Скъпи съграждани,
Избирането ми за почетен гражданин на Велинград за мен е голяма чест, морално, професионално и гражданско удовлетворение за скромния ми принос за издигането и утвърждаването на българската наука сред международната научна общност, както и за увеличаване престижа на родния ми град – Велинград, като духовен, културен и образователен център! Разположен в красивите западни Родопи, дарен с прекрасни климатични и балнеоложки дадености, трудолюбиви и предприемчиви граждани, в цялост допринасят за непреходната слава на любимия ни града, отстоявана десетилетия от поколения самоотвержени и всеотдайно работещи общественици, културни, спортни и др. дейци.
Изказвам своята искрена благодарност на г-н кмета - д-р Костадин Коев, на председателя на Общинския съвет гр. Велинград – г-н Любомир Перчинков, на общинските съветници и на инициаторите на това начинание – Съюза на учените в България и на Инициативна група от водещи дейци на ветеринарномедицинската професия!
За себе си бих споделил, че съм роден във Велинград - майка ми е от Каменица, рода Пашови (Севдалина Найденски), а баща ми (Миладин Найденски) е от Чепино – рода Найденски. Завършил съм основно образование в сградата на бившата гимназия (до 4 клас), а след това в новопостроеното 1-во Основно училище в Лъджене с класен ръководител Величка Делиева, преподаване по математика г-жа Мечева и т.н.
Интересът и любовта ми към животните ме отведе да уча ветеринарна медицина още 14 годишен в техникума по ветеринарна медицина, а след това и във ВУЗ-а, който бе преместен от 1975 г. от София в Стара Загора – днес Тракийски университет с пръв ректор проф. Иван Божков, който е и инициатор за неговото създаване. Още от студентските години се впечатлих силно от света на невидимите микроорганизми, изучавани от науката „Микробиология“. От 3-ти курс станах кръжочник по микробиология, в 5-ти защитих дипломна работа и пред мен се откри нов хоризонт с още по-големи предизвикателства, които микробиологичната наука трябваше да решава и продължава да решава и днес!
Една година работих като ветеринарен лекар в АПК Велинград, след което продължих образованието си като аспирант в Института по микробиология „Стефан Ангелов“ при БАН (ИМикБ), достигайки до длъжността директор в продължение на два мандата – 2012-2019 г. вкл. Академик Стефан Ангелов е ученик на Роберт Кох (Германия) и основател на микробиологичната наука в България, както и на редица институти в т.ч. и ИМикБ. Работя е в областта на инфекциозната микробиология и след 2 поколения микробиолози аз се явявам продължител на неговата школа в България, провеждайки изследвания върху:
1. Бактериалната вирулентност, т.е. кои са „оръжията“ на микробите, с които те атакуват организмите - хора и животни;
2. Създаване на ваксини и др. имунопрофилактични средства за борба със заразните заболявания по хора и животни;
3. Създаване на нови молекулярно-биологични подходи за диагностика на тези инфекциозни заболяване, отново използвайки факторите на вирулентност като мишени за доказване на причинителя, защото много патогени и непатогенни „двойници“, напр. Е. коли, салмонели и др., и ние трябва да различим опасните (патогенните) от сапрофитните (свободно живеещите в околната среда видове);
4. Търсене на нови вещества с природен или синтетичен произход за въздействие върху патогенните бактерии, т.е. такива които да заместят антибиотиците, защото проблема с антибиотичната резистентност е много голям и злободневен предвид на факта, че бактериите изграждат резистентност срещу някой антибиотик и той дефакто спира да действа. Това означава, че лекарите ще загубят едно силно оръжие в борбата с инфекциозните заболявания.
5. Ново направление, в което работим, е и космическата микробиология. При дългосрочните космически мисии се отделят тонове целулозни отпадъци – кърпи, хигиенни материали, хранителни остатъци, облекло и т.н. които се ползват от космонавтите и след тяхното натрупване следва да се разградят и използват отново (изхвърлянето им в открития космос е забранено). На Земята този процес е залегнал в принципите на т.н. Кръгова икономика, която тангентира и с проекта на община Велинград за компостиране на зелени отпадъци.
Огромна роля за научното ми развитие имат и специализациите в Института Пастьор в Париж през 1992 г. , в Института по земеделие и рибовъдство в гр. Меле (Белгия), Университета на гр. Умо (Швеция) и др. Споменавам това, защото в продължение на 6 години съм пребивавал в тези страни, за различни периоди от 1 година до 1 месец, но винаги съм се завръщал в България, в моя институт, моите лаборатории, където съм се стремял в максимална степен да предавам опита си и да обучавам младите си колеги. Последните научни новости преподавам и на студенти от Ветеринарния факултет в София и Нов Български университет като хонорован преподавател.
Богатият ми опит и експертиза в областта на инфекциозната микробиология, хранителните инфекции, имунологията и др. са в основата на обширната ми експертна дейност към редица министерства – МОН, МЗХГ, МЗ, МИ, БАБХ, дори и ДАНС, където съм участвал в разработването на национална стратегия за противодействие на биотероризма, на антимикробната резистентност и др.
В редица медийни изяви популяризирам постиженията на българската и световната наука в борбата с опасни за човека и животните инфекциозни заболявания – Ковид-19, африканска чума по свинете, бруцелоза, туберкулоза, редица хранителни инфекции и интоксикации – салмонелоза, колибактериоза, йерсиниоза и др. От началото на своята кариера и до днес работя върху йерсиниозите (в Париж работих с Йерсиния пестис – причинителя на чумата при хората), а в България продължих с нейните „братовчеди“ - Й. ентероколитика и Й. псеудотуберкулозиз, като венец на нашите изследвания бе откриването на нов вид - Йерсиния тракика, който назовах на името на Тракийския университет.
Трибуна на нашите изследвания са редица международни и световно известни научни списания. Аз обаче съм на мнение и работя активно за авторитета на българските списания, популяризиращи достиженията на българските учени, научни организации, университети и др. Ето защо работя активно като главен редактор на сп. Екологично инженерство и опазване на околната среда, Акта микробиология булгарика (редактор) и член на редколегиите на сп. Ветеринарна практика, Български журнал по ветеринарна медицина и др.
Старая се да защитавам интересите на страната ни и в ЕФСА (Европейски орган по безопасност на храните), чийто представител съм за България, Съвета на директорите на мрежата институти Пастьор (общо 32 института в света) и др. международни комисии и организации в които съм членувал.
Изминатият от мен професионален и творчески път е изпълнен с голям динамизъм, ангажираност и предизвикателства, като винаги се стремя да изпълнявам задълженията си с чувство на дълг и отговорност, спазвайки нормативната уредба и морално-етичните правила и норми. Отдадеността в работата, трудолюбието, родолюбието, човеколюбието и ученолюбието са били основни принципи в житейския и професионалния ми път, и са ми давали възможост да се справям успешно с възникващите трудности.
Скъпи съграждани, в навечерието на Коледните и Новогодишни празници отправям към всички Вас своите искрени пожелания за много весело настроение и вяра в човешките добродетели! Нека Новата 2022 г. донесе на Вас и любимите Ви хора крепко здраве и добър късмет, професионални успехи и много приятни моменти!
Ваш, Христо Найденски