Стате Джупанов. По-късно синовете на фамилия Джупанови сменят фамилното си име на Статеви. „Знам, че дядо Стате е един от основателите на комунистическата партия в Дорково, че е бил доста активен около 1923 г. Постепенно, покрай анархизма на Тодор Белчев от Разлог, който е бил на квартира у дядо, и покрай свободомислието на Султана и на вуйчо Боян, той започва да симпатизира на анархизма. За всички тях анархизмът е бил синоним на свобода, братство, равенство, справедливост.“, пише Костадин Зяпков.
Стате и Султана имат 7 деца: Михаил, Боян, Марийка, Христина, Спасуна, Янка и Величка. За живота на Михаил, по думите на К. Зяпков, може да се напише роман - за убийството на офицер през 1953 г. той получава смъртна присъда, заменена с 20-годишен затвор и излежана в затворите в Пазарджик, Сливен и лагера в Белене. В лагер е изпратен и Боян Статев, който е в групата анархисти от Чепинско, арестувана на 16 декември 1948 г. Боян умира като лагерист на 33 години и тази смърт слага отпечатък върху живота на цялата фамилия. В памет на Боян Статев в деня на смъртта му семейството започва всяка година да се събира на кошарата край Дорково, където той е арестуван - традиция, която продължава и до настоящата година и показва силната спойка на родовата памет.
„Баба Султана анархистката“ - това е заглавието на страници, написани от известния анархист Делчо Василев, открити в хасковския архив и публикувани сега. Авторът разказва за първата си среща с баба Султана и за нейния живот в кратки бележки. В тях баба Султана споделя как е станала анархистка: „... Аз запомних най-важното, че анархистите се борят за свободата на всеки човек, на цялото човечество и не искат нищо за себе си: ни власт, ни пагони, ни почести, ни служби, ни богатства. Като Васил Левски, и те нищо не искат за себе си, а ще идат да търсят други народи, за да ги учат как да се освобождават. А комунистите, обратно, се борят само за власт, искат да грабнат кокала, те да управляват, те да командват, те да ядат и пият, а всички други да им робуват... И разбрах, че съм била анархистка по душа, без да се наричам такава. Въпреки това до 9 септември еднакво обичах комунисти и анархисти“. В спомените се вижда как баба Султана в спорове за политиката туря на място и дорковски кметове, и учители, и общинари, и офицери, и съселяни. Наред с държавата, анархистката Султана отрича и религията: „... униформен човек не искам да влиза в моята къща, па било то поп, владика, дори милиционер. Униформен ли е, той все лъже - не искам аз ние да се трудим, а той да ни лъже“.
Емоционална част в книгата е главата „Баба Султана“, написана от брата на Костадин Зяпков - Милош Зяпков. Той е учител, общественик и поет, чийто житейски път също завършва с трагична смърт в навечерието на първите демократични избори през 1909 г. Милош Зяпков помни като завет думите на баба Султана: „Най-лошото е да нямаш срам. А най-добре е - да нямаш от какво да те е срам!“.
Спомени за своята майка в книгата разказва Янка Статева Иванова. Страници са посветени и на Боян Статев - възпоменателни слова по повод неговата смърт, стихове от Султана Статева, Георги Зяпков, Мил ош Зяпков, Кара Ален и песента, родена от мъката на баба Султана при арестуването на нейния син. В книгата има и много снимки, които пазят важни събития и дати от историята на семейството.
Баба Султана от Дорково прилича на Султана от романа „Железният светилник“ на Димитър Талев по това, че е стожер на семейството, силен характер, човек с позиция. И в днешно време можем да спорим с нея, но и има какво да научим от нея: „Я слушай, момче, що ще ти кажа и добре го запомни - без труд животът не е честен, а пък без любов към всички човеци той не е радостен. Нито калъчката, нито камшикът ще оправят света, а само правдата и свободата“.
Елена Баева
НОВА КНИГА: „Баба Султана от Дорково“: спомен за рода и свободата
