100 години от рождението на Кирил Илинчев
Публикувано на 02 Nov 2021 09:38
През тази година се навършиха 100 години от рождението на нашия съгражданин Кирил Илинчев – за по-младото поколение човек почти непознат, за по-възрастните – добре познато име, светъл спомен и повод за гордост, че един велинградчанин е оставил ярка следа в историята на българското кино.
Още през 2015 година, на 9 юли, в рамките на велинградските Празници на културата, Исторически музей – Велинград, заедно с дъщерята на Кирил Илинчев – Катерина, организира среща с гражданите и гостите на Велинград, за да си припомнят, а младите да научат за твореца, кинорежисьор, сценарист и артист Кирил Илинчев. За живота и творческия път на нашия заслужил във филмовото изкуство съгражданин тогава говори друг режисьор, актьор и сценарист, роденият в Ракитово, Коста Биков.
Във връзка с вековният юбилей на Кирил Илинчев, нека припомним някои важни моменти от неговият живот.
Кирил Григоров Илинчев е роден на 12 август 1921 г. в Лъджене, в семейството на Григор и Екатерина Илинчеви. Учи в родното си село, след което завършва търговската гимназия в гр. София. Отбива военната си служба от 1941 до 1943 г. Участва във военните действия срещу Германия през 1944 г., за което получава 2 медала – от Президиума на Висшия съвет на СССР през 1945 г. и от Президиума на Народното събрание на РБългария през 1951 г. Същата година завършва в Прага кинорежисура в Академия за изкуствата с отличен успех. Създава първата си продукция „Една трактористка”, наградена на Фестивала в Карлови Вари.
Кирил Илинчев е актьор, сценарист и режисьор. През 1957 г. не само играе, но е и режисьор от българска страна на българо-чехословашките филми „Лабакан” (реж. Вацлав Кръшка, по сценарий на Ярослав Беранек и Вилхелм Хауф) и „Легенда за любовта” (реж. Вацлав Кръшка, по сценарий на Назъм Хикмет и Вацлав Кръшка, в главните роли Апостол Карамитев и Емилия Радева).
Сценарист е на филмите „Големанов” (1958 г.), „Анкета” (1963 г.) и „Късче небе за трима” (1965 г.)
Режисира филмите „Данка” (1952 г.), „Екипажът на „НАДЕЖДА” (1956 г.), „Големанов” (1958 г.), „Дом на две улици” (1960 г.), „Анкета” (1963г.), „Късче небе за трима” (1965 г.), „Кръгове на обичта” (1972 г.), сърежисьор от българска страна в копродукцията „Островът”, с участието на Омар Шариф.
Многобройните му игрални и документални филми печелят престижни национални и международни филмови награди. Освен характерната за времето си антифашиска тематика, в своите психологически драми той развива ежедневните и вечни теми за любовта, ревността, страданието, кариеризма, бездушието, като същевременнно любопитството му търси и се опитва да разплете сложния вътрешен свят на човека, смисъла на живота и истинските ценности.
Докосвайки се до творчеството на Бърнард Шоу, Кирил Илинчев е бил поразен от отношението му към човешката същност, от уважението му към обикновения човек. Казвал е, че преоткрива отново и отново голямата му обич и задълбочено познаване на човешката душевност. А това, според режисьора, е много необходимо. Следвайки тази максима филмите му имат успех и вълнуват зрителя, защото Кирил Илинчев винаги се е стремял филмът да е освободен и изчистен от всякаква помпозност, фалш и изкуствена приповдигнатост. Във филмите се старае да предаде преживени усещания и страсти, да свърже сюжета със събития, които познава. Той залага на опита да се уловят настроенията и състояниято на героите, използвайки таланта и дарованията на актьорите с които работи. А те не са малко – Христо Коджабашев, Асен Камбуров, Рангел Вълчанов, Никола Попов, Виолета Бахчеванова, Андрей Чапразов, Григор Вачков, Петър Слабаков, Иван Андонов, Виолета Донева, Леда Тасева, Константин Коцев, Иван Кондов, Людмила Чешмеджиева, Любомир Киселички, Невена Коканова и много други.
През 1964-68 г. Кирил Илинчев е директор и главен художествен ръководител на Пловдивския драматичен театър “Н. О. Масалитинов”, работи и в Благоевградския драматичен театър. Като гост-режисьор той поставя пиесата „Чудесната тройка” посветена на 100 годишнината на театъра в Казанлък през 1969 г., през 1985 г. е гост-режисьор с постановката „Пигмалион” поставена на сцената на театър „Кръстю Сарафов”, гр. Гоце Делчев.
Освен пиесите в театъра, той режисира много документални и късометражни филми. През 1980-86 г. създава цяла серия филми за Велинград – увековечава завинаги родния си край в документалните филми „Велинград”, „И дойде вълшебната вода”, „В недрата на Родопите” и „Песен за Велинград”. Кирил Илинчев си отива от този свят на 9 ноември 1994 г. И като една творческа личност, оставя след себе си много художествени, игрални и документални филми, театрални постановки. Неговата дъщеря още пази непубликувани стихотворения и картини, които и до днес съхраняват частица от един вечно търсещ и непокорен дух.
Надежда Ангелова, ИМ- Велинград
Още през 2015 година, на 9 юли, в рамките на велинградските Празници на културата, Исторически музей – Велинград, заедно с дъщерята на Кирил Илинчев – Катерина, организира среща с гражданите и гостите на Велинград, за да си припомнят, а младите да научат за твореца, кинорежисьор, сценарист и артист Кирил Илинчев. За живота и творческия път на нашия заслужил във филмовото изкуство съгражданин тогава говори друг режисьор, актьор и сценарист, роденият в Ракитово, Коста Биков.
Във връзка с вековният юбилей на Кирил Илинчев, нека припомним някои важни моменти от неговият живот.
Кирил Григоров Илинчев е роден на 12 август 1921 г. в Лъджене, в семейството на Григор и Екатерина Илинчеви. Учи в родното си село, след което завършва търговската гимназия в гр. София. Отбива военната си служба от 1941 до 1943 г. Участва във военните действия срещу Германия през 1944 г., за което получава 2 медала – от Президиума на Висшия съвет на СССР през 1945 г. и от Президиума на Народното събрание на РБългария през 1951 г. Същата година завършва в Прага кинорежисура в Академия за изкуствата с отличен успех. Създава първата си продукция „Една трактористка”, наградена на Фестивала в Карлови Вари.
Кирил Илинчев е актьор, сценарист и режисьор. През 1957 г. не само играе, но е и режисьор от българска страна на българо-чехословашките филми „Лабакан” (реж. Вацлав Кръшка, по сценарий на Ярослав Беранек и Вилхелм Хауф) и „Легенда за любовта” (реж. Вацлав Кръшка, по сценарий на Назъм Хикмет и Вацлав Кръшка, в главните роли Апостол Карамитев и Емилия Радева).
Сценарист е на филмите „Големанов” (1958 г.), „Анкета” (1963 г.) и „Късче небе за трима” (1965 г.)
Режисира филмите „Данка” (1952 г.), „Екипажът на „НАДЕЖДА” (1956 г.), „Големанов” (1958 г.), „Дом на две улици” (1960 г.), „Анкета” (1963г.), „Късче небе за трима” (1965 г.), „Кръгове на обичта” (1972 г.), сърежисьор от българска страна в копродукцията „Островът”, с участието на Омар Шариф.
Многобройните му игрални и документални филми печелят престижни национални и международни филмови награди. Освен характерната за времето си антифашиска тематика, в своите психологически драми той развива ежедневните и вечни теми за любовта, ревността, страданието, кариеризма, бездушието, като същевременнно любопитството му търси и се опитва да разплете сложния вътрешен свят на човека, смисъла на живота и истинските ценности.
Докосвайки се до творчеството на Бърнард Шоу, Кирил Илинчев е бил поразен от отношението му към човешката същност, от уважението му към обикновения човек. Казвал е, че преоткрива отново и отново голямата му обич и задълбочено познаване на човешката душевност. А това, според режисьора, е много необходимо. Следвайки тази максима филмите му имат успех и вълнуват зрителя, защото Кирил Илинчев винаги се е стремял филмът да е освободен и изчистен от всякаква помпозност, фалш и изкуствена приповдигнатост. Във филмите се старае да предаде преживени усещания и страсти, да свърже сюжета със събития, които познава. Той залага на опита да се уловят настроенията и състояниято на героите, използвайки таланта и дарованията на актьорите с които работи. А те не са малко – Христо Коджабашев, Асен Камбуров, Рангел Вълчанов, Никола Попов, Виолета Бахчеванова, Андрей Чапразов, Григор Вачков, Петър Слабаков, Иван Андонов, Виолета Донева, Леда Тасева, Константин Коцев, Иван Кондов, Людмила Чешмеджиева, Любомир Киселички, Невена Коканова и много други.
През 1964-68 г. Кирил Илинчев е директор и главен художествен ръководител на Пловдивския драматичен театър “Н. О. Масалитинов”, работи и в Благоевградския драматичен театър. Като гост-режисьор той поставя пиесата „Чудесната тройка” посветена на 100 годишнината на театъра в Казанлък през 1969 г., през 1985 г. е гост-режисьор с постановката „Пигмалион” поставена на сцената на театър „Кръстю Сарафов”, гр. Гоце Делчев.
Освен пиесите в театъра, той режисира много документални и късометражни филми. През 1980-86 г. създава цяла серия филми за Велинград – увековечава завинаги родния си край в документалните филми „Велинград”, „И дойде вълшебната вода”, „В недрата на Родопите” и „Песен за Велинград”. Кирил Илинчев си отива от този свят на 9 ноември 1994 г. И като една творческа личност, оставя след себе си много художествени, игрални и документални филми, театрални постановки. Неговата дъщеря още пази непубликувани стихотворения и картини, които и до днес съхраняват частица от един вечно търсещ и непокорен дух.
Надежда Ангелова, ИМ- Велинград
Велинград тел: 0876521487
Продава апартаменти във Велинград
CopyRight Вестник "Темпо" ЕООД , Велинград 2023