Дядо почиташе именния си ден с огромно желание. За него това беше много по-значим ден от този, на който е роден. Винаги ни събираше край камината на червено вино. И ето, че ни напусна малко преди Никулден.
Много ми е трудно да говоря за него в минало време...
Когато ми съобщиха, че вече нямам дядо сякаш цялата вселена се стовари върху гърдите ми и не можех да си поема дъх... Изплуваха спомените как ме взимаше от училище; как ме учеше да смятам; как късаше листове заради краснопис и правопис; как ме заведе за първи път в читалище „Свети свети Кирил и Методий“ и ме записа на народни танци, които посещавах цели 17 години всеки вторник и четвъртък; как винаги на всеки мой концерт с ансамбъл „Чепино“ е бил на първи ред; как му се изпълваше душата и му се насързяваха очите под звуците на народната музика... На всеки мой успех дори майка ми не е присъствала винаги, но той беше там.
Макар и да сме различни поколения, имахме еднакви морални ценности и виждания за живота. Не приемаме „не мога“, „няма начин“ и „няма как да стане“. Винаги сме били хората, който сме изразявали позицията си на висок глас и дали ли сме дума, тя е закон.
Ето защо ми е толкова трудно в момента...
Той никога не се предаде, той винаги е бил Човек с огромно сърце, достоен българин, знаещ и обичащ историята и всяко кътче от България. Нямаше тема, на която да не можеше да говори, беше подвижна енциклопедия...
Той ме научи никога да не падам духом, да не знам значението на израза „не мога“, да бъда себе си и да обичам силно, да съм непримирима и когато има какво да кажа, да не мълча.
Не познавам друг мъж не във Велинград, не в България, не на Земята, който да е с по-силен дух и никога и за нищо да не се е оплакал.
Всички мои приятели, които го познаваха, казваха за него „Ей, дядо ти е страшен пич“ и беше така.
Никога няма да забравя как дойде в родилното, когато родих близнаците Мария и Никола и ме попита „Защо сте го кръстили Никола?“, а аз му отговорих, че искам синът ми да бъде като него силен и никога и пред нищо да не се предава.
Дядо, ти не вярваш в Господ, затова те моля, намери най-китните поляни с поточета, зеленина и чуруликащи птици, с прохлада и нежен пролетен полъх, за да можеш да ни ги покажеш, когато отново всички сме заедно на Никулден.
Обичаме те безкрайно и винаги ще си до нас!
Думите не стигат да опишат липсата и болката!
Поклон пред паметта на НИКОЛА ПАЛИГОРОВ!
Твоя първородна и със сърце на парчета внучка:
Петя Палигорова
Памет за моя дядо
