Д-р Невена Жерева е председател на местната структура към асоциация “Сахара” - една неправителствена организация, която наскоро бе учредена във Велинград. С нея разговаряме за главните идеи и цели на “Сахара”, за това с какво асоциацията се отличава от другите сдружения, свързани с крайно усложнените през последните години българо-либийски отношения:
- Д-р Жерева, какво представлява асоциация “Сахара”?
- Асоциация “Сахара” е учредена през 1998 година като неправителствена организация с идеална цел от хора, които са работили в Либия и държат на бългоро-либийските отношения и тяхното развитие вбъдеще. Председател е г-жа Атанаска Петкова - юрист по образование, работила над 5 години в български нефтени фирми в Либия като юрист-консулт. В ръководството на асоциацията има и българи, и либийци. Общото между тях е, че имат идея за подобряване и задълбочаване на отношенията между България и Либия във всички области на живота - култура, икономическо сътрудничество, наука, образование, туризъм, здравеопазване и др. Членове на “Сахара” са хора с добро отношение към либийската държава. Защото освен че са били на гурбет в Либия, там са научили много за арабите и тяхната култура, за човешките взаимоотношения. Гурбетът в Либия, а и в чужбина изобщо, е не само възможност за материални печалби, а и една школа - възможност да общуваш с други хора, с друга религия, с други обичаи и култура. Създавайки асоциация “Сахара”, нейните членове са обединени от желанието България да не губи позициите си като партньор на Либия. Учредителите помнят времето, когато ние сме имали добър бизнес в Либия, от който са печелили и двете страни: в нефтената промишленост, аграрните комплекси, химическата, хранително-вкусовата промишленост, в много обекти в строителството. Хората, участвали в ръководството на български фирми, знаят ползите от това сътрудничество и смятат, че няколко правителства губят спечелените в Либия позиции заради недалновидност. Зачертавайки Кадафи като тоталитарен и просоциалистически тип водач, решават и че България не трябва да работи с Либия. Председателят на асоциация “Сахара” г-жа Петкова обича да казва “Либия без България може”, но има области на сътрудничество, в които ние определено бихме печелили. Българите в Либия са много добри строители, лекари, медицински сестри, либийците чистосърдечно ни харесват.
- Дали и сега, в тази драматична ситуация с нашите осъдени медицински сестри, в Либия ни харесват?
- Аз работих в Либия до пролетта на 2001 година, когато със семейството ми се върнахме в България. От февруари 1998 година знаехме, че има задържани български медици. Научихме го от арабин, който на улицата ни попита дали знаем какво са направили българи в Бенгази. Официалната информация по този случай в Либия излезе много по-късно - 1 година след задържането на медиците, в България хората научиха по-рано за случая.
Асоциация “Сахара” не е създадена като някакъв вид отговор на делото срещу нашите медици, а по-скоро като призив да не се слагат българо-либийките връзки под един знаменател. И решението по случая с българските медици да се остави на правосъдната система, което е по-нормалният край, отколкото нагнетяване на враждебни отношения между хората. Смисълът на нашата асоциация е да намерим мост между България и Либия, да възстановим сътрудничеството, взаимно да научим повече за живота и културите си, да работим по проекти от общ интерес.
- А каква е позицията на “Сахара” относно вината или невинността на нашите сънародници, осъдени по СПИН-делото в Либия?
- Позицията ни е ясна: абсолютно сме уверени, че нашите медици нямат вина и че всички проучвания и доказателства досега говорят за вътреболнична инфекция. Асоциация “Сахара” подготвя посещение на трима членове на ръководството, които са се записали за среща с медицинските сестри и за визита при Кадафи. В същото време ние сме съпричастни към страданията на либийските семейства, чиито деца са заразени с вируса на СПИН. Разбираме тяхната болка и съчувстваме на тези, които изгубиха децата си или се грижат за обречените си рожби.
Трябва да се знае, че обикновените хора в Либия са добронамерени и благодарни към работещите там българи, особено високо ценят факта, че сме там със семействата си. Но ако им бъде внушавано, че българите са виновни в този случай, това рефлектира и върху другите българи в Либия. Например ръководството на болницата, в която работех, много добре знаеше, че има затворени български медици, но не промени отношението си към мен. Ако добре те познават, в такава ситуация либийците дори стават по-добри. Защото държат на справедливостта: който е виновен - да бъде наказан, а който работи, заслужава уважението им. - Тоест главната идея на асоциация “Сахара” по случая с нашите медици е да се опита с добро? - За успеха на сдружения като нашето е много важно да се познава добре психологията на арабите и специално на либийското общество. След нашата бяха създадени още две асоциации като отговор на унизителното отношение спрямо българските медицински сестри. Сегашният момент е много сложен, например прекалените усилия да дадем средства за болните от СПИН деца могат да бъдат разтълкувани като признание, че сме гузни и виновни. Реакцията ни трябва да бъде на уважение към либийците като нация, с доверие към съдебните институции и с настояване за пълна гласност и прозрачност по случая. Трябва българи и либийци да се опознават като народи и да намерят нови полета на сътрудничество.
- А всички ние, българското общество като цяло, направихме ли и правим ли достатъчно, за да се чуе нашата гражданска позиция по делото в Либия и да помогнем на осъдените сестри?
- Проблемът е, че в първите месеци след задържането им не е направено достатъчно, както това успяха да сторят филипинци, поляци, босненци. Сега каквото и да се прави, е закъсняла реакция и краят на това дело ще бъде неизвестен до последно. Изгубено е много време след 1998 година. В самия процес се преплитат и външна политика, и вътрешно-политически проблеми на сегашния режим - твърди се дори, че същността на процеса е да го дискредитира, има крайни фундаменталистки крила, за които всички чужденци трябва да са вън от Либия. Първата българска реакция на съчувствие и съпричастност към трагедията на семействата на децата, болни от СПИН в Бенгази, беше закъсняла и не показа напълно истинската загриженост на България за съдбата на тези деца и техните семейства. Сега по случая в Либия правим много, дори понякога прекалено се опитваме да диктуваме решението на съда. Но всъщност усилията ни трябва да бъдат до съда да достигнат истинските доказателства за невиността на сестрите, а самото решение да се остави на съдиите. Нито една голяма държава не би приела да й се диктува какво да решава.
Смятам, че няма много шансове за оправдателни присъди на сестрите. Вярвам, че те ще върнат в България, но осъдени и след платени компенсации или размяна с либиеца, осъден за Локърби. Дано да съм лош пророк! И най-важното: дано да се разбере истината - че нашите медицински сестри са невинни! Елена Баева

Уважаеми читатели на вестник “Темпо” във www.velingdad.com, Ако четете вестника от чужбина или друг град в България, вие сигурно имате различни и интересни гледни точки за случващото се във Велинград. Предлага ме ви да споделите своите идеи за развитието на Велинград, като ни пишете на e-mail: tempo@velingrad.com. Вашата добра идея ще бъде публикувана във вестника като своеобразен коледен подарък за велинградчани. А ако искате специално да поздравите някого във Велинград за Коледа - пишете ни! Очакваме вашите идеи и поздрави до 16 декември 2005 г. Темпо